Последният държавен глава, който изпрати телеграма в Пхенян по повод кончината на „великия любим вожд" Ким Чен Ир до момента е арменският президент Серж Саркисян. Той не можеше да пропусне този жест, имайки предвид ниските цени, по които досега Република Армения купуваше - с иранско посредничество - северокорейско оръжие и боеприпаси от „вожда".

Всъщност Иран се оформи в последно време като дистрибутор на северокорейското оръжие и Техеран е най-разтревожен от предстоящите промени в Пхенян.

Засега няма данни за военно напрежение на границата между двете Кореи и младият „велик наследник" на високия пост Ким Чен Ун едва ли ще си позволи да го провокира, имайки предвид все още неустановеното положение в страната си. От една страна е вярно, че вътрешните проблеми често намират отдушник във външната агресия. От друга обаче, тя не е нужна точно сега на третия поред управлявящ в Пхенян от династията на „великите вождове". Защото в такъв случай генералите могат да му погодят подъл номер, че той да не стигне изобщо до върха.

На това най-вероятно се надяват и тези южнокорейци, които искрено се радваха по време на социологическите анкети по улиците на Сеул. Те се надяват, че войната между двете Кореи се отлага за неопределено време. Защото няма как да бъдат скрити данните за прозападната ориентация и, меко казано, отклоненията от „ленинските норми на партиен живот и принципи на партийно ръководство", присъщи на Ким Чен Ун. И не би могло да бъде иначе - той дълги години отговаряше за прането на парите на височайшата фамилия в банките в Макао. Точно заради него и екипа му всеки ден между Макао и Пхенян се извършват редовни самолетни полети. Освен това, вече не е голяма тайна, че инкогнито е завършил икономика в Швейцария.

Тези неоспорими факти от неговия живот едва ли са се отразили благотворно на марксистко-ленинистка-маоистката му ориентация. Напротив, съзнавайки безнадежността на своето положение във вертикала на властта в Пхенян, той най-вероятно е заинтересован преди всичко да съхрани колкото се може по-голяма част от семейното богатство. И никак не е заинтересован да рискува с военни авантюри, които биха могли да му струват поста и дори главата!

Него го устройва сегашното положение, когато може едновременно да управлява източно-азиатската ядрена сила и да води живот на милиардер в хотел „Венеция" на остров Тайпа в Макао. Нека читателите да ми повярват, че там животът наистина е разкошен и сладък.

Въпросът е дали така мислят генералите, които на този етап му декларират вярност и продължават да го крепят. Защото, ако решат да му скроят някой номер, по примера на колегите си от Египет и Румъния, които в името на собственото си оцеляване не пощадиха Мубарак и Чаушеску, това би означавало регионална катастрофа и гражданска война в ядрената КНДР!

Затова не е случайно, че и в Япония, и в Южна Корея бяха свикани Съветите за Национална Сигурност. И засега никой не знае какви решения са взети за противодействие на евентуална северокорейска ядрена атака - превантивни, или реактивни! Пропорционални, или не!