Посещението на Владимир Путин в Истанбул от понеделник и речта му на енергийния форум сложиха точка на официалния конфликт между Москва и Анкара, по повод на сваления руски изтребител преди една година. Срещата му с Ердоган мина на фона на всички типични жестове, характерни за дипломатическата практика.

Макар че, както отбелязва дипломатът Любомир Шопов, автор на нашумялата книга "Турският въпрос и българската държавна сигурност", домакинът подчертаваше приятелското си отношение и гостоприемството, докато гостът се постара да запази високомерното си отношение към всички присъстващи и даде да се разбере, че нито една страна, представена на форума от своя президент, не е равностойна на Руската Федерация. Путин се държа с венецуелския, а и с останалите президенти като с васали.

Равна с Русия не може в никакъв случай да бъде Венецуела, доведена до икономическа катастрофа от шофьора на тролейбус Николас Мадуро, наркотрафиканта Диосдадо Кабельо и компания. Те погребаха наследството на истинските боливарианци, начело с Уго Чавес и провалиха перспективите на "Социализма през XXI век".

Мадуро може да бъде щастлив, че Путин го прие, отдели му време и със сигурност му е отпуснал още тежки въоръжения "на кредит". Той никога няма да бъде върнат, но по този начин руският президент разтоварва собствената си армия, отвличайки вниманието на американските генерали и адмирали в Карибския басейн.

Така или иначе, Москва и Анкара не само се помириха, но вече предприемат и обща енергийна стратегия. Заедно с други основни производители на нефт (без Багдад и Техеран, които бойкотираха форума) се договориха да намалят производството, за да удържат падането на цените и дори да ги вдигнат.

Договориха се по газовата проблематика, подписвайки договора "Турски поток". Повечето руски експерти обаче са скептични относно неговата реализация.

Членът на Експертния съвет на Съюза на производителите на нефт и газ в Русия Елдар Касаев смята, че "Турция е ненадежден партньор. Ердоган може отново да стреля в гърба на Москва".

Председателят на Съвета на директорите на Инженеринговата компания "2К" Иван Андриевский се опасява, че "Турция не е лесен партньор. Анкара периодично инициира преговори за цената, за ценообразуването на газа, свързвайки ги с други съвместни проекти. Да сме готови за това".

Така или иначе, договорът за "Турски поток" е подписан и Путин и Ердоган се договориха да бъдат построени две тръби: едната за нуждите на самата Турция, другата за европейските партньори на "Газпром". Зад гърба на България се разбраха да й отнемат транзитния статус.

Виновни за случващото се са политиците от почти всички цветове в София, които с непоследователното си отношение относно "Южен Поток", допуснаха на основата на този проект Москва и Анкара да укрепят геостратегическото си сътрудничество и Турция да се превърне в незаобиколим фактор в международните отношения на Балканите и в Югоизточна Европа. И да поставят България пред свършен факт и пред тъжната констатация, че тръбата ще минава през имотите на 600 000 българи, подложени на Геноцид през Междусъюзническата война.

Аналитикът на "Независимая Газета" Игор Субботин е категоричен, че "военен съюз на Русия с Турция не е възможен" (въпреки присъствието в руската делегация на началника на Генералния Щаб армейски генерал Валерий Герасимов). Той вижда възможност за разделяне на зоните на отговорност в Сирия, с цел да не се повтарят инциденти като свалянето на руския самолет. Според него твърденията на турския министър-председател Биналли Йълдъръм за "ролята на Турция да обедини, да сплоти Русия, САЩ и Иран" в разрешаването на сирийската криза, както и на външния министър Мевлюд Чавушоглу за "възможни съвместни действия на Русия и Турция срещу ДАЕШ" са празни приказки, които няма как да доведат до съвместни действия на страните.

Струва си да се отбележи, че с режисирания опит за преврат, с център базата на натовските ВВС в Инджирлик, Ердоган с един куршум удари два заека: отърва се от пилотите, които му "крояха кюляф" и, арестувайки тези, които свалиха руския самолет, ги натопи пред Путин и си "изми ръцете". Макар че, и за слепия е ясно, че той лично е дал заповедта - такъв е редът в Турция.

Към свалянето на самолета и гибелта на руския пилот, разбира се, че е съпричастен и бившият министър-председател Ахмед Давутоглу, който присъстваше като сянка на срещата в Истанбул, преминала в двореца "Йълдъз" в едноименния парк, където е бил заточен султан Абдул Хамид.

Между другото, на провеждания в момента в царския Ливадийски дворец в Ялта Форум на високо равнище "Крим в съвременния международен контекст" всички присъстващи кримски татари отговориха положително на въпроса ми за кримско-татарския произход на Ахмед Давутоглу. Те го смятат за не по-малко виновен за разкола, настъпил сред този немногочислен и изстрадал народ, отколкото марионетката на Киев и Анкара Мустафа Джемилев. Убедени са, че именно той буни духовете сред кримско-татарската диаспора в Турция. И всички са убедени, че свалянето му от премиерския пост е било необходимо условие за помирението между Ердоган и Путин.