Трагичният инцидент край Катин - лобното място на 22 000 (според някои експерти 27 000) полски офицери и неизвестно колко съветски граждани - военни и цивилни, опроверга всички анализи и прогнози, посветени на политическия процес в Полша и полско-руските отношения.

Според посланика на Варшава в Москва Йежи Бар „тази трагедия до такава степен сплоти нашите народи, както до неотдавна не можеше да се очаква".

И наистина, масовите прояви на солидарност и съпричастност от страна на руснаците - както висшите държавни ръководители, така и обикновените граждани - впечатлиха полското общество.
Там дори смятаните за най-големи русофоби сред политиците изказаха благодарност и уважение към вековните си врагове за адекватната реакция в сложната ситуация.

Самият външен министър Радослав Сикорски (бивш министър на отбраната) подчерта всестранното сътрудничество с московските си колеги в сложната ситуация. Същият е известен като отявлен противник на Русия и ако беше станал Генерален секретар на НАТО, „студената война можеше отново да се възроди".

Сега обаче нямаше как да не оцени например безпрецедентния жест от страна на Москва - нареждането до руското посолство във Варшава да издава веднага визи на служебните лица, съпричастни към разследването на катастрофата и на близките и роднините на загиналите.
Който си е имал работа с руските и преди това със съветските консулски служби, знае какво означава това...

Естествено, тук - таме сред някои полски медии (свързани с крайната католическа десница) се прокраднаха и съмнения за терористичен акт, към който са съпричастни и тайните служби на Руската федерация.

Повод за съмненията са няколкото съвпадения - полските политици и военни загинаха на същото място и точно 70 години след своите предци - военнопленници.

Освен това, полската армия беше обезглавена около година, след като от Варшава мистериозно изчезна главният шифровчик на полския Генерален щаб, за когото се предполага, че е завербуван от ГРУ и в момента се намира в Москва.

А преди 2 години 20 висши и старши офицери от полската военна авиация също загинаха при самолетна катастрофа. Така полската армия престана да бъде конкурентноспособна в сравнение с руската.

А тя е най-голямата и силна в страните от бившия Варшавски договор - членки на НАТО и се отличава с антируски дух и нагласи.

Бившият полски заместник-министър на отбраната Ромуалд Шереметиев (от руски произход) твърди, че дори по времето, когато се е наричала „Полска народна армия", тя всъщност е била „Полска армия" (тоест,национална армия).

 

Но тези гласове се загубиха в морето от възторжени отзиви за солидарността, проявена от руснаците в критичния момент и всевъзможните улеснения за близките на пострадалите.

Най-типичното заглавие прочетох в „Газета Виборча": „Благодарим ви братя - москали" (поляците и украинците презрително наричат руснаците „москали"). Тоест, за първи път в това понятие се влага положителен смисъл и е съчетано с „братя".

А историческата прегръдка на министър-председателите Владимир Путин и Доналд Туск вече е общопризнат символ на помирението на двата братски славянски народа, оказали се по волята на съдбата врагове в течение на много векове.

Тук си струва да припомним думите на варненския военен историк Мирослав Йовински: „Ако не съществуваше руско-полското въоръжено противопоставяне, ислямът щеше да бъде екзотична секта на Арабския полуостров".

Макар и малко преувеличена, тази констатация отразява пораженията върху историята на Европа и на християнството, нанесени от историческия полско-руски конфликт, за който и досега няма рационално обяснение.

В книгата си „Полша: непримиримото съседство" руският историк Александър Широкорад (правнук на полския революционер Силвестър Домброва) подробно анализира процеса на прерастването на локалните конфликти и войни между славянските княжества от Одер до Волга в кръвопролитното противопоставяне между православния „Трети Рим" и католическата „Жечпосполита".

Същият признава, че до 17 век полската армия е била по-добре въоръжена и тактически обучена и неслучайно е влязла победоносно в Москва.

Във втората част на книгата си обаче постепенно изпада в типичен руски субективизъм, като стига дотам да отрича вината на НКВД за тежкото престъпление в Катин през 1940г., честването на годишнината от което стана причина и за сегашната трагедия. И повод за конспиративни теории и нови обвинения към Русия.

А те са абсолютно безпочвени - вече е доказано, че пилотът на самолета и командир на екипажа Аркадиуш Протасюк е приел и разбрал всички инструкции на диспечерите, тъй като прекрасно е разбирал руски език.
И е логично да го разбира, след като фамилията му издава украински произход. А и не е летял до Смоленск за първи път.

Всъщност, и в Москва се намериха единични гласове, които да свързват катастрофата с дейността на руските специални служби. Естествено, като винаги, най-гръмогласна сред тях беше русофобката Валерия Новодворская. Тя не пропуска случай да охули страната, в която се е родила и да обвини нейните ръководители и служители в силовите органи във всевъзможни престъпления, както и приписва на Владимир Путин всички смъртни грехове.

Нея можем да я разберем, защото нито е православна, нито има чувство за принадлежност към руската нация и е генетично и емоционално свързана с народа, населяващ библейските земи. Можем да разберем и русофобията на загиналата Анна Политковская. Тя също не беше православна и полският й произход и даваше възможност широко да рекламира позициите и дейността си във варшавските медии, за които даваше интервюта на по няколко страници. Така компенсираше абсолютната липса на внимание към нея в Русия. Вестникът в който правеше гръмките си разследвания - „Новая газета" се чете само в тесни кръгове в Москва и Санкт Петербург.

Когато обаче слуховете и обвиненията за съпричастност на руските тайни служби към катастрофата идват от техните собствени среди, будят най-малкото учудване. Все още няма коментар за инцидента от страна на бившия съветски разузнавач Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун). Обаче, след като се знае как е мразен в Русия и обичан в Полша, съдържанието му може да се предвиди.

Когато обаче преди 2 седмици „камикадзета" взривиха станциите на московското метро „Лубянка" и „Парк культуры", руските политици и журналисти се държаха много достойно и сдържано и не отправиха никакви обвинения към Полша затова, че дава подслон и оказва материална и политическа подкрепа на северокавказките терористи. А имаха всички основания и това се знаеше много добре във Варшава.

Там дори някои набраха достатъчно смелост на поискат заподозрените в ислямски радикализъм и тероризъм да бъдат изгонени от страната. Това разбира се не стана.

Докато мъртвият близнак беше президент, успешно ги покриваше. Ако живият заеме поста му на предстоящите президентски избори (което няма да е чудно, предвид на общополската вълна за солидарност с него), покриването очевидно ще продължи. Ако обаче изборите бъдат спечелени от кандидат на центъра или левицата, Полша ще престане да бъде рай за северокавказките терористи.

Няма никакво съмнение, че либералът Бронислав Коморовски - маршал на полския Сейм (председател на горната камара на парламента) и от събота временно изпълняващ длъжността президент, няма отсега нататък да търпи никого, който може да му развали отношенията с Путин и Медведев. А техният прогрес е гаранция за продължаването на бързото икономическо развитие на страната, благодарение най-вече на постигането на взаимни компромиси във връзка с енергоносителите.

Всъщност, те най-вероятно щяха да бъдат постигнати дори ако трагичният инцидент не се беше случил. Защото на предстоящите президентски избори покойният президент нямаше никакви шансове и го очакваше съдбата на украинския му колега и приятел Виктор Юшченко. А брат му вече беше посъветван дори и от собствените си съпартийци да прекрати политическата си кариера, за да не пречи на партията си „Право и справедливост".ч

Както обаче отбелязах в началото, трагичният инцидент опроверга всички анализи и прогнози, посветени на политическия процес в Полша и полско - руските отношения.

Братята - близнаци Качински, с умението си да си спечелват врагове и да отблъскват потенциалните си приятели, вече се бяха превърнали в политически аутсайдери. А сега гибелта на единия е на път да го превърне в национален символ и да възроди политическата кариера на другия.

Последният за пореден път демонстрира своята нетърпимост към вътрешните и външните си политически противници, след като отказа да приеме дори съболезнованията от страна на Владимир Путин и Доналд Туск на лобното място на брат си и снаха си. Тоест, от него не можем да очакваме прояви на русофилство.

Тенденцията обаче е двете славянски страни да си простят обидите от близкото и далечното минало. Това е начинът за идеологическото сближаване и икономическото сътрудничество между Руската Федерация и ЕС.

От Москва вече направиха решителната крачка - почетоха паметта на жертвите в Катин, както подобава - и на тези от 1940г. и на тези от 10.04.2010 г. Време е и от Варшава да отреагират адекватно - да изгонят северокавказките радикални ислямисти, като арестуват терористите сред тях, да престанат да подкрепят режима на опасния луд Михаил Саакашвили в Грузия и да се месят във вътрешните работи на Украйна и Беларус.

Подобни стъпки със сигурност ще бъдат оценени адекватно от руска страна. И нефтът и газът може да поевтинеят.