Много им дойде в последните дни на Ердоган, Давутоглу и компания: кървавият атентат на автогарата в Анкара, нарушаването на турското въздушно пространство от руски бойни самолети в може би най-чувствителния район на страната - Хатай, данните за значителното спадане на основните показатели на турската икономика. Следва да се отбележи, че първите държавни мъже на югоизточната ни съседка досега се държат с достойнство и външно не се предават на паника.

Преди година и половина сменях автобуси на претъпканата автогара в Анкара. Направи ми впечатление липсата на достатъчно полицейско присъствие там, в иначе милитаризираната турска столица и други големи градове. По тази причина, отделни групи от пътници, принадлежащи към циганското малцинство (едва там забелязах, че и в Турция има такова) се държаха доста невъзпитано и не спазваха никакви хигиенни норми. От друга страна, служителите в различните транспортни фирми също не представляваха образец за поведение. И си помислих, че ако някой реши да устрои безредици, или нещо по-сериозно с политическа цел, трудно ще намери по-подходящо място от тази автогара. А в случая, политическата цел е ясна - изборите на 01.11.2015г.

Дали след случилото се някой ще повярва на лидерите на ПКК, че прекратяват огъня до изборната дата, още е рано да се каже. По-сигурното е, че Ислямска държава със сигурност нямаха интерес да създават допълнителни проблеми на Ердоган и Давутоглу. Защото, ако се окаже, че вероятният атентатор-самоубиец е ислямист-джихадист, няма да има на кого да продават (на ниски цени) иракски нефт.

Ако все пак са ПКК, атентатът подозрително съвпада с прелитането на руските самолети над Хатай. Има логиката в разсъжденията на колегата Мохамед Халаф, че инцидентът не може да е случаен и че всъщност е предупреждение за прекратяване на негласната, но съществена турска подкрепа за ИДИЛ (Ислямска държава).

Той, макар че е бивш иракски комунист, се изяви и като арабски националист, твърдейки, че мнозинството от населението там са алауити, а турците са съвсем малко. В същност, турското население и до 1939г. (когато областта Хатай е отнета от Сирия и предадена на Турция) превишава арабското, а в главния град Александрета (Искендерун) е значителна като количество и сплотеност и арменската общност, принудена тогава да бяга в Бейрут и Алепо. Така или иначе, Сирия и досега не е признала смяната на принадлежността на Хатай, а руската военно-въздушна база в Латакия и военно-морската в Тартус са призвани да напомнят, че въпросът все още не е окончателно решен...

Въпреки това, е трудно да се повярва, че Анкара може да си позволи да съкрати търговския обмен и икономическите проекти с Москва, независимо дали Ердоган наистина ще спре да се обажда на Путин, както обеща. Това е трудно допустимо, на фона на данните за начало на рецесия в турската икономика. Нито средиземноморските курорти ще намерят по-добри туристи от руските, нито специалисти от друга страна ще построят по-качествен АЕЦ от руските, нито азербайджанският, иранският, или катарският газ ще замести руския.

Въпреки, че Баку е най-верният съюзник на Анкара, да се разчита на газопроводите от Азербайджан, като на единствена алтернатива е много опасно - при интензификация на конфликта за Нагорни Карабах, арменските въоръжени сили ще ги унищожат за няколко часа (според генерал-майор Аркадий Тер-Тадевосян), също както и Шах-Дениз, Кяпаз (Сердар) и другите находища в Каспийско море според бившия министър на сигурността на непризнатата република Левон Мелик-Шахназарян. Ако Иран стане монополист на турския газов пазар, ще представи още по-тежки геополитически условия от Русия, а бъдещето на Катар изобщо не е ясно, особено ако продължава да подкрепя ислямския тероризъм по цял свят.

Затова, най-вероятно е да очакваме по-умерени геополитически амбиции на турското ръководство за в бъдеще, включително и изместване на втори план на доктрината на неоосманизма. И разбира се, спазване на някои правила в международните отношения - прекратяване на подкрепата за ИДИЛ, колкото и негласна и завоалирана да е в момента.

Ердоган и Давутоглу ще бъдат принудени да се съсредоточат върху проблемите на икономиката. Които, ако се задълбочат, ще ги изметат от постовете. Това би довело до нестабилност в югоизточната ни съседка, която неминуемо ще се отрази и на нас.

А бежанската вълна и тероризмът на ислямистите ще надминат всичко познато.