Държавните органи не могат или не искат да си вършат работата.

Тази констатация направи потърпевшият български журналист Сашо Диков, след като се убеди, че няма големи надежди да се намери виновникът за атентата срещу него, съвпаднал по време с посещението на високопоставената делегация от ЕС.

Няма никакво съмнение, че съвпадението не е случайно и твърденията на американския посланник Джеймс Уорлик, че това не е така, са, както винаги, неадекватни.

Пред еврокомисарите беше направена ярката, забележима от всички и внушителна демонстрация, че България изобщо не е това, което те си мислят, или представят управляващите от ГЕРБ. В това отношение взривът на колата на Сашо Диков постигна целта си.

В навечерието на президентските и общинските избори, държавата ни затвърдява имиджа си в ЕС, изграден още в първите години на постсоциалистическия преход. Неоспоримият факт е, че сме далече от европейските норми и стандарти.

Естествено е, че всеки един атентат става безполезен без придаване на гласност и реклама. Затова на прицел беше поставен един доказал се журналист и самодостатъчен човек като Сашо Диков, тъй като едно покушение срещу него не може да остане незабелязано.

Няма как да не се върнем към класика на терористичната дейност и идеолог на баската националистическа организация ЕТА - Рикардо Гарсия Дамборенеа. Той твърди че „тероризмът е психологическа война, водена от средствата за масова информация". Добавя също така, че „за да ти обърнат внимание, е необходимо всеки атентат да развълнува общественото мнение.
Трябва да се появяваш във всички емисии на радиото и телевизията, на първите страници на вестниците. Така че хората да забравят броя на атентатите и чрез повтарящите се информации или апокалиптични коментари, да добият многократно преувеличена представа за реалните ти възможности. Това е единственият начин да привлечеш вниманието". Няма какво да добавим към казаното от класика.

Остава въпросът: кой е този, който иска да привлече вниманието на цяла Европа една седмица преди изборите? Дали не е някой от участниците в тях? Ако е така, следва да се запитаме на кого е изгодно да ни излага пред еврокомисарите? На управляващите, или на опозицията? Ако е на управляващите, дали не искат да си развържат ръцете за по-нататъшни полицейски репрессии и потъпкване на демократичните норми и свободата на словото? Или да се оправдаят предварително за евентуален неуспех на 23 и 30 октомври?

Ако пък опозицията иска да извлече полза от атентата, дали това ще й бъде достатъчно, за да срази ГЕРБ и да разшири лобито си в Еврокомисията?