ВМРО внесе в парламента 322 526 подписа с искане за национален референдум по въпроса за членството на Турция в ЕС.

Искането за свикване на референдум се заби като рибена кост в гърлото на Народното събрание.

Оттук нататък, каквото и да направят депутатите от управляващото мнозинство, те просто нямат полезен ход.

Ако отхвърлят искането за допитване по този съдбовен за бъдещето ни като нация въпрос, от ГЕРБ ще се дискредитират. Ако подкрепят свикването на референдум, ще се откажат от последователно заявяваната досега от управляващите подкрепа на Анкара за членство в европейския клуб.

Така или иначе, колкото по-дълго от ГЕРБ се бавят с обявяване на своята позиция, толкова по-зле за тях. Защото няма кой друг освен представителите на мнозинството да извади рибената кост от гърлото на парламента.
А и срокът от три месеца, през който народните избраници трябва да се произнесат по казуса, определено ги притиска във времето. Естествено, ако решат да се съобразят с него.

Освен времето, другият голям проблем, пред който са изправени управляващите от ГЕРБ и компания, е липсата на достатъчен ресурс от народни представители, които са в състояние да „аргументират" позицията на парламента. А, имайки предвид, че в случая една от водещите комисии при оформяне на тази позиция би трябвало да бъде Комисията по външна политика и отбрана, нещата стават съвсем трагични.

Това е може би най-безличната и най-безмълвната комисия в Народното събрание. Тя е дотолкова лишена от лице и глас, че едва ли има някой извън от кръга на наблюдателите, който може да назове името на председателя й.

Да не говорим, че и за тези, които го знаят, то нищо не им говори. Не помага в случая и опитът да се допълни познанието за житието на Живко Тодоров - така се казва „шефът" на комисията - от общодостъпните източници на информация.

Възможните обяснения за това са две. Едното е, че информацията за 39-годишния „стратег" на външната ни политика в парламента е засекретена по различни съображения. Другото е, че анонимният за широката публика председател на Комисията по външна политика и отбрана просто нищо съществено не върши, и то изглежда е най-близко до истината.

Според, забележете, европеиста по специалност Живко Тодоров, акцент в работата на комисията през втората сесия на парламента са промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Що се отнася до дейността в сферата на външната политика, през изминалата сесия комисията само е одобрявала различни международни споразумения, които кабинетът е предлагал на парламента да ратифицира.

Е, разбира се, така между другото, 22-мата членове на комисията са изслушвали и по някой друг чужд посланик, който е уплътнявал времето си в българския парламент, поставяйки пред тях един или друг несъществен въпрос.

При това положение може ли да има съмнение, че от позицията, която Външната комисия ще изработи по искането за референдум ще ни втресе?

Не по-малко втрисащо становище обаче се задава и откъм основната парламентарна комисия, която трябва да каже тежката си дума - ще има ли или няма да има референдум - правната.

За разлика от външната, тя е оглавявана от свръхизвестна, в национален план, разбира се, личност - Искра Фидосова. Втората в историята на родния парламент еднакво видна отвсякъде личност едва ли оставя у някого илюзия за позицията, която ще защити в пленарна зала.

Затова вносителите на подписката от ВМРО подготвят и 203 писма до депутатите, в които ще обяснят мотивите си и ще настояват да чуят мнението на всеки един от тях по въпроса за референдума.

По обясними причини писма няма да бъдат изпращани до народните представители от ДПС. Но ВМРО ще изпрати писма за срещи и до ръководствата на парламентарните групи на ГЕРБ, Синята коалиция, Коалиция за България и „Атака", както и до български представители в Европейския парламент.

Както съобщават от партията, по време на срещите ще бъдат разяснени мотивите и резултатите от приключилата подписка с искане за референдум по повод членството на Турция в Европейския съюз.

От ВМРО се надяват, че народните представители ще уважат вота на над 320 хиляди от българските избиратели, изразили мнението си, че позицията на България спрямо членството на Турция в ЕС трябва да се формира чрез референдум. Очакването обаче депутатите да вземат такова решение е нереалистично.

Както доста често се е случвало в националната ни история, партийните страсти и сметки отново ще надделеят над националните, а в случая и над европейските интереси. За това ще спомогне и силната обвързаност, която парламентарно представените „сили" имат със сродните им формации в Европа.

Само преди дни Европейският съюз ясно демонстрира, че не само не желае да изостря отношенията си с Турция, но е и готов да затвори очите си за някои недотам „светски" намерения на властите в Анкара. Подкрепата изказана от "външната министърка" на ЕС Катрин Аштън за провеждането на референдума за нова турска конституция през септември е най-сигурният знак за това.

По ирония на съдбата Брюксел реши да подкрепи допитването, което ще укрепи позициите на неоосманистите в Турция, а не референдума, за който полагат толкова много усилия противниците им в България.

Какво да се прави, отново - както горчиво констатира някога Антон Страшимиров - ставаме жертва на географията. Не без помощта на собствените ни управници, разбира се. Както и на явните и тайните им крепители.

Удобно полегнала в сянката на ГЕРБ, "Атака", например, отдавна забрави, че лозунгът "Не на Турция в ЕС!" стоеше на предизборните й плакати по време на последния евровот. Политика, би казал Сидеров.

С минимални шансове за успех е и друго едно начинание във връзка с референдума, инициирано от "Пиротска" 5.

От ВМРО ще предложат на българските представители в Европейския парламент от името на България да подемат инициативата сред колегите си от другите страни-членки, да проучат обществените нагласи по този въпрос в собствените си държави.

От червено-черната партия смятат, че жителите на Европа сами трябва да решат има ли място Турция в общия ни европейски дом. В условията на тежка криза този въпрос обаче не стои в дневния ред на обикновения европеец, пък бил той французин или германец. За него собственото му оцеляване и това на семейството му в един обръщащ се с краката нагоре свят засенчва всичко останало. В това число и потенциалната заплаха за бъдещето му, каквато идва от Турция.