Грузинската опозиция вече разпъна палатков лагер пред президентството в Тбилиси, в очакване на доброволната оставка на Михаил Саакашвили.
Имайки предвид, че предстои затопляне на времето, на протестиращите няма да им бъде много трудно да я дочакат, още повече, че там ще си предават щафетата различни опозиционни дейци.

А имайки предвид, че практически всички опозиционни политически сили в страната се включиха в протестите, палатките едва ли ще останат празни. Грузинският темперамент и традиционната силна политическа ангажираност на гражданите на Тбилиси не може да не доведат до сътресения в държавното управление.

За задълбочаването на кризата във властта допринесе и самият Михаил Саакашвили. В интервю за Newsweek той обвини САЩ и Европаq че са го изоставили и "хвърлили на вълците".
Явно обаче в случая има предвид друг животински вид - "руската мечка".

Грузинският президент се прави на обиден пред  чуждите си покровители, че в името на противостоенето с Руската Федерация не са склонни да пожертват демократичните си принципи.
Тоест, не са готови да подкрепят един тоталитарен лидер на бивша съветска република единствено заради антируските му нагласи.

Фактът, че Михаил Саакашвили е много изненадан от липсата на западна подкрепа демонстрира колко е далеч от днешните световни политически реалности.

Тук ще си позволя да поспоря с колегата колумнист Теодор Дечев, който превъзнася ума и интелекта на грузинския президент.

Мисля, че нито един лидер на малка и бедна пост-съветска страна, опитваща се да противостои на опитите на Москва да възстанови влиянието си в пост-съветското пространство, не може да си позволи да критикува новия американски президент.

А точно това прави Михаил Саакашвили във въпросното интервю. Той признава че загубилият изборите кандидат на Републиканската партия Джон Маккейн е най-добрият му приятел и най-силен покровител сред западните политици, който сред броени дни ще посети Тбилиси.

Нещо повече - нарича го "грузинец"! Явно не си дава сметка, че по този начин ще предизвика негативната реакция на новия американски президент и че отношенията Вашингтон - Тбилиси ще охладнеят още повече (нещо, което предсказах още в началото на ноември в предаването на колегата Григор Малинов по телевизия VTV).

В даденото интервю Михаил Саакашвили твърди, че действията му са насочени към извоюване на пълна икономическа независимост и просперитет на Грузия и дава негативен пример със съседна Армения, която според него е много изостанала, икономиката й е напълно зависима от Руската федерация и е изолирана от света.

Явно Саакашвили няма представа как се развива грузинската съседка, която въпреки териториалната изолация и транспортната блокада, има по-добри икономически показатели, еднакво успешно развива отношенията си както с Москва, така и с Вашингтон, а богатата арменска диаспора издържа нейните граждани и предизвиква вълна от солидарност по повод геноцида от времето на Първата световна война.
Тоест, трябва да вземе пример от ереванските си колеги Роберт Кочарян и Серж Саркисян, вместо да ги сочи за негативен пример.

За разлика от него, лидерът на опозицията Нино Бурджанадзе проявява завиден политически такт и демонстрира реална преценка на ситуацията в Тбилиси.

Тя рязко се разграничи от подкрепата, изказана й от руския външен министър Сергей Лавров. Нейната преценка, че на този етап нито една политическа сила в Грузия не може ефективно да използва руска помощ поради силните антируски нагласи в страната (терминът "нагласа" е въведен в социологията от прословутата грузинска "школа на Узнадзе") отговаря на реалната ситуация.

Затова шансовете й да седне в президентското кресло в Тбилиси нарастват.

За разлика от сегашния президент, тя едва ли ще си позволи репресии срещу малцинствата и най-вероятно ще се ползва с тяхната подкрепа. Така че в Грузия предстоят промени!