Буквално с един удар правителството преполви лимита от близо 19 млрд. лева нов дълг, който му бе даден със закона за държавния бюджет за тази година.

Както съобщи Министерството на финансите на 28 април на международните капиталови пазари е била успешно реализирана емисия на обща стойност 4 млрд. евро или близо 8 млрд. лева. Като се има предвид, че до този момент от началото на годината на вътрешния пазар бяха пласирани няколко емисии за общо 2 млрд. лева излиза, че до момента имаме поет дълг за близо 10 млрд. лева.

Последната емисия е форматирана в два транша. Първият са облигации за 2.25 милиарда евро със срок до падежа 9 години и транш от 1.75 милиарда евро със срок до падежа 13 години. Деветгодишните облигации са с фиксирана лихва от 3.5%, а тринадесет годишните носят фиксирана лихва от 4.125% годишно.

"Република България оповести трансакцията на 28 април, в 10:10 ч. ЦИЕ време, като началните ценови индикации (IPTs) бяха определени на MS+150 базисни пункта за 9-годишния транш и MS+195 базисни пункта за 13-годишния транш.

Емисията беше изключително добре приета още от самото начало, заявките бяха бързо посрещнати по време на сутрешната търговия в Лондон. Към 14:00 ч. ЦИЕ време обемът на записванията надхвърли 4.0 милиарда евро за 9-годишния транш и 2.9 милиарда евро за 13-годишния транш.

Благодарение на силната динамика, емитентът успя да намали спредовете с 25 базисни пункта на 9-годишния транш и с 20 базисни пункта на 13-годишния транш, като окончателните спредове бяха определени на MS+125 базисни пункта и MS+175 базисни пункта съответно. Едновременно с това, в 14:30 ч. ЦИЕ време, бяха обявени книгите с поръчки.

Въпреки значителното намаляване на спредовете, силното търсене продължи, като крайният обем на записванията достигна 4.9 милиарда евро за 9-годишния транш и 3.6 милиарда евро за 13-годишния транш. В 15:20 ч. ЦИЕ време размерите на емисията бяха окончателно определени на 2.25 милиарда евро за 9-годишния транш и 1.75 милиарда евро за 13-годишния транш.

В 17:40 ч. ЦИЕ време емисията беше фиксирана ценово, както следва: 9-годишен транш: цена 98.634 / доходност 3.681%; 13-годишен транш: цена 97.975 / доходност 4.332%", пише в съобщението на финансовото ведомство.

Новият дълг в Бюджет 2025 – изскача ли нов заек от храсталака?

Новият дълг в Бюджет 2025 – изскача ли нов заек от храсталака?

Росен Желязков и Мартин Димитров от ПП-ДБ влязоха в спор за дълга в бюджета

Пак в него недвусмислено се посочва, че според данните за спредовете деветгодишните облигации са най-успешните от 2020-а насам.

Няма смисъл да анализираме доколко успешни ли не на фона на целия дългов пакет е последната облигационна емисия. Ще обърнем внимание на нещо друго. А именно на лихвените плащания, с които новия дълг ангажира държавата, защото именно те те директно влияят на разходната част на бюджета за целия дългогодишен период на облигационните емисии.

Става дума за лихви от 3.5% и 4.125%, които са фиксирани. Вярно е че в предишни евроемисии емисии - от периода 2022-а-2024-а, лихвите са по-високи - нежду 4.25% и 4.875% годишно. Дори имаше доларова емисия с лихва от 5% годишно.

На този фон последния транш е с по-ниска финансова тежест за фиска. Но в същото време пласирания през тази година дълг в левове на вътрешния пазар е с лихви, които не надхвърлят 3.25% годишно. С други думи лихвения товар за бюджета от него е по-малък.

Вярно е че този дълг е по краткосрочен от облигациите на международните капиталови пазари. Вярно е също така, че нашия - вътрешен пазар има много по-ограничени финансови възможности.

Но защо въобще на правителството му бе нужно да планира поемането на близо 19 млрд. лева нов дълг при положение, че нуждите за финансиране на планирания дефицит за 2025-а и за погасяване на падежиращи през годината емисии е около 10 млрд. лева?

Заради скритите манипулации за формиране на бюджетен дефицит до 3% от БВП.

Ясно е че реално този дефицит е два пъти по-голям, макар и счетоводно да е 3% от БВП. Но цената, която плащат и ще продължат да плащат всички данъкоплатци през разходната част на бюджета е върху реалния, а не върху счетоводният размер на дефицита.