Бягството от отговорност се превърна в любима спортна дисциплина на „сините лидери" през последното десетилетие. Показваха ни го неуморно след падането на ОДС от власт през 2001 г., демонстрират ни го и сега.

Най-напред, че няма достойнство да отговори на предизвикателствата на лидерския си пост, които предизборната ситуация в страната му налага, ни показа председателят на СДС (или по-точно на останките от него) Мартин Димитров.

Без грам скрупули младият партиен водач, както сам обича да се самоопределя, избяга от кандидат-президентската надпревара и взе, че вкара в нея довчерашният си съперник в партията Румен Христов. С което се опитва с един куршум да убие два заека - запазва се като „лидер" на светлосините още известно време и окончателно разкарва конкурента си, понеже отсега е ясно, че е неизбираем.

Изглежда Мартин Димитров въобще не се притеснява, че като партиен водач е просто длъжен да се яви като кандидат на партията си за държавен глава, с всички произтичащи от това последици (включително и подаване на оставка при неуспех!) и е убеден, че няма кой да му потърси сметка за този негов „ход".

Същото мислене ни демонстрира и лидерът на другата голяма треска от нацепеното от раздори дърво на „традиционния" Съюз на демократичните сили - председателят на ДСБ Иван Костов. Командира за сетен път ни показа, че собствената му кожа му е много по-мила от тази на партията му, а и от всяка друга.

Затова съзнавайки ясно, че оглавяваните от него Демократи за силна България отдавна са на командно дишане, взе че извади от задния си джоб винаги услужливото момче от Дупница Светослав Малинов и го хвърли в боя за „Дондуков" 2. При това го направи с типичната си цинична усмивка и словоохотливо обосновавайки неиздигането на собствената си кандидатура с липсата на... тщеславие (?!).

И това го твърди политикът, който именно заради собственото си тщеславие, без да му мигне окото, разби през 2003 г. онова СДС, което му осигури политическата кариера, в това число и поста на премиер, и сътвори недоносчето ДСБ. Същата тази партия, която продължава да вегетира върху останките от синята партия!

И Мартин Димитров, и Иван Костов са напълно наясно защо се правят на ударени и пускат напред неизбираеми кандидати за президент. Впрочем, след случая с Неделчо Беронов това вече е проява на рецидив за сините!

Въпреки, че партиите им са в будна кома, и двамата „лидери" знаят, че все още има какво да продадат преди да се преселят в политическото небитие. И това е електората на Синята коалиция на втория тур на изборите наесен. И то не само на президентските, но и на местните! Затова и разиграват фарса с „отворения предварителен вот".

Целта на този вот далеч не е да се избере по-добрият кандидат за президент или за кмет на София, или на някой друг град, където ще се проведат „отворени избори". Целта е съвсем друга - да се покаже реалната, а не измислена от някакви агенции, електорална подкрепа за Синята коалиция, която впоследствие да бъде сложена на тезгяха.

Защото, ако има нещо, за което социолозите да са единодушни, то е, че изходът от вота наесен ще се решава на втори тур и че битката ще е изключително оспорвана, т.е. ще е ценен всеки глас.

Така всеки един от членовете и активистите на сините, който си направи труда да отиде да гласува на предварителните избори (независимо кога ще се проведат), ще дига мизата на Димитров и Костов за голямото наддаване наесен!

А, както стана ясно и на последния български избирател, управляващите успяха да спастрят доста парички от контрабанда, така че който има с какво да се спазарява няма да си тръгне с празна торбичка. Пък и кой друг освен Иван Костов има по-голям опит във воденето на такива изключително сложни преговори. Колкото до Мартин Димитров, ще успее и той да „намаже филийката" - вече понатрупа опит в политиката.

Впрочем, че паят, който ще се дели през октомври или ноември, е голям и че най-малкото Иван Костов няма никакво намерение да го дели, с когото и да било, показа и един друг прелюбопитен факт от битката за постове в ДСБ.

Самият „генерал" Атанас Атанасов не успя да се пласира като кандидат за кметското място в столицата. Препъна го лично Командира! И го стори с ясното съзнание, че най-сигурният начин да запази всичко за себе си е като го държи далече от преговорите за София. А, че в столицата ще има втори тур, въпреки обратните твърдения в поръчкови изследвания, едва ли има някакво съмнение.

Естествено, бившият „спец" не закъсня да нанесе контраудара си - за кандидат-кмет на столицата бе издигнат неговият доверен човек Петър Москов. Който с такъв сив кардинал зад гърба си, ако успее да се наложи на „предварителните избори", доста ще затрудни изпълнението на Костовите планове.

С издигането на Москов за кандидат-кмет Атанасов нанесе и друг тежък удар на Костов. Този ход доведе до смяната му начело на предизборния щаб на ДСБ с Веселин Методиев, който далеч не обладава неговата енергия и качества, а това не може да не се отрази на цялата кампания на тъмносините.

Онова, което е по-важното в случая, е, че в навечерието на предстоящите избори, въпреки очакванията на все по-оредяващите им симпатизанти и избиратели, сините продължават да преливат от пусто в празно. А единствената „печалба" на вота наесен пак ще инкасират само Мартин Димитров и Иван Костов!