Днешното изявление ще бъде "значително различно от предишните". Това заяви в четвъртък арменският премиер Никол Пашинян в речта си пред Общото събрание на ООН.
Очаквано, той говори за отношенията с Азербайджан.
Според него, мирът между Армения и Азербайджан не само е възможен, но е постижим.
Припомняйки, че на 30 август двете страни подписаха споразумение за делимитация на границата помежду си, той подчерта, че това е първият двустранен правен документ, подписан между страните.
В него и двамата се съгласиха да определят Декларацията от Алма-Ата от 1991 г. "като основен принцип за делимитация на границите между двете страни", каза той.
"Това означава, че Армения и Азербайджан препотвърждават принципа на взаимно признаване на териториалната цялост и ненарушимостта на границите, съществувал по време на Съветския съюз", посочи той. Сега е потвърдено, че двете страни нямат териториални претенции един към друг."
Сега, каза той, и двете страни трябва да направят следващата стъпка и да подпишат споразумението за установяване на мир и междудържавни отношения между Армения и Азербайджан, от които "най-малко 80 процента" са договорени
Етническите арменци в Нагорни Карабах се радваха на фактическа независимост от Баку повече от три десетилетия до септември 2023 г., когато при светкавична офанзива Азербайджан си върна територията и прокуди около 100 000 арменци.
Оттогава двете страни продължиха мирните преговори, насочени към демаркиране на общата им граница с дължина 1000 км, която остава затворена и силно милитаризирана.
През май Армения върна на Баку четири изоставени азербайджански села, които контролираше от началото на 90-те години. Съдбата на още няколко села, разположени на малки анклави земя, заобиколени от територията на другата страна, остава на карта.
Освен това Азербайджан, чието население е няколко пъти по-голямо от това на дългогодишния му съперник, настоява Армения да промени конституцията си и да премахне косвеното споменаване на независимостта на Нагорни Карабах като част от мирния процес.
USD
CHF
EUR
GBP
