Обичам властите (в случая президентската и изпълнителната), макар и разделени от демократическия плурализъм, макар и напълно независими една от друга, да се грижат координирано за моето добруване. Обичам да управляват от мое име и по моя воля, защото аз съм суверенът. Обичам да ме обединяват обединители и да ме олицетворяват олицетворители. Но признавам, че не виждам какво общо има отстраняването на главния прокурор Иван Гешев с моето добруване, нито пък се чувствам обединен и олицетворен в качеството ми на суверен. Не разбирам и защо е толкова важно това - по-важно от всичко останало: от неспособността на политическата класа да излъчи правителство, от Плана за възстановяване и развитие, от финансовата и банковата система, - та с него се е захванал дружно в последните си часове целият служебен кабинет барабар с тамадата си Румен Радев.

Правосъдният министър Янаки Стоилов - този иначе кротък комунист - в качеството си на председателстващ по право внесъл във Висшия съдебен съвет (заради сигнал) искане за прекратяването на правомощията на Иван Гешев като главен прокурор. Сега забележете една тънкост: от публикациите, които прегледах, става ясно, че Стоилов ще свика ВСС с намерение да вкара искането, но дали го е вкарал или това е поредната медийна акция в бъдеще неосъществено време - това не успях да разбера. Що се отнася до сигнала, той идва от острието на служебния кабинет - Бойко Рашков, - състои се от 108 страници и обвинението се свежда до уронване на престижа на съдебната власт. Не намирате ли че е мила тази загриженост на изпълнителната власт за престижа на съдебната? А иначе прилича на онзи виц за Кумчо Вълчо: Зайко, защо си с шапка? Зайко, защо си без шапка? Каква е вината на Гешев: че носи каскет, че се зъби на Радев или че не се казва Христо Иванов? Все ще е някое от трите.

Но защо точно сега, когато обществото е много по-ангажирано с въпроса за следващото правителство? Ами защото на Янаки Стоилов му остава още малко да бъде правосъден министър (респективно председател на ВСС), а е добре да обслужи Румен Радев именно в качеството си на такъв.

За да стане ясно, че такава е волята на целия служебен кабинет, се включи и премиерът Стефан Янев, който от висотата си на експерт-юрист заяви, че "освобождаването на Гешев има правни основания" и че "усещането за справедливост трябва да бъде възстановено". Види се, "усещането за справедливост" е едно от "правните основания". "Предчувствие за стих", както пееха навремето братя Аргирови.

Накрая, за да няма никакви двоумения, се включи и самият президент: "Оставката на Гешев ще бъде в полза на гражданското общество" - каза той едва ли не като пълномощен говорител на неправителствения сектор и тази крилата фраза обиколи всички медии. Мотивите на кабинета той обясни простичко, по човешки: "Служебното правителство изпълнява успешно задачата, която поставих...".

Едва ли е само каскетът. Гешев отдавна е трън в президентската пета. Помните ли подслушания разговор между Радев и началника на ВВС ген. Цанко Стойков (разработван заради някаква фирма-доставчик), в който двамата се наговарят да бъде укрита информация във връзка с разследване на Антикорупционната комисия, засягащо неправомерното назначение на бъдещата по онова време президентска съпруга като PR на Военновъздушните сили? Тогава Гешев заговори за "висока степен на вероятност за съпричастност на Радев с престъпна дейност". Как се търпи такова нещо? Помните ли питането към Конституционния съд? Въпросът се отнасяше до това що е държавна измяна и може ли действащ президент да бъде разследван по такова подозрение. Къде е "уронване на престижа", къде е "държавна измяна"; нерде Ямбол, нерде Станбул! Независимо от отговора на Конституционния съд, този акт на Иван Гешев намеква, че Радев ще бъде потърсен за държавна измяна, веднага щом престане на бъде президент в края на 2021 или началото на 2022 и щом се раздели с имунитета си. Това, мисля, обяснява донякъде припряността на служебните министри Рашков и Стоилов.

Скоро след питането на Иван Гешев настъпи и незабравимият миг, когато Специализираната прокуратура, Военноокръжната прокуратура и полицията проведоха акция с претърсване на кабинети в президентството заради разследването за шпионаж. Заедно с разследвания за търговия с влияние Пламен Болоков бяха задържани президентският съветник по отбраната Илия Милушев и секретарят на Радев - Пламен Узунов, разследван от ОЛАФ през 2017 и нашумял съвсем наскоро с "онзи" видеозапис.

Ах, този палав, ах този опасен Гешев! И каскетът няма нищо общо. Ляволибералният печат веднага удари едно рамо: "институционалният опит за отстраняването на Гешев е висша форма на обществено-политически натиск" (DW). Съдебната реформа била "централен обществен приоритет", а персоналното отстраняване на Иван Гешев било conditio sine qua non за осъществяването на този централен приоритет. Ама кой ги определя тези приоритети и кондиции и защо трябва да се приемат като общовалидни постулати?!

Какво се мъчи да ни каже ляволибералният печат? Видите ли, Радев и служебният кабинет не правят друго, освен да изпълняват волята на протестите и то в много по-висша степен, отколкото я изпълнява, да речем, един Слави Трифонов, който вече се увъртя в зависимости и компромиси. Добър опит, но не. В конкретния случай народната воля и народният интерес не е по посока на наказването на някакво абстрактно "уронване на престижа на съдебната власт", а към отговора на въпроса имало ли е държавна измяна чрез шпионаж и кой е виновен. Това е общественият интерес. Иначе левият печат може да мълви заклинания и да излъчва внушения колкото си ще. Дори отново да падне на колене в странна молитва, истината не се променя. Помните ли? След избора на Гешев за главен прокурор, Мая Манолова и "градската десница" паднаха на колене пред Президента да го молят да не подписва указа. Как така изведнъж стана бог онзи, дето беше "Мунчо Решетников"? Ама те не били паднали пред президента, а да се помолят на колене (на кого, на Вселената?) пред институцията "за правото и за достойнството на българския президент". Наистина, на кого се помолиха тогава онези, които днес са объркани, задето Слави Трифонов не се сети за тях? На Бог? Но на Бог се молим на изток, откъдето ще дойде Второто пришествие, а не на запад, накъдето се отричаме от сатаната и плюем по него, когато ни кръщават. А Манолова и "десницата" се помолиха точно на запад. Все едно. Това са детайли от друг, дълъг и увлекателен разказ.

Левият либертаритет падна на колене пред президентството, молейки Радев да не подписва указа за назначаването на Гешев. Сега не знам къде трябва да падне, за да угоди на президента си още веднъж. Пред Бойко Рашков? Пред Янаки Стоилов? Пред Висшия съдебен съвет?

Ако Радев не успее да стане президент (а той няма да успее, ако ДПС и БСП не го подкрепят) и ако Гешев остане главен прокурор, тогава ще бъдем ли свидетели на едно друго "изчегъртване". Ще има ли тогава чрезвичайни комисии (ЧК) да разследват Радевото управление и да вадят на бял свят неговите ужаси? Ще се превърне ли Радев от ловец в дивеч? Този страх ли диктува трескавите действия на служебния кабинет днес? Не знаем, но не можем да отречем, че звучи твърде правдоподобно. Само дето в цялата тая работа мен като суверен ме няма никакъв, всичките тези маневри нямат абсолютно нищо общо с моето добруване, колкото и да се напъват да ме убедят в противното. Това мен малко ме обижда, пък за вас не знам. Ясно е, че политиците са аматьори, няма я онази управляваща класа от края на 19 век и до Първата световна война - никой не е учил нито за президент, нито за министър, нито за депутат. Но както има ведри и безобидни аматьори, така има зли и агресивни аматьори. Страхувам се, че с действията си нашият президент като че ли клони към втория вид. Не знам доколко Гешев е уронил престижа на съдебната власт, но Румен Радев категорично не допринася за авторитета на президентската институция. Дано наесен да имаме по-смислен избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.