Рязкото влошаване на руско-турските отношения постави пред Кремъл въпроса за реалните и мнимите съюзници. В тежката военно-политическа ситуация, средно-азиатските бивши съветски републики очаквано заеха неутрална, изчакваща позиция: техните авторитарни и тоталитарни президенти се ослушват от къде ще дойде по-примамливо предложение за използване на тяхната територия, полезни изкопаеми, икономически потенциал, човешки ресурси.

Двамата президенти – Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган са техни довчерашни най-близки съюзници, от благоразположението на които зависи тяхното и на страните им процъвтяване.

Нечленуващите в Организацията на Договора за Колективна Безопасност (ОДКБ) вече пряко или косвено дадоха да се разбере, че заемат по-скоро турската страна в конфликта, без разбира се излишно да си развалят отношенията с Руската Федерация. Висшите турски ръководители вече се срещнаха с колегите си в Баку а Ашхабад и постигнаха публични прояви на солидарност и приятелство.

По време на публичните прояви, демонстрираха своята етническа и културна близост с домакините, отказвайки се от услугите на преводачи. И наистина, жителите на Турция, от една страна, и на Туркмения, Узбекистан и особено на Азербайджан, от друга, дори да са неграмотни (както често се случва), пак могат да се разберат помежду си. Не така стоят нещата с членовете на ОДКБ Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, които етнически и културно са по-далече от турците. А таджиките дори са ираноезичен народ. Техните ръководители засега се стараят да не се замесват в конфликта и дават да се разбере, че нищо сериозно не се е случило, на фона на проблемите им в региона: талибани, ислямски фундаменталисти, наркотрафик, криминална престъпност и т. н.

Всички средноазиатски президенти призовават Путин и Ердоган към намиране на компромис.

Лидерите на християнските бивши съветски републики: Украйна, Грузия, Молдова, Литва, Латвия, Естония твърдо осъждат руската позиция по въпроса, с надеждата да се харесат на ръководството на НАТО, навярно не знаейки, че отношенията между Анкара и Брюксел в момента са по-скоро хладни, отколкото приятелски.

Така нареченият (от руския силов вице-премиер Дмитрий Рогозин) „НАТО-вски Комсомол” се старае да се докаже като верен съюзник, преди всичко, на Вашингтон. И лидерите на европейските бивши съветски републики се надпреварват да покажат солидарност със стария член на НАТО – Република Турция. Макар че, както навсякъде, има и много нюанси.

Особен случай е Беларус. Президентът Александър Лукашенко си дава сметка, че 15% от населението на страната му изповядва католицизма, или протестантството и е ориентирано еднозначно на Запад и към възстановяване на някогашната Жечпосполита – исторически враг на Русия. В Републиката има голямо количество кресливи прозападни партии и организации, които могат изведнъж да придобият сила, ако Беларус продължи сляпо да следва външната политика на Кремъл.

Аз съм бил многократно в Минск и трикратно в Брест. Особенно в Брест ми направи силно впечатление следната тенденция: децата на колегите-хуманитаристи, с които общувах, до един се бяха ориентирали да учат в Полша и Литва, особенно в Полша. И ако белоруското ръководство не развива приграничното сътрудничество с тези съседни страни-членки на НАТО и ЕС, може да разруши прословутата социално стабилност, с която толкова се гордеят в Минск.

От бившите съветски републики, единствено Армения е твърдо на страната на Русия, защото именно Турция, заедно с Азербайджан, са нейните исторически врагове. След свалянето на руския самолет и последователните визити на Мевлюд Чавушоглу и Ахмед Давутоглу в Баку и недвусмислените декларации на Илхам Алиев в подкрепа на Реджеп Тайип Ердоган, се учестиха и провокациите на фронтовата линия в Нагорни Каарабах, които всеки момент могат да прерастнат в пълномащабни сражения.

В тази връзка, в Ереван се надяват, че отсега нататък ще спре продажбата на съвременни руски оръжи за Азербайджан, които да се използват срещу двете арменски армии (реално те са под единно командване).

Солидарност с Русия изказва и арменската диаспора, не само там, но и в САЩ, Франция, Белгия, Австрия, Италия, Испания, Аржентина, Уругвай, Бразилия, Венецуела. Докато азербайджанската диаспора в Москва вече открито се опълчи срещу руската Държавна Дума, която смята да приеме закон, според който, отрицанието на Геноцида над Арменците в Османската Империя ще се наказва с 5 години затвор.

Солидарност с Русия демонстрират и всички турски съседи, които страдат от агресията на Анкара: Гърция, Сирия, Ирак, Иран. Те в момента са реалните съюзници на Русия.

А ние?