След дълги месеци на помпане на общественото мнение как България ще бъде приета през март 2011 г., едва ли не с почести и фанфари, в Шенгенския пакт неизбежно удари часът на истината.

Министерството на външните работи потвърди, че има забележки в последната техническа проверка за готовността на страната ни да опазва външната граница на Шенгенското пространство.

За проблеми в техническата готовност на България за Шенген заговори преди дни и унгарският външен министър Януш Мартани, чиято страна е ротационен председател на Евросъюза.

Според говорителя на българското външно министерство Весела Чернева обаче тези технически забележки са напълно преодолими:

„Тук става дума за забележки по отношение на проверката на сухопътната граница, но така или иначе докладът по тази проверка все още не е окончателен, но доколкото ни е известно тези препоръки в никакъв случай не са драматични и са абсолютно постижими в рамките на срока, който сме си поставили сами, а именно март месец."

България твърди, че мерките по границата ни с Турция дори превишават шенгенските изисквания.

Вицепремиерът Цветан Цветанов също посочи, че през март страната ни ще е готова технически да стане външна граница на Европейския съюз. Но надвисналият втори голям външнополитически провал за управлението на ГЕРБ - след затръшването на вратата на чакалнята за еврозоната - ERM-2 - под носа ни, го накара да промени тона по темата „Шенген".

За първи път силовият министър заяви, че с подписването на реадмисионен договор между Европейската комисия и Турция ще бъде решен в значителна степен проблемът с миграционния натиск от южната ни съседка. И така се опита да прехвърли топката на отговорността от полето на София в това на Брюксел.

Според Цветанов отлагането на приемането на България е заради обвързването му с други параметри, които останалите държави залагат. Той съобщи, че не е против постоянния мониторинг от Брюксел да остане, защото предишните управляващи само са говорели за реформи, а при него има шанс нещо да бъде свършено.

Вицепремиерът изрази също така мнение, че политическото решение за приемането на страната ни вероятно ще дойде през април или май тази година, но отказа да се ангажира с някакви по-конкретни прогнози.

И тук неизбежно възниква въпросът: „На какво се дължат спокойствието и примирението, с които управниците в София приемат вероятното отлагане на приемането на България и Румъния в Шенген през март?"

Основната част от отговора на този въпрос се крие навярно в писмото, което неотдавна вътрешните министри на Германия и Франция изпратиха до Европейската комисия. В него те открито заявяват, че приемането на Румъния и България в Шенген през март тази година ще бъде прибързано.

В писмото министрите отбелязват, че двете страни не са изпълнили всички условия по приемането им в Шенген, като визират проблемите с правосъдието, сигурността, корупцията и организираната престъпност. Те също смятат, че тези проблеми ще се превърнат във вътрешни за европейската общност и ще е нереалистично и безотговорно да не се вземат предвид.

Властимащите в София изглежда са наясно и с политическия контекст на решението - европейски дипломати твърдят, че над дузина европейски правителства са „против" влизането ни в Шенген.

И това настроение трудно може да бъде променено от обещанието, че Унгария ще ни помага в прилагане на критериите за Шенгенското пространство по време на унгарското председателство на ЕС.

Още повече, че в началото на януари самият унгарски вътрешен министър Шандор Пинтер заяви, че приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство ще бъде отложено. Според официалния представител на Будапеща двете страни все още имат да изпълнят част от изискванията и е невъзможно да се впишат в срока.

Впоследствие от офиса на Пинтер отрекоха информацията. Представители на екипа му заявиха, че е станало недоразумение и думите на министъра са били погрешно интерпретирани. Но казаното остава!

Попарена бе и идеята на Иван Костов България да се „отдели" от Румъния и така да влезе по-лесно в Шенгенското пространство през март. Направи го не кой да е, а лично председателят на групата на Европейската народна партия в Европарламента Жозеф Доул, сиреч самият еврошеф на Командира.

Доул заяви, че България и Румъния не могат да бъдат приети поотделно в Шенген заради общата им граница и съобщи, че е изяснил този въпрос с експерти от Европейската Комисия. Той добави, че се надява и двете страни да се присъединят възможно най-скоро, но засега не се ангажира с никакви срокове.

Доул обясни, че сроковете ще зависят от последния доклад на работната група по Шенген, който предстои да бъде обсъден на 14 януари.

„Ако в доклада бъдат посочени области, в които България или Румъния имат още слабости, те на свой ред трябва да ни кажат дали могат да се справят с оставащите проблеми до месец или два. После ще проверим дали всички изисквания са изпълнени. Ако няма слабости, можем да започнем процедурата по приемането на двете страни незабавно", изясни механизмът Доул.

Според шефа на ЕНП въпреки силната съпротива от страна на Франция и Германия, компромис може да бъде постигнат.

Но въпреки успокояващата реторика, България и Румъния едва ли ще успеят да постигнат целта си за присъединяване към „заветното" пространство през март. Което пък превръща Шенген в новия провал на кабинета!