Започналите в Осло и продължили в Хавана преговори между колумбийските власти и Революционните Въоръжени Сили на Колумбия /ФАРК – Фуерсас Армадас Революсионариас де Коломбия/ завършиха с мирно споразумение на 26 септември, което с незначителен брой гласове беше отхвърлено от 1/3 от имащите право на глас на 2 октомври. Още тогава стана ясно, че президентът Хуан Мануел Сантос е безспорният фаворит за Нобеловата награда за мир и в перспектива за наградата „Аврора”.

Той продължава да прави всичко възможно за установяване на мир в Колумбия след войната, отнела повече от 220 000 живота на колумбийци.

Сред изследователите на латиноамериканските леви съществуват полярни гледни точки относно колумбийското партизанско движение. Някои са убедени в безкористността и идеализма на партизанските ръководители. Други са въвели в обращение термина “наркотрафикант-герилеро” (в България първи въведе този термин главният редактор на списание „Геополитика” Тодор Кондаков), водещ война против обществото и смятат, че именно колумбийските наркобарони са заинтересувани от разрушаването на страната, отстоявайки престъпни интереси чрез партизански акции. Затова финансират и въоръжават партизаните от ляворадикалните групировки и насочват дейността им срещу силовите държавни органи на Колумбия.

Така или иначе, независимо от това, с кого са свързани партизанските лидери, мнозинството партизани и досега воюват от идеалистични подбуди, защото социално-икономическата ситуация в страната и репресиите от страна на силовите държавни органи са ги довели до пълно отчаяние.

Ленинистското партизанско движение е продължение на либералното от втората половина на 40-те години на 20 век. Отрядите на ФАРК възникват спонтанно, като реализация на необходимостта от съпротива на репресиите от страна на държавата. Първият им отряд възниква, когато команданте Мануел Маруланда Велес събира близки и роднини и ги обединява във въоръжена група за защита на земята им. После той и неговите сподвижници се запознават с марксистката идеология и я възприемат като ръководно начало в борбата за справедливост.

Утвържденията за „дългата ръка на Москва“, се отнасят само за ККП, основана от сътрудници на Коминтерна. Тя до разпадането на СССР строго следваше инструкциите, постъпващи от Москва. Идеологът й Мануел Сепеда (убит през 1994 г. от отрядите за Обединена Самоотбрана на Колумбия - АУК) в лични беседи твърдеше, че „колкото и искаше ръководството на ККП да постави под свой контрол партизаните от левите групировки и да направлява дейността им, това засега не ни се отдава». По неговите думи, колумбийците встъпват в левите партизански групировки заради потъпканите чест и достойнство, от страна на армията и полицията. Той цитираше думите на бившия военен министър на Колумбия Алберто Руиса Новоа: „Войната е майка на всичко. Или вие ще се научите да убивате, или вас ще ви убият“. Те са казани през 1963 г., но са актуални досега. Конфликтът преминава през цялата история на страната.

Вторият рунд на преговорите за мир започна през ноември 2012 г. в Хавана. Централна тема на обсъжданията в кубинската столица беше аграрният проблем, който и провокира въоръжения конфликт.

На 26 септември в 17.30 часа преговорите приключиха. Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и главнокомандващият на ФАРК Тимолеон Хименес - Тимошенко си стиснаха ръцете. Присъстваха генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, кубинският президент Раул Кастро, който има основна заслуга за подписването на мирното споразумение и негови колеги. Съветът на Европа махна ФАРК от списъка на терористичните организации.

Тимошенко каза по време на подписването: „ФАРК дълбоко съжаляват, че деструктивната власт, сееща омраза, повлия на колумбийското решение... ФАРК потвърждава желанието си за мир и подчертава своята готовност да използва само думи, като оръжие за изграждане на бъдещето. Колумбийският народ вярва в мира, съобразява се с нас. Мирът ще победи...”.

Перуанският политически анализатор Исабел Рекабарен Малпартида каза по този повод: „Все пак Колумбия даде доказателства, че е в състояние да генерира голямо развитие. Тя не е разрушена докрай и е страна с горд народ, който иска да увеличи своите познания и възможности”.

Оставаше на 2 октомври колумбийците да одобрят споразумението на референдум. При 37 % участие, 50.22% гласуваха против, 49.77 за споразумението. На 3 октомври Сантос събра политическите сили. Покани и партията „Демократичен Център” на бившия президент Алваро Урибе: най-сериозният противник на споразумение с ФАРК, убили баща му. Салвадорският ляворадикален журналист Хуан-Хосе Далтон обяви, че „точно Алваро Урибе е най-големият победител на референдума”. На срещата Сантос обяви, че заедно трябва да решат по кой път ще вървят. ФАРК потвърдиха, че ще спазват прекратяването на огъня, независимо от резултати на референдума.

Сантос посочи, преди да замине за Хавана: ”ще търся мира до последната минута на моя мандат, защото това е пътят да оставя по-добро бъдеще за нашите деца”.

След завръщането си от Хавана в Богота, на 5 октомври Хуан Мануел Сантос покани предшествениците си Алваро Урибе и Андрес Пастрана в президентския дворец да обсъдят тревожната за страната ситуация. Тримата президентти обявиха, че се обединяват в търсенето на изход от казуса.

Това, че стана вторият колумбийски нобелист (през 1982г. великият Габриел Гарсия Маркес получи Нобеловата награда за литература), му дава много сериозни аргументи в диалога с двамата си предшественици, които се отнасят доста скептично към неговите усилия за умиротворяване на страната.

Специалният пратеник на испанския вестник АБС Кармен Де Карлос оттук-нататък предвижда 4 варианта на развитие на ситуацията:

  1. Свикване на Конституционна Национална Асамблея.
  2. Конгресът да приеме мирното споразумение.
  3. Започване „от нулата” на преговорите, както иска Алваро Урибе.
  4. Да се направи национален пакт и отново да се обсъди от народа.

В тази ситуация ФАРК прекъсва процеса на предаване на оръжията си.

Засега постовете на ООН остават по местата си, до второ нареждане. Те няма да могат да убедят ФАРК да уволнят децата-войници, или да споделят с роднините на жертвите си поне част от спечелените нарко-пари. Това и досега не се беше случило, а след референдума е твърде късно.

С противопехотните мини също няма напредък. Както подчертава Кармен Де Карлос, вече всичко зависи от Тимошенко, Иван Маркес (главен преговарящ в Хавана), Родриго Гранде (номер 2 в йерархията), Пастор Алапе, Карлос Антонио Лосада, Хесус Сантрич и другите от ФАРК.

Примирието е обявено до 31 октомври. Не е ясно какво следва после.