Армения иска взаимен контрол върху оръжията с Азербайджан

Арменският премиер Никол Пашинян прикани Азербайджан да подпише споразумение за взаимен контрол върху оръжията, съобщава "Интерфакс".

"За да гарантираме сигурността, ние предложихме огледално изтегляне на войските от границите, установени от Декларацията от Алма-Ата, за да неутрализираме заплахата от сблъсъци. Азербайджан отказа. Те предложиха да демилитаризират граничните райони, Азербайджан също отказва. Сега мога да предложа следното - нека подпишем споразумение за взаимен контрол върху оръжията".

Това каза Пашинян на среща на инициативната група на оглавяваната от него партия "Граждански договор".

Според него с този документ Армения и Азербайджан ще имат възможност взаимно да наблюдават изпълнението на оръжейните споразумения.

Пашинян също така нарече неприемливи критиките на Азербайджан за закупуването на оръжия от Армения.

"Проблемът, който предизвиква безпокойство, е, че Азербайджан, от една страна, казва, че укрепва армията си и поставя под въпрос териториалната цялост на Армения, от друга страна, казва, че арменската армия купува оръжия от Франция и Индия. Каква е логиката? Разбирането на Азербайджан, че Армения не трябва да има армия? Ако отговорът е да, това означава, че правото на съществуване на Армения се поставя под въпрос. Това е неприемливо", каза той.

Арменският премиер отбеляза още, че Ереван предлага на Баку да подпише мирно споразумение, което да направи невъзможно започването на нова война.

Азербайджан не е съгласен с арменско предложение за границите

Ереван разглежда карти от 70-те години

"Но понякога, когато четете предложенията на Азербайджан, човек остава с впечатлението, че се прави опит да се създаде документ, който да даде легитимност на по-нататъшни войни. Това е извън логиката. Ако искрено искаме да постигнем мир, тогава всички тези въпроси могат да бъдат обсъдени. Но, за съжаление, Армения и Азербайджан все още говорят различни дипломатически езици. Няма нужда да отричаме, че както в Армения и Азербайджан, така и извън тези страни, има сили, които не са и няма да бъдат заинтересовани от мира. Позицията на лидерите на страните е много важна тук", каза Пашинян.

Припомняме, че по-рано тази седмица, президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че Баку не е съгласен с предложението на Ереван за арменско-азербайджанската граница въз основа на карти от 70-те години.

"Ако говорим за политически основи, тогава отправната точка трябва да бъде или периодът на създаване на Азербайджанската демократична република, или периодът на съветизация. Това е политическа методология. Ако предпочитаме хронологичната методология, тогава нека да видим какви са били картите в началото на 20-ти век и да градим нашата работа върху тези карти, каза Алиев, добавяйки, че не трябва да базираме работата си на каквато и да е карта. За да се активизира работата на комисията, трябва да се създадат експертни групи. Нека те да обиколят тези места и да определят тази граница. Защото днес нашата граница е условна", смята азербайджанският лидер.

Освен това той заяви, че трябва да се създаде отделна експертна група по въпросите на анклавите.

"Смятаме, че всички анклави трябва да бъдат върнати", каза Алиев, отбелязвайки необходимостта от подобряване на пътищата, водещи до тях, и настаняване на жителите там.

Армения и Азербайджан организират среща за определяне на границите си

Тя ще се проведе до края на месеца

Двете страни организират среща за определяне на границите си. Те ще проведат в края на месеца още една среща в рамките на работата на комисиите.

През декември Азербайджан и Армения размениха военнопленници на границата си. Това бе стъпка към нормализиране на отношенията между двете страни, след като Азербайджан постигна решителен пробив в техния десетилетен конфликт.

Съседите от Южен Кавказ са водили две войни през последните 30 години за Нагорни Карабах - планински район, който е част от Азербайджан, но където етническите арменци са се отцепили и на практика са установили независимост през 90-те години.

Азербайджан си върна спорния регион със светкавична офанзива през септември, която принуди повечето от неговите 120 000 етнически арменци да избягат в Армения.

През 2024 г. Азербайджан ударно ще увеличи производството на оръжие

Това обяви президентът Илхам Алиев

Споразумението беше приветствано от Европейския съюз и Съединените щати, които от десетилетия се опитваха да убедят двете страни да подпишат мирен договор за уреждане на спорни въпроси, включително демаркацията на техните граници.

Армения и Азербайджан бяха част от Съветския съюз, който се разпадна през 1991 г. Въпреки че Русия смята себе си за гарант за сигурността в региона, влиянието ѝ намаля през последните две години, тъй като войната в Украйна отклони вниманието ѝ.

Армения обаче остро критикува като неефективна руската роля в Карабах