Световните медии се надпреварват да показват ожесточените сблъсъци между полицията и протестиращите на централния истанбулски площад „Таксим". Докато официалните турски телевизионни канали, типично в техния стил, излъчват футболни мачове и коментари, или документални филми, демонстриращи красотата на местната природа.

Така е от самото начало на протестите. Спомням си, че в самия им разгар, в края на юни т.г. по CNN Turk излъчваха документален филм за пингвините. Докато например Ройтерс публикува фотографии, на които ясно се вижда как полицай пръска сълзотворен газ в лицето на беззащитна жена. Скоро тя стана един от първите символи на съпротивителното движение, наречена „кърмъзълъ кадън" (жена в червено). Това беше един от поводите за възмущението, обхванало широката общественост. Друг такъв стана подпалването на палатките на протестиращите в парка „Гези", от страна на полицията.

Всъщност, всичко започна именно в този парк. На 10.04.2013г. група активисти започнаха да събират подписи срещу неговата реконструкция, която трябваше да унищожи залесените части и културния център „Ататюрк" и да възстанови артилерийските казарми (съществували от 1780г. до 1840г.), като бъде построен и търговски център. По този повод, бившият министър на културата и туризма Ертугрул Гюнай заяви, че „хората, стремящи се в периода на годишнината от превземането на Истанбул да изсекат дърветата, растящи на тази земя вече 75 години, за да построят още един търговски център, не са разбрали нито султан Фатих, нито волята на Всевишния".

Първият митинг на 13.04.2013г. премина без инциденти. На следващия обаче, проведен на 27.04.2013г., протестиращите се бяха разположили така, че да могат да окажат съпротива на строителните бригади и полицията. Тогава се случиха и първите сблъсъци с органите на реда.

Социалните мрежи започнаха да разпространяват лозунги и призиви: първоначално „диренгезипарки" (съпротивлявай се, парк Гези), а впоследствие, когато към протестиращите се присъедини актьорът Мехмет Али Алабора, той самият даде да се разбере, че реконструкцията на парка е само повод за масови протести, разпространявайки в Туитър лозунга: „Приятелю, нима още не си разбрал, че проблемът не е само в парка Гези? Ела!" Впоследствие на „Таксим" се появиха и други известни актъори, като певецът Таркан, Къванч Татлътуг, Халит Ергенч, Нур Феттахоглу, Мехмет Гюнсюр и други.

Протестите заляха цял Истанбул и се прехвърлиха в Анкара, Измир, Ескишехир, Бурса, Мерсин и из цялата страна, обхващайки 79 от 81 турски провинции. Само като че ли по черноморското крайбрежие, по моите лични наблюдения, беше относително спокойно.

На 28.05.2013г. полицията започна да използва водни струи и сълзотворен газ. Капсулите, в които се съдържа, причиниха травми на лицата и главите на много демонстранти.

Ескалацията на насилието принуди заместник-министър-председателят Бюлент Арънч да се извини за прекаленото прилагане на сила от страна на полицията. Президентът Абдуллах Гюл се опита да посредничи между всички страни в конфликта. Двамата предизвикаха острата реакция на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, който нарече заявленията на Арънч неправилни. Последният силно се засегна и напусна заседание на Министерския Съвет, обявявайки, че си подава оставката от вице-премиерския пост, като напуска и Партията на справедливостта и развитието. Гюл, в крайна сметка, го убеди да не постъпва така, но също отнесе критика от страна на Ердоган, по повод на думите си, че „демонстрациите също са проява на демокрация".

Намирайки се по това време в Мароко, отговаряйки на зададен въпрос на пресконференция, премиерът отвърна: „Аз не знам какво е казал президентът, но за мене демокрацията започва от урните за гласуване".

На този етап Ердоган надделя над Гюл и Арънч и те бяха принудени да ожесточат риториката си спрямо демонстрантите, макар че последните на 24.06.2013г. вече наброяваха около 2 500 000 на територията на цялата страна. На тази дата 5 000 от тях (включително няколко десетки блогъри, разпространявали информация за протестите) бяха задържани, а 4 000 души, от които 600 полицаи - ранени. Ситуацията се изостри.

Все повече дейци на културата и изкуството започнаха да се присъединяват към протеста. На 17.06.2013г. актьорът и танцьор Ердем Гюндюз стоя в продължение на 8 часа мълчаливо и неподвижно пред културния център „Ататюрк", изразявайки по този начин подкрепата си за неговото запазване (планът беше на негово място да се строи джамия).

Отношение взе и световно известният писател Орхан Памук, прочул се като най-яростен разобличител на митовете, върху които се крепи съвременната турска държава (той се обявява за признаване на Геноцида над арменците и другите християнски малцинства и за признаване на идентичността на кюрдите и даване на малцинствени права на общността им).

В статията си, посветена на демонстрациите в защита на парка „Гези", бунтарят-интелектуалец разкритикува правителството на Ердоган за равнодушното му отношение към мнението на жителите на Истанбул и го нарече репресивно и авторитарно. За сметка на това, охарактеризира протестиращите като „смели хора, които противостоят на полицията на улиците, задъхващи се от сълзотворен газ".

Между другото, на 19.06.2013г. стана известно, че турската полиция се кани да закупи допълнително 100 000 нови газови гранати (плюс 60 водомета), тъй като от наличните 150 000 - 130 000 вече са изразходвани.

В крайна сметка, правителството реши да проведе референдум в Истанбул за съдбата на парка „Гези".

Духът обаче вече беше изпуснат от бутилката: протестите продължиха и тези дни се възобновиха с нова сила, след разгарянето на корупционния скандал и арестуването на редица високопоставени лица, включително синовете на трима министри. Бащите нямаха друг изход, освен да си дадат оставките, призовавайки и Ердоган да стори същото.

Той отговори с контраудар: отначало обвини полицията, че играе „мръсна игра", уволни полицейските шефове, отговорни за операцията, и най-накрая освободи още 7 министри. Даде да се разбере, че е готов да се противопостави дори и на президента Гюл, с цената на внасяне на разкол сред управляващия турски елит.

Засега се ползва най-вече с безграничната подкрепа на външния министър Ахмет Давутоглу - идеолог и стратег на „неоосманизма". Двамата са готови да устоят докрай на натиска на своите противници: в момента на предаването на тази статия, по турската телевизия TRT Haber предават пряко многочислен контрамитинг в Истанбул, в подкрепа на Ердоган. Докато той държи реч, в типичния си харизматичен стил, зад гърба му на трибуната се открояват забулената му жена и „неоосманистът" Давутоглу. Присъстващите го аплодират с национални флагове.

Протестите в югоизточната ни съседка демонстрират традиционното за 20 век противоречие между кемалисти и традиционалисти, които имат противоположни мирогледи и мнения за развитието на страната. Разколът в турското общество се задълбочава и сериозно заплашва стратегическата стабилност на Република Турция.

Турската армия неведнъж в последните десетилетия си е присвоявала титлата и функцията на „спасител на нацията". Засега новоназначените генерали (на мястото на предшествениците си, които търкат наровете по затворите) декларират, че няма да се намесват в политиката и не подготвят поредния преврат.

Дали ще удържат на обещанието си!?