"В България има всичко, но не и българи!", изока се нейде край Вардаро лидерот на Светскиот македонски конгрес (СМК) Тодор Петров (какво гордо „македонско" име носи само!) и веднага у нас рипнаха да му отговарят. Даже Външно, което докато се „подготви" минава поне година, излезе с декларация по случая още преди да го сръфат пак за бездействие.

Не виждам обаче защо толкова се палите. Достатъчно е да прочетете заключението на статията му: „Не живеем на Балканския, а всички заедно на Македонския полуостров!", за да разберете изобщо за какъв клиничен случай става дума.

Че с това темпо, с което е тръгнал Тодор Петров, утре преспокойно може да обяви, че има претенции и за град Македония в САЩ! А току-виж се сетил и откъде произхождат МАКдоналдс, окачването тип МАКферсон, компютрите МАКинтош, „безсмъртният" от рода МАКлауд и маймуните МАКак. Както и непременно да посочи, че река МАКензи извира от... Охридското езеро.

Ама какво знае за това тъпата световна история?

Важното е, че за София, както ни успокоява Тодор Петров, проблем не са македонците, а ромите и турците, защото ако продължат процесите на емиграция те ще станат мнозинство. Затова на София са необходими македонци и Македония, за да поддържат етническия баланс във времето и пространството.

И даже обяснява защо именно „макетата" ще изпълнят тази историческа мисия да са естественият балансьор в държавата ни. „В България, пише Петров, няма македонско малцинство, защото македонците са мнозинство!"

И за тези, които случайно не са разбрали, допълва: „В България само циганите и турците не са македонци! Не е въпросът дали македонците в Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени?"

Добре, след като "на София са й необходими македонците и Македония", решението е само едно - България да анексира т.нар. държава Македония и тогава нововъзникналото „македонско малцинство" в България автоматично ще стане „мнозинство" и ще може да изпълни предначертаното му от Петров дело.

Щото сега, колкото и да се пъне наш Тодор (той наистина си е наш - българче е!), у нас няма повече от 1,5 милиона български граждани, които да живеят в „Пиринскиот дел" или да са с родови корени от Егея или Вардара.

Нищо, че Петров има свое виждане по етническата картина в България. За него, след като българите, които са татари, са обявени за „малцинство", то всички останали, с изключение на циганите и турците, са макета.

Като потвърждение на тезата си Петров задава направо „убийствения" въпрос: "Защо Световният български конгрес няма централа в София, а в столицата на Татарстан - Казан?" Явно внушението му е, защото българите от днешна България са същите „татари", каквито са и волжско-камските „татари"!

Но развихрилият се на „татарска тема" Петров не спира дотук и атакува със следващия въпрос: „Защо корените на съвременните българи като политическа нация ги връзват за Китай и Монголия?" И тук трябва да му се признае, че воден от своето желание да обоснове тезите си, той поставя наистина точен въпрос.

Отговор на този въпрос има. За съжаление, той не е приятен.

Факт е, че в момента на българското общество упорито се внушава, че в днешната българска нация има много малко славянска кръв. Че езикът ни е наложен едва ли не чрез азбуката на Кирил и Методий и че прабългарите не са арийци, а монголо-манджури и дори... потомци на древните траки.

В защита на горните теории щедро се спонсорират експедиции до Централна Азия, издаването на съответната литература и всевъзможни антропологически изследвания. Целта на занятието е ясна - отчуждаването на България от славянството и преди всичко - от Русия. А най-страшното е, че то е постижимо.

За да докаже обаче напълно съсипващото българския род свое твърдение Тодор Петров продължава да пита крайно настъпателно: „Защо Тодор Живков своевременно каза на Стане Доланц (някогашен шеф на КОС - югославското военно контраразузнаване): "Как да поставя македонския въпрос в България, когато мнозинството от членовете на Политбюро на ЦК на БКП са македонци?"

С това питане обаче Петров направо си прави сепуко! Защото свежда принципният въпрос за съществуването на „македонска нация" до филологически проблем свързан с различно наименование на едно и също нещо.

Защото македонец „преведено" на български е българин, а българин, „преведено" на македонски е македонец. Както след Освобождението имаше румелийци от Източна Румелия и българи от Княжество България.

Както след Съединението румелийците си станаха българи, така и македонците един ден ще станат българи. Най-голямото доказателство за това са тълпите от „македонци", които ежедневно идват до София да се молят за български паспорт.

Но защо да продължавам? Омръзна ми да обръщам внимание на всяка поредна македонистична истерия, която се разиграва в Скопие. Затова няма да коментирам и другите брътвежи на Тодор Петров във в. „Вечер", според когото: „България е като Югославия. Ако я разделите на Македония, Мизия и Тракия - няма България. От България не остава нищо", и т.н., и т.н.

Тъжната истина за Македония е, че албанците идват... Затова, Тодоре, не забравяй "Аз съм българче"! Може скоро да го рецитираш...