Световната преса се надпреварва да цитира анализатори, че Европа е заплашена едва ли не да се разпадне. Специално за нашите географски ширини дори се казва, че изпитанието вече е започнало.

Първият сигнал за държавен банкрут дойде от Киев. В същото време обаче назидателният тон продължава. Много често, без да е подкрепен с икономически факти. Особено когато става дума за България.

Припомня се позабравеният рефрен, че влизането през 2004 г. в общността на първата група източноевропейски държави е било триумф за ЕС, а през 2007 г. (България и Румъния) - изпитание за общността.
Трезвите гласове също не забравят близката история. Те казват, че влизането на 12-те било победа на либерализацията над национализацията.

Какво се случи след пет години за едните и след две - за други? Източноевропейските държави, които стриктно спазваха препоръките на големите от ЕС, сега са принудени да берат плодовете на високомерното поведение и грешките на регулаторните органи.
В страните им почти не останаха собствени банки, а и тези, които са дъщерни структури на големите, са много дребни икономически играчи.
Както казва коментатор на Guardian, ако се върви по тази плоскост, ресецията ще направи своето - ще защити Запада и ще накаже Изтока. А това означава, че е заплашено единството на Европа на 27-те.

Няма нужда да се крие истината, че основната вина е на супербанкерите, които не само че не признават вината си, но искат и да им се плаща за това, че хвърлиха света в криза.

И може би точно сега е моментът да се разбере дали лидерите на обединена Европа имат волята да спасят Стария континент.