Убийството на Сашко Билий (Александър Музичко) при задържането му радикализира докрай „Десния сектор" (на погребението една от опечалените го нарече пред репортера на СNN „нашият украински Робин Худ") и предвещава нови кръвопролития между различните сектори на прозападната бивша украинска опозиция.

Знакови бяха думите на министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, че „всеки, който окаже съпротива на въоръжените органи на новата власт, рискува да свърши по същия начин".

За отбелязване е, че лидерът на „Десния сектор" Дмитрий Ярош май се опитва да обуздае съратниците си и не призовава за отмъщение. Той само поиска оставката на Арсен Аваков и разследваме на гибелта на Сашко Билий. Причината за непривичната за него сдържаност е най-вероятно кандидатурата му за президент на изборите през май. Явно, много му се иска да „преброи пилците", защото би трябвало да е наясно, че няма да може да разчита на нищо повече...А със сигурност умее да смята...

МВР шефът Арсен Аваков е подложен на „кръстосан огън" - забраниха му да стъпва в Крим, а това би трябвало да значи и по принцип на територията на Руската Федерация. Както върви, скоро няма да може да влиза и в Харковска Област, където навремето беше губернатор. Ако Украйна продължи да се свива като „шагренова кожа", май най-накрая ще му се наложи да търси политическо убежище в прародината си Република Армения.

Другият киевски политик от арменски произход Юлия Григян-Тимошенко има всички шансове да се намести в президентската резиденция в Межигорие, недалече от Киев. Юлия Владимировна е преди всичко блестящ ПР-специалист и умее да печели симпатиите на украинските граждани - и на Изток, и на Запад.

Сегашният президент Александър Турчинов и министър-председателят Арсений Яценюк са, може да се каже, „дясната и лявата й ръце". И няма съмнение, че ще подготвят старателно влизането й в президентския дворец. С едно изключение, конкурентите й отстъпват по всички линии.

Виталий Кличко, първо, няма нужното образование (въпреки природната му интелигентност) и спортната слава не е достатъчна да замени липсата на управленски качества (нещо, което отбеляза и самата Виктория Нюланд). Освен това, от доста години живее в Германия, а детството си е прекарал в Средна Азия. Така че няма много ясна представа за украинските реалности. Ореолът на победител и мъжката му харизма, съчетани с несъмнените качества на посредник между политическите сили и социални слоеве (в последното се убедих лично) вече не са достатъчни за победа над Тимошенко.

Председателят на Партия „Свобода" Олег Тягнибок също е носител на редица положителни черти за един политик, като реализъм и диалогичност, и, от друга страна, на личностна харизма и умение да увлече масите зад себе си. Мислех, че е достатъчно интелигентен, за да не се кандидатира за президент - неговите подопечни от Галичина, Волин и Подолието вече са достатъчно радикализирани и ще предпочетат Дмитрий Ярош. Тези от тях, които мръзнеха на Майдана цяла зима, сигурно няма да му простят, че когато си дереше гърлото на трибуната, говореше едно, а на преговорите с Янукович - съвсем друго. Присъстващите отбелязваха колко е различен Тягнибок, без публика...

Тимошенко продължава да печели симпатии и да си възстановява позициите, защото умее в рамките на 5 минути да обещае съвършено противоположни и несъчетаеми неща: например, да разстреля Путин с картечница (циркът с изтеклия телефонен разговор беше организиран от нейния щаб) и да потвърди ангажимента за плащане на газовите доставки и връщане на дълговете на Москва. Неслучайно, в Кремъл я оценяват като най-добрия от всички възможни в момента варианти за президент на Украйна.

Путин сигурно е пропуснал край ушите си картечната заплаха и би се разбрал с нея след 25 майг. А тя няма друг избор - могат да й извадят още газови компромати...

Социологическите агенции обаче, отбелязват бързо нарастване на рейтинга на олигарха Петро Порошенко - така наречения „шоколаден крал". През последния четвърт век той премина през повечето значими политически сили и ключови държавни постове, като сменяше симпатиите си към Русия с антипатии. Последните надделяха, след като забраниха вноса на руска територия на неговите вкусни и евтини шоколади и бонбони „Рошен". Това се случи под натиска на руските олигарси, производители на същите лакомства.

Да си призная честно, когато се намирам в някоя друга бивша съветска република, аз също предпочитам да консумирам продукцията на „Рошен" - два пъти по-евтина и не по-малко качествена от „Коркунов". Забраната за вноса й в Русия ще укрепи антируските нагласи на Порошенко и ще му даде големи преимущества пред Тимошенко в очите на избирателите.

Той е най-вероятният президент след 25 май.

Който и да е обединеният кандидат за президент, издигнат от Изтока и Юга - Добкин, Медведчук, Симоненко, или някой друг - той само ще представи пред украинското и световното обществено мнение числото на тези гласоподаватели и региони, които искат  да се отделят от Украйна и след изборите няма кой да им попречи да го направят...

Украинският флот вече не съществува, армията също се топи за сметка на руската. Военният министър и бивш командващ флота адмирал Игор Тенюх вече си даде оставката. Вероятен негов приемник се смята адмирал Михайло Ежел, вече заемал и двата поста и досега посланик в Беларус (отзован оттам поради фактическото скъсване на отношенията, след като Лукашенко нарече новите управляващи „бандеровци").

А дали пък новият министър няма да се казва Гайдук - генерал Михайло Гайдук, бивш командващ граничните войски, военен аташе в София и шеф на военното разузнаване? Или адмирал Сергей Гайдук, последен командващ флота, до предаването му на Русия?