В Република Македония посрещнаха двете дати, останали в историята с терористични актове - 9.Х. и 11.Х., на нож с всички съседни страни.

Всъщност и тези две дати разделят македонското общество и така е винаги, когато един терористичен акт остава в историята.

Не може да го одобряват всички, колкото и да е справедлив и да представлява акт на възмездие.

Винаги ще има противници, колкото и да са малко. Не може пострадалите да нямат никакви симпатизанти, ако са живели в обществото.

Така е и с екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9.Х.1934 г.

Тя е осъществена от родения в нашето курортно село Каменица (сега част от Велинград) Величко Керин, с псевдоним Владо Черноземски.
В подготовката на атентата участват организации на поробените хървати и унгарци.

"Усташите" организират всичко до най-малки подробности, ползвайки се от развитата си инфраструктура в Западна Европа.

Тренировките са проведени в унгарския град Янка Пуста. Естествено, трите народа ликуват след успешния акт на възмездие над кръволока Александър. Сърбите обаче скърбят. И тогава, и сега те смятат убития монарх за национален герой.

Разпространяват легендата, че преди да издъхне, със сетни сили е прошепнал: "Чувайте ми Югославию" (Пазете ми Югославия!)

В днешно време към скръбта им се присъединяват и македонизираните (тоест сърбизирани) българи от югозападните краища на земите ни.
А те, заедно със сръбското малцинство в Република Македония, вече са над половината от населението на страната.

И също смятат Александър за герой. И скърцат със зъби, наблюдавайки процесията на българските патриоти, поднасящи венци на гроба на Гоце Делчев и на паметната плоча на Мара Бунева и палещи свещи в църквите "Свети Димитър" и "Свети Спас".

След 8 години, на 11.Х.1942г. един сръбски селянин - колонист от Север, убива български войник, роден на територията на сегашната македонска държава.

Тъй като между временно Методи Шаторов е извадил македонските комунисти от състава на Югославската комунистическа партия и ги е преподчинил на БКП, скопските писатели-фантасти, наричащи себе си "историчари" определят тази дата като начало на въстанието "на македонскиот народ против бугарско-фашистичката окупация"!

На този ден съм виждал заглавия във вестниците, излизащи в Скопие, от типа на "Бугарите-патологични убийци".
По улиците манифестират комунизирани и македонизирани възрастни българи, а също и сърби живеещи в македонската столица, накичени с ордени и медали.

А българите-патриоти си пият ракията в централните кафенета "Фуфо" и "Лондон" и гледат злобно.

Няма как - когато едно общество е разделено отвътре с непреодолими бариери, държавните ръководители да водят единна и последователна външна политика. Това се отнася и за управляващите в Скопие.

В момента те са единни само по отношение на отпора, оказван на Атина относно името на държавата.

Това е така, защото като се започне от кланетата, извършени от гръцките андарти и редовна войска и полиция от началото на ХХ век до ІІ световна война и се стигне до дългогодишното ембарго и затваряне на границата, спрямо гърците са натрупани много негативни нагласи във всички слоеве на македонското общество - както сред българите със съхранено национално самосъзнание, така и сред македонизираните.

А що се отнася до албанското мюсюлманско малцинство, то по традиция има сериозни проблеми с гръцките съседи. Затова скопските ръководители си вдигат рейтинга, като упорстват в запазването на сегашното име на държавата и отхвърлят компромисното предложение на американския посредник Матю Нимиц за "Република Северна Македония".

Единствен бившият премиер Любчо Георгиевски се обяви за приемането на това предложение. Той от една страна не рискува нищо, тъй като вече е излязъл от македонската политика с приемането на българското гражданство.

А от друга, по време на неговото управление, голяма част от македонската икономика беше приватизирана от гръцки компании.
Най-вероятно и той се е облажил от процеса на приватизация. Това обаче не става без поемане на трайни политически ангажименти. И сега явно от Атина му напомнят за тях в нужния момент.

Неговият приемник Никола Груевски обаче все пак отстъпи пред американския натиск по друга линия.

Република Македония призна независимо Косово и с това си навлече гнева на Сърбия. Македонският посланик беше изгонен от Белград, отношенията между двете страни бяха замразени.

Което изобщо не значи, че ще бъдат подобрени отношенията с Албания и с новата държава Косово. Въпреки че в Прищина ликуваха - и македонските българи, и албанците няма лесно да забравят многобройните жертви от войната през пролетта на 2001г.

Още повече, че съвсем наскоро бяхме свидетели на нейни рецидиви в многострадалното село Танушевци, откъдето навремето военните действия се разпространиха по Северо-Западна Македония.

В такава външно-политическа изолация от съседите, би било логично управляващите в Скопие ВМРО-вци да направят всичко възможно за подобряване на отношенията с "големия брат" - какъвто е Република България спрямо Република Македония.

Вместо това обаче ставаме свидетели на поощряване и дори връчване на награди на активисти от ОМО "Илинден", заедно с тези от "Виножито" в Гърция.

На един от тях - Иван Гаргавелов, дори е дадена възможност да хули България и да обвинява българските управляващи в нарушаване на правата на македонското малцинство, което, според него, у нас наброявало два милиона души!

Очевидно пишман-политикът Гаргавелов има предвид всички българи, чиито предци са родени в пределите на географската област Македония.

Интересно, колко от тях е питал дали се чувстват българи или македонци?Аз лично съм с корени от Ново село, Щипско (откъдето са и Тодор Александров и Иван Михайлов) и за мене македонците са измислен народ.

Така смята и огромното мнозинство от тези два милиона. Тук трябва да зададем въпроса към лидерите на скопското ВМРО - какво смятат да правят, ако на управляващите в София (които и да са те) им омръзне някакви политически пигмеи да ги позорят пред Европа?

Как ще се оправят, ако и българската страна им наложи санкции? Имат ли отговор?