В началото на месец март представителните на работодателски асоциации в България предложиха на основните политически сили в страната да подпишат документ, наречен „Обществен договор".
Той е създаден от организации, които членуват в Международната организация на работодателите (International Employers Organisation - IOE) - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК - СББ), Българската търговско - промишлена палата (БТПП), Българският съюз на частни предприемачи "Възраждане" (БСЧП "Възраждане") и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) .
Договорът съдържа 27 предложения, насочени най-вече към:
- гарантиране на макроикономическата стабилност и на валутния борд;
- подобряване на условията за стопанска дейност и ограничаване последиците за българския бизнес от икономическата криза;
- обезпечаване на алтернативни енергийни източници и резерви;
- усвояване на средствата от европейските фондове и повишаване ролята на социалните партньори в комитетите за наблюдение;
- подобряване на тристранното сътрудничество.
В договора е щрихиран и механизъм за контрол върху изпълнението на поетите ангажименти от страна на политическите сили. Пълният текст на договора може да бъде прочетен тук.
Проектът на „Обществен договор", предложен от петте представителни работодателски организации, представлява обобщение на предложения на организации, имащи собствена специфика, както по отношение на членовете си, така и по отношение на приоритетите си.
Естественото очакване беше политическите сили да вземат отношение по предложения проект, като направят свои коментари, отхвърлят някои от предложенията и в крайна сметка подпишат „Обществения договор" с особено мнение по едни или други въпроси.
В крайна сметка, точно различията при подписването на договора, щяха да откроят разликите във визията на отделните политически сили по отношение на развитието на икономиката в краткосрочен план през следващите четири години и в някаква степен и в средносрочен план.
Документът заслужава сериозно внимание от страна на политическите сили, най-малкото защото се предлага от асоциация на пет от шестте представителни работодателски организации в страната, претендиращи че обединяват над 140 браншови съюза и че представляват позициите на основна част от българския бизнес, осигуряващ над 90 процента от брутния вътрешен продукт и на голям дял от създадените в страната работни места.
Противно на очакванията, че политическите сили ще побързат да заявят интереса си към „Обществения договор", ако не от друго, то поне от предизборни съображения, партийните ръководства се държат по-скоро предпазливо.
Претендентите за първите две места на предстоящите парламентарни избори - ГЕРБ и БСП, се оказаха толкова заети едни с други, че до този момент не им е останало време да се произнесат по съдържанието на „Обществения договор".
Повечето от останалите партии и коалиции сякаш се чувстват притеснени от демарша на работодателските организации, които ги карат да отговарят с „да" или „не", дали подкрепят определени действия и политики в сферата на икономиката и социалния диалог.
Все пак - намериха се две партии, които подходиха сериозно към предложението на работодателите.
Първи на поканата на работодателите се отзоваха от ръководството на Българска нова демокрация (БНД). Малко след тях, към „Обществения договор" се присъедини Съюзът на демократичните сили (СДС).
Едновременно с това, представители на всички парламентарно представени политически сили и ГЕРБ, охотно участват в организирани от две от петте организации, които са страна по „Обществения договор" (БСК и АИКБ), тематични дебати на най-различни предизборни теми. Дебатите са толкова многобройни, че направо не се вижда краят.
Подписването беше наблюдавано внимателно от Йордан Бакалов (председател на ПГ на СДС) и Цветан Симеонов - заместник председател на БТПП
Така например, петите по ред дебати от започналата поредица „Изпити, изводи, избори - 2009" ще бъде на тема „Регионално развитие - отговорност на държавата и общините: инфраструктура, публични инвестиции, публично - частни партньорства, селскостопанска политика, еврофондове, Шенген" се проведоха на 30 март 2009 г.
В рамките на инициативата предстои провеждането на още три дискусии:
- 6 април: „Българският "петрол" - неизползваните възможности на българската икономика, конкурентни ниши и потенциални предимства".
- 10 април: Дискусия с българските евродепутати.
- 13 април: „Българската икономика през следващите 4 години - управленски приоритети". Дискусия с участието на лидерите на политическите сили.
Без да подценяваме по какъвто и да е начин значението на дебатите, провеждащи се под егидата на БСК и на още седем медийни партньори, не можем да не отбележим, че представителите на политическите партии и коалиции, проявяват много по-голяма склонност към говорене пред публика, отколкото към скрепяване с подпис на определени ангажименти. И наистина - „Казаното отлита, написаното остава", както са казвали древните римляни ...
Ако се върнем на двете политически сили, подписали „Обществения договор", можем да отбележим няколко неща, които са показателни.
БНД направи нужните усилия, за да бъде първата партия, подписала „Обществения договор". След като петте организации от АОБР окончателно съгласуваха помежду си текста му на 6 март 2009 г., БНД сключи споразумението на 13 март 2009 г.
Нещо повече, председателят на БНД - Николай Свинаров, подписа договора без никакви забележки, особено мнение или отхвърляне на отделни текстове. Трудно е да се повярва, че една политическа сила няма абсолютно никакви резерви към предложения, които са комбинация от гледищата на пет различни организации.
Актът на БНД ясно показа, че за обособилата се от НДСВ политическа формация е особено важно да се идентифицира като адвокат на бизнеса, безусловно приемащ неговите гледища по перспективите на икономиката.
Подходът на СДС беше по-различен. Там изхождаха от позицията на партия, която е участвала доста пълноценно в законодателния процес, с претенции за основен генератор на предложения в полза на бизнеса. (Що се отнася до подкрепата за начинаещите предприемачи и на стартиращия бизнес, претенциите на СДС и лично на Мартин Димитров са повече от основателни).
На "Раковски" № 134 подложиха проекта на "Обществен договор" на сериозен предварителен анализ и се явиха на срещата за подписването с няколко смислени собствени позиции, които очевидно са следствие от политическия профил на синята партия.
На 25 март 2009 г., лидерът на СДС - Мартин Димитров и председателят на парламентарната група на Съюза - Йордан Бакалов се срещнаха с представителите на петте организации от АОБР и заявиха намерението си да подпишат "Обществения договор", като представят някои възражения и допълнения.
Най-същественото от особеното мнение на СДС по документа може да бъде сведено до две тези, които наистина са значими и от политическа и от икономическа гледна точка:
- СДС подкрепя категорично проекта "НАБУКО", но не приема по никакъв начин "Южен поток".
- СДС предлага на работодателите джентълменско споразумение - значително намаляване на осигурителната тежест, срещу увеличаване на заплащането на работниците и служителите в реалния сектор на икономиката.
Няма съмнение, че първата уговорка, свързана с проектите за газопроводите е резултат от политическата последователност на СДС. От синята партия винаги са се противопоставяли на амбициите на Русия да лансира "Южен поток" като алтернатива на "НАБУКО".
Мартин Димитров и този път беше ясен и лаконичен, казвайки "За нас "НАБУКО" означава диверсификация на доставките, а "Южен поток" - засилване на зависимостта от Москва". Работодателите се отнесоха с разбиране към позицията на СДС по въпроса, която е принципна и очевидно не подлежи на обсъждане.
Втората предложена формула - намаляване на осигуровките срещу повишаване на заплатите, беше посрещната от работодателите със задоволство. Този подход винаги е бил подкрепян от техните представителни организации и от работещия на светло бизнес.
Сключването на "джентълменско споразумение" не е невъзможно начинание. И до сега, работодателите (заедно със синдикатите) винаги са отговаряли на намаляването на ставките по осигурителната тежест със сериозно увеличаване на така наречените осигурителни прагове.
Средният размер на увеличението на осигурителните прагове през последните две години не е паднал под 25 процента. Осигурителните прагове са своего рода неофициални минимални работни заплати за съответните икономически дейности и длъжности, за които са подписани, така че и през изминалите години намаляването на осигуровките е водило до увеличаване на заплатите на работниците и служителите.
С описаните по-горе съществени уговорки от страна на СДС, синята партия стана страна по "Обществения договор", заедно с представителните работодателски организации и подписалата първа по ред партия Българска нова демокрация.
Останалите представени в Българския и в Европейския парламент партии и коалиции запазиха ледено спокойствие, както стана дума по-горе.
Човек би могъл сериозно да се замисли, защо примерно Движение "Напред", което става и ляга със своите "бизнес валенции" игнорира "Обществения договор". Още повече, че представителите на движението са готови да си счупят краката, за да стигнат на време за което и да е друго мероприятие, свързано с излагане на позиция пред публика, дори и когато е с откровено кух PR характер.
От ДСБ бяха излъчени плахи сигнали, че с написаното в проекта за "Обществен договор" са включени общо взето смислени неща, но от партията не одобряват подобна интервенция на работодателите в навечерието на изборите, когато партиите и коалициите оформят предизборните си платформи.
Дочуха се намеци, че е добре партиите да бъдат оставени сами да формулират предизборните си програми, а не да получават такива обстоятелствени "пищови" като "Обществения договор".
Разбира се, има още достатъчно време, през което лидерите на ДСБ да вземат решение за присъединяване към договора. Практиката от подписването със СДС ясно показва, че всяка политическа сила може да направи каквито иска уговорки, да формулира каквото иска особено мнение, както и да добави каквото иска от себе си.
Мълчанието на НДСВ не е кой знае колко неочаквано. В тази партия са свикнали да изпращат покани на работодателите направо от "е-мейла" на предизборния си щаб за различни програмни дискусии по проблемите на бизнеса и предприемачеството.
Така че, на този етап работодателите може би не бива да се облажават от идеята, че "жълтите" ще се подпишат под нещо, което не е тяхно предложение, а идва от "низините" на предприемачеството.
Би могло да се очаква, че водещата партия в тройната коалиция - БСП, в крайна сметка ще се присъедини към "Обществения договор", като гарнира акта на подписването с подробен и обстоятелствен отчет пред медиите за всичко, което социалистите са направили за бизнеса през изминалите четири години от тяхна гледна точка.
Подобен отчет би съдържал определена доза правда, защото през първите три години на управлението си, БСП беше доста бизнес ориентирана. Социалистите възприеха редица идеи, които се споделяха и от опозицията, включително и за плоския данък.
Огромните проблеми за настоящето правителство изникнаха през четвъртата година от управлението му, когато със страшна сила лъсна недостигът на административен капацитет, а от гардероба започнаха да изпадат разни доста миризливи "корупционни скелети и мумии".
Симптоматичен е фактът, че номинации за Мистър / Мисис "Икономика" за 2008 г. получиха едновременно Мартин Димитров от СДС и Мая Манолова от БСП. И двамата имат персонални заслуги пред работодателската общност.
Разликата е там, че приносът на Мартин Димитров и СДС е насочен изключително към стартиращите предприятия и към малкия и среден бизнес, докато направеното от БСП беше от полза на бизнеса като цяло.
Някои хора са склонни да определят БСП като "истинската бизнес партия" с определено негативен подтекст в думите им. Други просто констатират, че голяма част от днешните едри бизнесмени са излезли от средите на социалистите. Каквото и да се каже в тази насока, факт е, че критиките към правителството на тройната коалиция идват по всякакви поводи, но не и заради негативно отношение към бизнес средите.
Що се отнася до позицията на ДПС, тя си остава енигматична, както повечета неща, съвразани с политиката на тази партия. Най-вероятната прогноза е, че ДПС няма да обърне внимание на "Обществения договор", тъй като там в момента са заети с други неща.
В крайна сметка, трябва да се подчертае, че подписването на "Обществения договор" и особено допълнителните коментари към него са своеобразен лакмус за позициите, които ще заемат политическите партии по отношение на развитието на икономиката, на пазара на труда и социалния диалог в навечерието на изборите за Европейски парламент и Народно събрание.
Лакмус не само за декларираните позиции, но и за готовността им да поемат ангажименти с подписа си.
* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.
USD
CHF
EUR
GBP
Колумнист
на 15.06.2009 в 21:34:43 #44Кога ще ИЗГОНИМ Царчето което е изгонено вече от най-голямите €вропейски Пок€рни Бардаци и е "П€рсона Нонграта" заради проиграните откраднати ср€дства на Баща си-ФАШИСТ, а ние го "поканихме" за да му дадем Държавна земя и псевдо-имоти. Не е ли срамно това?? Уважаеми "Човек на 21 век". Хей Човеко, Осъзнай се!! Осъзнай се и ти БЪЛГАРИО! Призна ли Южна Осетия като равноправнa с тебе, или още се “мъдриш” накъде те мъкне за носа Евро-Конгломерата?? Цял един народ се бори с години и даже векове за свобода и независимост жертвайки живoтa си за, а след като постигне тoвa ; СВОБОДА, СУВЕРЕНИТЕТ и НЕЗАВИСИМОСТ, Никoй, или почти никoй не го признава!! . Как мислите бе ХОРА по този въпрос?? Не е ли ОБИДНО и даже ПРЕСТЪПЛЕНИЕ-Садизъм, да не признаваш Ближния си по РОД Душа, ИНДИВИД-ЧОВЕКА!!!??? Как може да се наричаме ХОРА и "ЧОВЕЦИ на 21 век", A да не признаваме един друг че сме такива?? Как може да не Признаваме ,че всеки на тази земя, било то индивид, група Народност или Нация, има право на ПРИЗНАНИЕ, Живот, Самоуправление, СВОБОДА и Независимост?? ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е и то от най-ВИША СТЕПЕН за 21ви ВЕК, когато не признаваш, че Всяка Част от Нас, Човешкия род, е също както и ти, със всичките ПЪЛНИ права които и ти имаш?? А те са: Право на ТЕРИТОРИЯ Право на СУВЕРЕНИТЕТ, САМОУПРАВЛЕНИЕ, Право на ЖИВОТ, Право на СВОБОДА, Право на ПРИЗНАНИЕ И СЪЖИТЕЛСТВО Право на НЕЗАВИСИМОСТ Тук ще попитам: Коя ocвeн Pуcия, и от псевдо-Демократичните държави в СВЕТА, призна, прие и приветствува Новоосвободената Южна Осетинска ДЪРЖАВА-Република?? Ако не сте направили открито това, тогава за каква Демокрация и "Човек на 21 век". бръщолевите??? Нека сега видим наистина кой е Действително ДЕМОКРАТ и най вече "Човек на 21 век". а не Престъпник от нов вид-Садист, непризнавайки Ближния си по РОД и Душа, ИНДИВИД-ЧОВЕКА!!!??? Колко държави от ЕВРО-КОНГЛОМЕРАТА ПРИЗНАХА Южна Осетия?? В това число на кое место е БЪЛГАРИЯ претендирайки за световно признание със Свободният дух на Ботев И Левски?? "Само онзи, който е Cвободен, само той може да се нарече Човек в пълния смисъл на думата. в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г. "Христо Ботйов" "Истината за проблемите не престава да съществува, само защото сме я игнорирали." Фактите са неоспорими! С уважение: И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
Колумнист
на 15.06.2009 в 21:23:57 #43Не само че се страхуват , най вече за местенцето си, но и са гузни заради факта по-долу казан!! Аз ИЛИЯ П. ЕНЧЕВ - БЪЛГАРИН, потомък на БОТЕВ и ЛЕВСКИ, ПИСМЕННО Ви казвам!! ЧЕСТНО, ОТКРИТО И неанонимно!! И защо!! Защото АНГЛИЯ неосвобождава заграбените острови на народа ЧАГОС. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Докога ще търпим и факта че Г-ца КУНЕВА се кипри като бездействуваща кукла, оставила Родината на БОТЕВ и ЛЕВСКИ да седи в €вро-Конгломерата с най-голямият КОЛОНИАЛИСТ-АНГЛИЯ в членство, захвърлили в изгнание Народа на Островите Чагос?? Bреме е да проумеем че; €C- €U e €вро-Конгломеpат, Bреме е да проумеем че; ” Hямaмe пpaвo да търгуваме с това, което ниe Хората не можем сами да създадем “Майкатa-Земя”, a cмe зaгpaбили и вce oщe гpaбим нacилcтвeнo”, Колонизирайки и Изтребвайки се едуин друг, а и имаме наглостта да говорим за Д€МОКРАЦИЯ! Като факт ще дам пример с базата “Diego Garcia” в момeнта. Aнглия - (член в €вро-Конгломеpатa ), в 1971 г., чрез таен договор и Милитаристично-Агресивни цели, погубвайки Жизненото право на цял един Народ, завладява насилствено територията му. Същият тoзи „€врoпеец” в съглашение с “Чичо-САМ”-NATO дpугият Милитарист, създават Най-Голямата Военна база за унищожeние в Света, построена върху „Открадната територия”; Англия за да скрие Престъплението си, е дала острова под-наем на НАТО. Тази база е основния Милитаристичен плацдарм за Военните АГРЕСИИ срещу Човека и унищожения. От тази база агресорът ся смърт на Балканите-Югославия, от там все още обстрелват незаконно и Афгханистан, и Ирак. Че и даже сега са насочили очи към Иран, след неуспеха им в Грузия. Всичгко това за световно владеене на петрола. (Подробности ще намерите в Документалното филмче (“Stealing a Nation”, A Special Documentary Report by John Pilger.) ( http://onebigtorrent.org/torrents/116/Stealing-a-Nation-A-Special-Report-by-John-Pilger) Става дума за Народа от Архипелага CHAGOS, останал без Родина заpaди КОЛОHИАЛИCТA-Aнглия и подложен на ИЗГНАНИЕ до ден днешен. Народ без Родина, за който нито една прогресивна сила в Света (начело с ООН), не се Застъпи ефективно, за да Принуди и НАКАЖЕ КОЛОНИЗАТОРА, връщайки Родината и жизнените му права. Да, СТОП на Българското участие в членство с КОЛОНИАЛИСТ-член на €вро-Конгломерата! Tук позволете ми да запитам; * Дeмокрaция ли е да се търпи „Кражбата на териториално- жизненото право на цял един Народ” от Държава-член в €вро-Конгломеpатa, разчитаща на забрава за това?? * Дeмокрaция ли е това, да се знае, търпи и остави цял един Народ без Родина, a да гoвoрим за Евро-“демокрaтичeн”Съюз? * Какви ca тeзи Нови М€ждународни Отношения и тази “Д€мокрaция”, за кoито всички €вропейци говорим, претендирамe и “градим” в момента? * Как и по какъв критерий беше проведен избора за членство в €вро-Конгломеpатa ( “cъюзa” ), така и не стана напълно ясно, но щом е допусната такава огромна грешка в подбора, че е включен член-КОЛОHИАЛИCТ, пределно e ясно, как отново „Финансовит€ €вро-Бизнес-интер€си от нов вид” за пореден път са замеcени и са основният движещ фактор на тoзи „Нов вид Международни €вро-Бизнес-“Д€мокрaтични” Отношения”. * В това число как мисли и какво прави БЪЛГАРИЯ. претендирайки за световно Демократично признание със Свободният дух на Ботев И Левски?? "Истината за проблемите не престава да съществува, само защото сме я игнорирали." Фактите са неоспорими! С уважение: И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
R_umen_
на 10.04.2009 в 19:19:36 #42Уважаеми Теодор Дечев, /част 3/ както вече казах, Белгия беше цели 6 месеца без правителство и беше на границата на разпада си като държава. Може би основното, което я спаси от разпад, бе това, че беше член от ЕС ! Нали целта на Обединена ЕВРОПА е да стане по-силна и респ. с по-силна валута ? /да се намали ентропията/ Доколкото си спомням, нашите медии нищо не казваха за този евентуален разпад на Белгия. Това го чух по руски телевизии. Пропуснах да спомена и Китай. Преди около 2 г. 1 долар беше повече от 8 китайски юана. Към днешна дата 1 долар е около 6,85 юана, което ще рече, че за това време китайската валута е поскъпнала спрямо щатския долар с около 15 %. На езика на дипломацията това означава, че Китай увеличава силата си като държава спрямо САЩ. Не случайно и от известно време Китай си позволява 'лукса' да говори за създаване на нова световна валута, която да измести долара като водеща такава ! От известно време Русия също се опитва да повиши стойността си спрямо долара и еврото и дори заедно с Китай иска тази нова световна валута, която да измести долара. Това е за връзката между мощта на една държава и силата на валутата и. Представете си какъв хаос /ентропия/ щеше да стане , ако световният стокообмен не беше основно в долари /макар, че вече по-малко от 65 % от него е в щатски долари/, а имаше десетки или стотици валути и 'валути' ! Нека да се спрем и на Римската империя ! Тя е съществувала около 2000 г. благодарение на нейната цялост и когато се разделя на две части, след време се разпада. Да се спрем и на България през 14-ти век ! Вярно е, че тогава Османската империя е била в разцвета си, но е факт и че тогава е имало три български царства. Ако имаше само едно общо българско царство, по-лесно ли щяхме да паднем под османско владение или по-трудно ? Тук може ли пак да се говори за ентропия /хаос, разделеност/ ? Изводът е, че законите на ЕНТРОПИЯТА в Природата са универсални и онзи, който ги познава много добре, ще може да предвижда събитията и респ. да управлява по-добре ! Надявам се, че не задълбавам прекалено много по темата, но все пак ние дискутираме и искаме да намерим правилният отговор, нали ? Още веднъж благодаря !
ТеодорДечев
на 10.04.2009 в 00:00:07 #41За САЩ не мога да дам сведения за настоящия момент. В миналото е имало със сигурност. Във Великобритания и в момента има регионални партии с по двама - трима депутати. Направете справка за броя на депутатите на Шотландската национална партия и на Шин Фейн през годините и ще видите точно това. (На последните избори резултатът на Шотландската националан партия е малко по-висок от обичайното). Що се отнася до българското народна събрание, не си спомням в него да са влизали повече от шест политически сили - партии и / или коалиции. Така че, е абсолютно подвеждащо да се говори за 25 партии, за законите за ентропията и прочее. Поздрави !
R_umen_
на 09.04.2009 в 21:04:01 #40Уважаеми Теодор Дечев, а може би смятате, че белгийският франк и израелската валута са били или са по-силни като валути от щатския долар и британският паунд ? Нима силата на една държава не се калкулира във валутата и ? А може би в САЩ или ВЕЛИКОБРИТАНИЯ има партии с по 4 % представители в парламентите им ? Едва ли...
R_umen_
на 09.04.2009 в 20:07:53 #39Уважаеми Теодор Дачев, първо искам да благодаря за коментара към постинга ми ! Каквито и разсъждения да съм направил относно това дали е за предпочитане да има повече партии с ниски проценти или по-малко на брой такива, но с по-високи, то единствено съм се водил от законите на ТЕРМОДИНАМИКАТА и в частност законите на ЕНТРОПИЯТА ! А именно - когато ентропията /хаосът/ в една система се повишава, то реакцията се измества по посока на нейния край. Ако в един парламент има примерно 25 партии с по 4 % , то безспорно ентропията /хаосът/ ще е по-голям. Имаше едно правило, че за да е силна една държава, то тя трябва да има силно правителство ! А когато едно правителство е съставено от много фракции, то няма как да е силно или греша ? Що се отнася до Белгия, се сещам, че до преди около година там цели 6 месеца бяха без правителство и това не им попречи да се съхранят като държава. Убеден съм, че ако познавате законите на ЕНТРОПИЯТА, ще разберете по-добре логиката ми ! И ви уверявам, че не участвам в никакви предизборни щабове, а проявявам гражданско мнение - нещо за което отдавна от ЕВРОПА настояват да има у нас ! Още веднъж благодаря за проявения интерес и се надявам, че мнението ми няма да бъде изтрито !
ТеодорДечев
на 09.04.2009 в 11:27:31 #38Уважаеми Румен - умен, намерете си ако обичате някое друго място, където да си изпълнявате функциите на сътрудник на предизборен щаб. Постингите Ви са абсолютно извън контекста на поместената статия. Отделен въпрос, че съдържат прилично количество неистини. Особено постижение в тази насока е последният Ви постинг. Него можете да пробутвате на всеки, който няма бегла представа от смисъла на въвеждането на една или друга избирателна система. Писал съм вече многократно по въпроса, може да се погледне примерно тук: http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=208020 и да тук: http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=20510 Ако трябва да повторя с няколко изречения - смисълът на пропорционалната система е да бъдат отчетени именно ВСИЧКИ политически предпочитания в държавата. Резултатът от изборите да отразява в максимална степен желанията на избирателите. Пропорционалната система не цели създаването на абсолютни мнозинства в парламентите - напротив, когато работи нормално тя ражда фрагментирани парламенти и коалиционни правителства, които трябва да балансират интересите на различните категории избиратели. Така е в държави като Белгия, Нидерландия, Дания, Израел - може би според Вас "неразвити" демокрации и слаби държави
Нещо повече - в Белгия и в Израел НЯМА процентова бариера и това е повече от резонно. Процентовата бариера извращава идеята на пропорционалната система - тя прехвърля към по-големите партии гласове, които ИЗОБЩО не са подадени за тях, нещо повече - подадени са ПРОТИВ тях.
Ако някой иска абсолютни мнозинства в парламента - да си въведе мажоритарна система с относително мнозинство като във Великобритания и след това ... да си сърба попарата.
Иронията на съдбата е, че на времето и СДС държеше исо на тези безумни, некомпетентни и в крайна сметка - антидемократични призиви за поддържане на 4-процентовата бариера, за увеличаване на 4-процентовата бариера и прочее предизборни цинизми.
Сета на напълно невинен в това отношение човек, като Мартин Димитров ще му се наложи да се бори с наследството на предишните поколения политици в синята партия.
R_umen_
на 09.04.2009 в 08:29:14 #37Koга една държава ще бъде по-силна ? Когато в парламента и има 25 партийки с по 4 % или малък брой партии със значителни проценти ? Когато Германия много години е била разпокъсана на десетки държавици, да не би да е била по-силна в сравнение с Обединена Германия ? Учудвам се, че някои господа, които претендират, че са за силна България искат повече партии в парламента с по-нисък праг / 4 % / !? Ако имаме много партийки с по 4 % в парламента, няма ли тогава хаосът в държавата да е по-голям, респ. държавата да е по-слаба ? При една слаба държава и държавност не е ли мафията тази, която печели ?
R_umen_
на 08.04.2009 в 11:01:21 #36' Иван Костов и Андрей Луканов са имали среща, на която са договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС. Това е изводът от открито писмо на синия партиец Николай Гацев, разпространено на сбирка на СДС-София преди ден. В писмото, с което “Труд” разполага, няма нито едно име на участници в разказаната случка. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен електорат какво съм видял и чул случайно... в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик”, пише Гацев. Става дума за дома на Борис Кюркчиев от Демократическата партия, обясни седесар. В писмото Костов е “Волдемор” (злият магьосник от книгите за Хари Потър), Луканов - “Луцифер”, а Димитров - “Страхливия”. “Бях много млад и зелен... и бях шокиран да видя заедно Волдемор със самия Луцифер”, свидетелства Гацев. На срещата се разбрали Костов да убеди Димитров да поиска вот на доверие, но той да не мине. Гацев разказал на Страхливия за чутото. “Той нищо не направи - само ме успокои, че вотът няма да мине”, пише Гацев. - И добавя, че “Луцифер наричал Волдемор “нашето скрито оръжие”. '
SS_20
на 07.04.2009 в 20:36:07 #35ХА ХА ХА!! Другарю Дечев впускате се в абсолютно ялови моабети и спорове! Направо се притесних за вас!Консултирах се с водещи сексолози и те те съветват спешно да си направиш хирургическа операция за удължаване на члена! Така вашата връзка с Марто ще е по-пълноценна и няма по цял ден да пишеш глупости по форумите!
ТеодорДечев
на 07.04.2009 в 19:43:22 #34Приемам мнението Ви и даже не го смятам за критика - то е съвсем резонно и аз го споделям. В ръководствата на повечето работодателски организации участват хора с най-различна политическа ориентация. Участват и хора, които не гравитират идейно или прагматично към някоя от политическите формации. (Все пак нека не пледираме за пълна политическа стерилност - прекален светец и Богу не е драг !). Лично за себе си смятам, че мога да бъда доста безпристрастен и дистанциран от различните политически партии. (От 2006 г. насам съм и формално безпартиен). Впрочем, точно тази моя безпристрастност, която се опитвам да спазвам в същия дух, в който Вие пишете, ми донесе някои саркастични бележки от страна на dddddd. Не че се сърдя ...
tup
на 07.04.2009 в 17:00:41 #33Относно Слави Трифонов - мнението ни съвпада напълно. По конкретно ,категорично не приемам манипулирането на обществено мнение. Натиск (обществен) спрямо политическите формации ТРЯБВА да има . Лицата и структурите които го осъществяват е добре да са доказано разграничени (доколкото е реално възможно) от всякакви политически субекти. При всякакви други варианти остава съмнението за манипулация в полза на определени сили. Надявам се че не ви оскърбявам.По-скоро се надявам да приемете скромното ми мнение като градивна критика
ТеодорДечев
на 07.04.2009 в 14:56:47 #32До tup: Вижте, аз съм фанатичен привърженик на представителната демокрация, парламентаризма и плурализма. Категорично съм против демонизацията на политическите партии, която е много модерна в България напоследък. Против съм и постоянното осмиване на народните представители и поставянето на всички депутати и политици под един общ знаменател. Надявам се тук да сме единомишленици. Но не виждам защо трябва някой да чувства вина, ако мъ-ъ-ъ-ъ-ничко е притеснил ръководствата на политическите партии и им е предложил да помислят над някакъв политически пъзел, какъвто е „Общестевният договор”. Мисля, че това дори е полезно за политическите партии, без значение дали те го признават. Аз самият не харесвам много тазванието „Обществен договор” – много а ла Русо ми звучи, но останалите партньори настояха да се назове така. Във всеки случай - вън от всяко съмнение е, че в него се разискват въпроси от висок обществен интерес. Повече по въпроса – няколко реда по-долу. В заключение за Шоуто на Слави. Слави Трифонов безспорно е добър бизнесмен, създал собствена търговска марка. (Моралният аспект на дейността му не искам да дискутирам). Но независимо от бизнес способностите му, правенето на аналогии между АОБР и Слави Трифонов, може да се приеме определено като оскърбление. Засега – леко. При постоянстване – като по-тежко оскърбление До dddddd: Пишете: Посоченият договор по никакъв начин не се отнася за работниците. Не се отнася и за обществото. Е, хайде сега – как да не се отнася ? Договорът не обвързва синдикатите или някакви други обществени организации с каквито и да са ангажименти, изпълнението или неизпълнението на написаното в него във висша степен интересува цялото общество, мога да го докажа точка по точка. Друг е въпросът, че различните обществени прослойки, а и отделните членове на обществото имат различни мнения и гледни точки. Но нали за това има различни политически партии, които да защитават различни тези, изхождайки от различни идейни принципи ? Никой не си въобразява, че може да се измисли нещо, което да се харесва на всички в обществото. Иначе щяхме да сме свидетели на .... триумфа на победилия тоталитаризъм. Подобно нещо никой от работодателите не иска, още по-малко Вие. Представителите на работодателските организации в случая просто са се опитали да сглобят един комплект от приемливи за тях и за преобладаващата част от обществото предложения, които да се отразят благоприятно на развитието на икономиката, на пазара на труда и на социалния диалог. Пишете: Какво общо има обществото с посочените технически въпроси? И кой е оторизирал тези сдружения да представляват обществото? Първият Ви въпрос ще приема, че просто не е зададен така както сте искали. Нещо объркано има в него. Странно е да се пита, какво общо има обществото със: - запазването на валутния борд; - с необходимостта законодателите (и не само те) най-после да започнат да правят оценка на въздействието на нормативните актове, които минават през ръцете им; - с необходимостта размера на таксите наистина да отговаря на името им - под такса се разбира заплащане на разходите, които прави администрацията за извършване на определена услуга, а не допълнителен дънък, каквото е разбирането на повечето български кметове; - с поемането на конкретни ангажименти за изграждане на необходимата инфраструктура (аз съм особено любопитен кой какво ще обещае за железниците) - и така нататък и така нататък, да не повтарям пълния текст на договора. Пускам още един път линк към договора – погледнете го пак и чак тогава задавайте подобни въпроси, моля Ви. Ето тук: http://www.bcci.bg/bulgarian/events/2009/atachments/dogovor_sds.pdf Питате, кой е оторизирал тези сдружения да представляват обществото? Ами, оторизирал ги е законодателят. По-долу бях писал нещо за моделите на посредничество между интересите, та милият форумен трол Ес Ес – 20, се подгавряше нещо с учеността ми. Оторизацията е в рамките на така наречения социален диалог (тристранон и двустранно сътрудничество), който е регламентиран в Кодекса на труда. Там са написани черно на бяло и критериите за представителност на работодателските организации и синдикатите. Тези критерии са доста сериозни – можете да си ги прочетете. Пак ще повторя, че работодателите (и синдикатите) действуват заедно с изпълнителната власт в друг модел на посредничество между интересите, в сравнение с политическите партии. Социалните партньори се упражняват в корпоративния модел на посредничество между интересите, докато политическите партии – в плуралистичния. Стилът на корпоративния модел е консенсусен – там не може да се вземе никакво решение, ако някоя от страните не е съгласна, без значение дали това е изъплнителната власт, синдикатите или работодателските организации. Участниците в този модел са все едни и същи като институции. Само се сменят лидерите на социалните партньори (по принцип рядко – причината за това е обосновал Роберт Михелс още през 1911 г.) и през всеки изборен цикъл се сменят действуващите лица в изпълнителната власт. При плуралистичния модел ситуацията е точно обратната – стилът е конфронтационен и състезателен. Партиите се явяват на избори и се надбягват за доверието на избирателите. Политическите партии пряко получават доверието на избирателите за да управляват в рамките на т. нар. ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Затова винаги партиите управляват, синдикатите и работодателските организации имат КОНСУЛТАТИВНИ ФУНКЦИИ. Друг е въпросът, че решенията по много въпроси се взимат задължително само след консултации с представителните организации на работодателите и синдикатите. Изпълнителната власт не е длъжна да се съобрази с мнението им, но е длъжна да го чуе ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Нормативно въпросът за сферите, където консултациите със социалните партньори са задължителни е уреден в България с Кодекса на труда и със специално решение на Министерския съвет. Иначе, социалното партньорство е своеобразна култура, която се развива още от 1819 г. Особено
tup
на 07.04.2009 в 13:55:59 #31Никой не прави паралел между ТВ предаване и асоциациите , паралела е относно методите които се използват , и вие много добре го разбрахте.
dddddd
на 07.04.2009 в 13:47:03 #30Много по-съществени биха били конкретни предложения за сътрудничество на бизнеса с наблюдаващи и санкциониращи органи. А не едни отдавна приключили спорове за газовите доставки или валутния борд, или технически въпрос като осигуровките. Големият проблем на България, повтарям се, е престъпността, корупцията, кражбите, обръчите от фирми около президента и партиите (в които участват именно такива като Гущеров и Велев) и липсата на адекватни присъди. Това се вижда от всички и се повтаря от ЕС десетки пъти. Бизнесът дума не обелва за което и затова тези мерки са козметични и не по същество. Иначе който иска да го разглежда и да го подписва. Ето пример за какво става въпрос: "Цеца Величкович ще се прости с цялото си движимо и недвижимо имущество. Собствеността на фолкзвездата, легендарният футболист Драган Джайч и бивш президент на "Цървена звезда" и на бизнисмена Боголюб Карич ще бъде описана и замразена в начало на месец март. Тогава в Сърбия влиза в сила новият закон за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин. Списъкът с имена на личности, чието имущество ще бъде отнето, продължава със сръбския бизнесмен Слободан Радулович, собственик на компанията "C market". А също и на бившия собственик на “Градска чистота” Драган Игнятович, бившия собственик на дискотека “Мадона” Милан Кузманов, членовете на пътната мафия Милан Йоветич, Живойн Джорджевич и Горан Стоянович, митническите мафиоти Игор Мискин и Велибор Лукович." http://www.dnes.bg/article.php?id=65114
ТеодорДечев
на 07.04.2009 в 13:44:55 #29На изборите през 2001 г., Симеон Сакскобургготски отказа да се яви в студиото на Слави Трифонов, въпреки че му беше запазена последната "гала вачер" преди изборите. Вместо да отиде при Слави, Симеон Сакскобургготски отиде на симфоничен концерт. Не съм привърженик на въпросния политик, още по-малко изпадам в телешки възторг пред "Негово Величество", но с тази си постъпка той отново успя да демонстрира, че се различава от другите. То хасъл, от чужбина политици не сме внасяли, с изключение на лидера на НДСВ. Тези, които са по-паметливи си спомнят, че като заместител на Симеон, Слави Трифонов покани Цар Киро и един от синовете му (не помня херцог Ангел или граф Иван), с безумния аргумент, че поне в студиото ще има ... истински цар. Спомняме си и крайния резултат - Симеон постигна оглушителна победа на изборите, а на нас остава да анализираме последиците от нея. Дотук със спомените и майтапите (малко горчиви - поне за мен ...). Истината е, че има огромна разлика между предложението на Слави Трифонов и поканата на работодателските организации. Единият кани политиците да участват в шоу, за да правят от предаването му "институция" (напълно безплатно за г-н Трифонов между другото). Работодателите предлагат писмен документ, с който политиците да изразят мнението си по конкретни въпроси, което: - ще ориентира и избирателите, кой какъв е, според гледищата си. За деянията уви се разбира винаги след изборите ... - ще представлява писмен ангажимент за политиците, да направят определени неща след изборите, ако получат определени властови ресурси. Както се казва - има "балкан разлика" между Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и Шоуто на Слави. Шоуто безспорно е несравнимо по-известно, но по отношение на управленските идеи, лично аз препоръчвам АИКБ.
dddddd
на 07.04.2009 в 13:33:31 #28"Терминът „работодателска организация” и в България и в останалите европейски страни, идва не от желанието на някого да се пъчи, че „дава работа”, а именно за да обозначи, че това е организация, която поема отговорността да води преговори със синдикатите и с държавата по точно определен кръг въпроси, свързани с трудовото законодателство, осигурителното законодателство, доходите, демографските проблеми и други въпроси, които изрично са определени с нормативен акт. Разбира се, тези организации могат да изказват мнения (и изказват) и по други въпроси от обществен интерес." Г-н Дечев, И аз точно това казвам. Работодателски могат да бъдат само в конкретния случай, когато се отнася за отношения работодател - работник. Посоченият договор по никакъв начин не се отнася за работниците. Не се отнася и за обществото. Оттам тръгна тази бележка за работодателите. Подобно е и това, защо този договор се нарича обществен? Какво общо има обществото с посочените технически въпроси? И кой е оторизирал тези сдружения да представляват обществото? Обличането на едни предложения, които може и да са предмет на дебат, в такива социални внушения е малко некоректно. Един вид, искаме това и това и го искаме не заради бизнеса (нашия), а заради хората, обществото, защото сме работодатели. Ето това е бележката, а не заради чистия спор. Примерно, подобни бяха настояванията на сектор туризъм, че държавата трябвало да рекламира туризма, дори била длъжна, защото...
tup
на 07.04.2009 в 13:26:30 #27По принцип подкрепям ... но някак си ми напомня ултимативните покани на Слави Трифонов към политиците при миналите избори за парламент- ако не ми дойдете в студиото ... дупе да ви е яко.
tup
на 07.04.2009 в 13:23:02 #26Е , остана и АТАКА ...
ТеодорДечев
на 07.04.2009 в 13:21:15 #25М-м-м-м, сега виждам, че наистина съм пропуснал баш кандидатите за управляващи през следващия мандат. Правилна забележка от Ваша страна. Кая се и си посипвам главата с пепел ... Ами и за ГЕРБ се отнасят същите съображения. Ако искат да подпишат "Обществения договор" - могат да го направят, както поискат. Да го приемат изцяло, да подпишат с особено мнение по определени точки, да отхвърлят изцяло различни точки. Могат и да отхвърлят договора изцяло (малко вероятна хипотеза), но нека са така добри да го заявявт публично. Всъщност, вече не мога да си спомня, стана ли дума за това или не стана, но пак ще кажа. На края, работодателските организации ще дадат обща пресконференция, на която ще информират публиката за това кой е подписал, с какви забележки, както и обезателно ще изброят ВСИЧКИ, КОИТО СА БИЛИ ПОКАНЕНИ И СА ОТГОВОРИЛИ С МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ или с полумълчалив такъв. Освен всичко друго, работодателските организации от години се борят срещу тази отвратителна административна практика - мълчаливият отказ, така че на никой няма да му бъде спестено споменаването.