Проведените в неделя парламентарни избори в Испания поставиха повече въпроси, отколкото дадоха отговори. Политическият живот в страната се усложнява на качествено ново ниво.

Ясно е едно: двупартийната система отиде в историята. Управляващата Народна Партия и опозиционната Испанска Социалистическа Работническа Партия вече няма да имат монопол върху съставянето на правителство и да си предават една на друга щафетата на управлението. Те са силно притиснати от много близки идеологически, но крайно враждебни стилистически конкуренти, които нямат търпение да заемат техните места, в очите на левите и десни испански избиратели и така да ги изместят тотално от първостепенните сектори в политическото пространство на конституционната монархия и бивша велика колониална сила.

Ултралявата „Подемос” (ние можем) и центристката „Сиудаданос” (граждани) набраха скорост преди първите за тях парламентарни избори. И сега техните лидери правят високомерни следизборни заявления, които подхождат на победителите.

След официалното обявяване на окончателните резултати стана ясно, че народняците печелят 28,7; от гласовете и ще разполагат със 123 места в Кортесите (Парламента); резултатът на социалистите е съответно 22% и 90 места; на „Подемос” - 20,7% и 69 места; на „Сиудаданос” - 14% и 40 места. 6 малки партии, от различни цветове и райони на страната, спечелиха общо 10,8% от гласовете и ще разполагат с 28 депутати в Кортесите. Гласуваха малко над 60% от избирателите.

Една от причините за ниската избирателна активност са горските пожари в северните области на страната: Страната на Баските, Навара, Кантабрия, Астурия, Галисия, където на хората не им е до избори.

За да може една партия да състави правителство на първото парламентарно гласуване, е необходимо да има подкрепата на 186 депутати. Ако това не се случи, на второто гласуване е достатъчно обикновено мнозинство. Ако и това не се случи, председателите на парламентарните групи се събират при краля Фелипе Пети и той определя кандидата за премиер-министър. И така, в продължение на 2 месеца, когато според испанската Конституция ще се назначат нови избори. Дотогава лидерът на Народната Партия Мариано Рахой остава министър-председател. Първото гласуване в Кортесите е на 13.01.2016 г. Срокът съответно изтича на 13.03.2016г. Има доста време…

Мариано Рахой с цялото си поведение в следизборната нощ и досега демонстрира, че се чувства победител, въпреки че загуби около една трета от подадените за него гласове през 2011г. Той си призна, че е бил принуден да преведе Испания през труден период, свързан с болезнени реформи, които са засегнали много социални придобивки на избирателите, останали им още от управлението на социалистите.И затова е останал неразбран от много от тях. Но е оптимист за бъдещето на Народната Партия. Готов е за сътрудничество с малките партии, но не на всяка цена.

Лидерът на Испанската Социалистическа Работническа Партия Педро Санчес направи непростима грешка - по време на последния предизборния дебат нарече Мариано Рахой „недостоен за министър-председателския пост”. Тези думи, както и плесницата, зашлевена на Мариано Рахой от 17-годишен младеж, му създадоха ореола на мъченик и върнаха симпатиите към него на част от избирателите. По този повод председателят на венецуелският Парламент Диосдадо Кабельо язвително намекна, че испанският министър-председател си е заслужил шамара с политиката си…

А самият Педро Санчес май си подписа политическия некролог, тъй като влезе в противоречие със социалистическата традиция на толерантност и уважение към политическите различия и чуждото мнение. Дори вече даде повод на някои десни испаноезични аналитици да го сравняват с предшествениците му от 30-те години на ХХ век, осъществили масови разстрели на богаташи и „контри” по време на Гражданската Война в Испания: в нея са загинали над 600 000 испанци, избити по заповед на републиканците; 400 000 са избити по заповед на франкистите.

Педро Санчес вече обяви че отново ще се кандидатира за лидер на социалистите на следващия партиен конгрес. Дали ще спечели обаче зависи от наличието на подкрепа от страна на така наречените „барони”: партийните ветерани, начело с дългогодишния испански министър-председател Фелипе Гонсалес. А той вече започна да упражнява натиск върху приемника си, с цел да не се допусне създаването на коалиция с крайно левите от „Подемос”. Техният лидер Пабло Иглесиас даде да се разбере, че ще използва несъмнения електорален успех в максимална степен за реализация на така желаните от партията му политически и конституционални промени.

„Подемос” спечели най-много гласове в районите, ориетирани към сепаратизъм. И ако се стигне до ляво коалиционно правителство, то ще включва както Обединената Левица (комунисти), така и малките регионални партии.

Историческият лидер на Обединениата Левица Хулио Ангита (навремето чест гост в санаторно-курортния комплекс на ЦК на БКП, между Варна и Златните Пясъци) коментира преди години назначаването на Тадеуш Мазовецки за полски министър-председател по следния начин: „Ако в Източна Европа антикомунист може да стане премиер, защо в Западна Европа комунист да не може да стане такъв?” Тогава се намирах в Полша и си спомням добре, че думите му предизвикаха взрив от смях. Сега обаче е напълно възможно да се намери компромисна фигура сред традиционните леви, която да устройва и Педро Санчес, и Пабло Иглесиас. По този повод руският специалист по испанската и световната левица Руслан Костюк коментира, че „урокът от изборите е невъзможността в новото време да се работи по стария начин” и подчертава факта, че „Подемос” е на по-малко от 2 години, а успя да отмъкне близо половината електорат на социалистите”.

Една от причините е, че за „можещите” гласуваха и почти всички испански феминистки, по две причини: с тяхна подкрепа кметицата на Барселона Ада Колау (кандидат на „Подемос”) уверено превръща каталунската столица в първи световен културен център, без конкуренция в Европа и света; за първи път в испанските Кортеси влиза черната депутатка Рита Босао (също с листата на „Подемос”) от Аликанте, където защитава правата на жените и малцинствата. Навремето е вършила същата дейност в Страната на Баските и в малката централно-американска държава Хондурас, където според нея е трябвало да обяснява на местните жени-индианки техните елементарни права, за които те никога не са и подозирали.

Рита Босао по произход е от Екваториална Гвинея, от елитно семейство на местни политици. Баща й е бил депутат в Кортесите още по времето на Франко. Много нейни роднини са разстреляни, след като единствената испанска колония в Африка на юг от Сахара придобива независимост. Тя обаче, въпреки семейната традиция, се свърза с крайните леви. Предричат й блестящо бъдеще.

Лидерът на „Сиудаданос” Алберт Ривера също гледа от високо на съперниците си. Твърди, че ще участва единствено в правителство, което самият той ще оглавява. Което, всъщност, никак не е изключено. Мариано Рахой може да реши да направи крачка назад и да подкрепи правителство на „Сиудаданос” и малките десни партии. За да се върне триумфално.

Патовата следизборна ситуация в Испания вече предизвика загриженост сред нейните партньори. В Брюксел дадоха да се разбере, че страната се нуждае от стабилно правителство, въпреки противоречивите електорални нагласи и резултати.

Така или иначе, все още е рано да се каже дали партньорите в Кортесите ще се разберат, или испанският политически живот ще навлезе в период на трайна дестабилизация, по примера на някогашните колонии в Латинска Америка.