95 години след Ньойския диктат, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914-1918 г. армията ни, казано по военному, пак е в изходно положение - малка, лошо въоръжена и небоеспособна!

По силата на подписания в парижкото предградие на 27 ноември 1919 г. т. нар. мирен договор, на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място се разрешава доброволческа войска в размер само на 33 000 души, с които да охранява своите граници и да пази вътрешния ред в страната.

Днес страшната някога българска армия е с численост 34 500 души или почти толкова, колкото е била по волята на силите-победителки. От тях военнослужещи на активна служба са 30 400, а цивилни служители 4 100.

Но това, уви, не е окончателната картина. На 28 октомври т.г. парламентът прие Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на България като програма за развитие на въоръжените сили и за определяне на числеността им.

Според документа, писан седем месеца от над 150 „военни стратези", армията ще бъде свита до 2014 г. от 34 500 души до не по-малко от 26 000. От тях около 2 700 души ще бъдат резервисти.

„Стратезите" ще лишат отбраната ни и от единствената подводница, с която разполагаме, като всичко това е по-голямо съсипване на армията ни от всякога! Дори от онова, на което бе подложена в Ньой.

На този фон особено символичен е фактът, че военният министър Аню Ангелов започна обиколката си в страната за представянето на Бялата книга от Плевен. Защото, и по собствените му думи, прекратяването на съществуването на една бригада и то на Пета Шипченска е доста сериозен въпрос.

Както уточни министър Ангелов, съкращенията на личен състав от поделенията в област Плевен представляват една десета от всички предвидени съкращения в българската армия. Като по предварителен разчет съкращенията и разместванията ще обхванат 1 100 души от регионите Плевен и Враца.

Стана ясно още, че гарнизоните Враца, Горна Оряховица и Мусачево ще бъдат закрити.

Новината предизвика протеста на 23 ноември т.г. на десетки съпруги и роднини на военни от Враца, които се събраха пред портала на военното поделение в града, за да изразят недоволството си от намерението за закриването му. Те организираха и подписка, която само за няколко часа бе подкрепена от стотици врачани.

Отговорът на министър Ангелов бе ясен - тези, които имат желание и качества да служат, ще имат възможност да продължат службата си в други гарнизони. Онова, което обаче той пропусна да каже бе, че след закриването на поделението във Враца в цяла Северозападна България няма да остане нито едно поделение!

И всичко това при положение, че в Южна Сърбия, на десетина километра от границата ни, сръбската армия откри своя най-модерен форт.

Интересно, задавали ли са си някога военният министър и 150-те му „военни стратези" въпросът: „Кой ще спре евентуална сръбска агресия, ако един ден в Белград решат, че и Северозападна България им принадлежи?"

Или те наистина си вярват, че Бялата книга поставя основи за изграждането и развитието на българските въоръжени сили, които трябва да бъдат достатъчно силни, заедно със силите на съюзниците ни, да побеждават всеки неприятел  във всеки потенциален конфликт.

Апропо, а ще бъдат ли „достатъчно силни" българските въоръжени сили, ако някой от „съюзниците ни" реши да си поиграе на промяна на границите на Балканите в негова полза?!

И преди някой от хранениците в МО с истеризирал глас да тръгне да обяснява как това не може да се случи, да си спомни за всичко, което става в Кипър от 1974 г. досега. И то при условие, че на острова все още се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство.

На този фон още по-смехотворни са твърденията в Бялата книга, че въоръжените ни сили трябва да функционират спрямо възприетите в НАТО практики и процеси на модерния отбранителен мениджмънт, както и да служат за пример на морална сила и смелост и да са модел на следване от армиите на другите държави-членки.

Впрочем, повече яснота за привеждането в действие на разписаната в Бялата книга средносрочна „визия" за развитие на въоръжените сили ще даде Планът за развитие на въоръжените сили, който ще бъде обсъден на Съвет по отбрана на 29 ноември т.г.

Планът ще начертае и пътна карта.

Дано обаче след прилагането й следващата книга за отбраната и въоръжените сили на България да не бъде червена и да не съдържа само една страница - некролога на „О'Бозе почившата българска армия!"