Вече няма никакво съмнение: Виктор Янукович си възвърна откраднатата преди 5 години победа на президентските избори в Украйна.
Тя тогава наистина беше открадната - с помощта на ЕС и САЩ той и неговият щаб бяха поставени в изолация, а Русия по една или друга причина не застана зад гърба му (макар че и тогава Путин, в качеството си на президент, го поздрави с победата).
„Оранжевите" превзеха центъра на Киев и заплашиха страната с гражданска война, в случай че няма прегласуване. Така се стигна до злополучния трети тур, когато гласовете бяха отчетени в полза на Виктор Юшченко.
На Янукович му стигна политическа мъдрост и тактика да прекрати протестите и да признае формалното си поражение.
Най-вероятно сега по същия начин ще постъпи и Юлия Тимошенко. След като и европейските наблюдатели констатираха нейното поражение, тя няма друг изход, освен да го признае.
Това означава да подаде оставка от министър-председателския пост и да мине в опозиция. В тази ситуация тя би могла да бъде много сериозен опонент на новия президент, като не пропуска да атакува неговите слаби места - корупцията, зависимостта от Москва, липсата на ясна външнополитическа стратегия (а може да се каже, и вътрешнополитическа).
И по този начин да си запази шансовете за по-нататъшна политическа кариера, независимо дали тя ще продължи в Киев, или в Лвов, или в друг град от западната част на Украйна.
Всичко зависи от това кога ще се случи неминуемият разпад на страната - през следващите 5 или 10, а може би дори 15 години.
Разпадът е неизбежен и той би се състоял независимо от резултата от президентските избори. Защото, който и да беше победил, разликата в гласовете нямаше как да бъде над 5%.
Просто това е съотношението на рускоезичното население и ориентираните към него малцинства (едно от които е българското) към украиноезичното и прозападните национални и религиозни малцинства.
Страната е разделена териториално по етнически и религиозен признак. В резултат и политическите пристрастия са ярко изявени в различните региони.
Приложената карта на бъдещите квази-държави и региони почти съвпада с резултатите от гласуването за Янукович и съответно за Тимошенко.
Както и преди 5 години, и на всички междинни гласувания от тогава досега, Западът гласува за „оранжевите", а Изтокът и Югът - за „сините".
На последните избори от неделя станахме свидетели на поредното потвърждение на факта, че украинската държава всъщност е разделена на две - на рускоезични православни и украиноезични гръко-католици.
Трябва обаче да се има предвид, че на запад има и голяма полска общност, която ще потърси своите права и ако не поиска присъединяване към родината-майка, ще настоява поне за автономия. Същото ще направят русините от Закарпатието, които не се смятат за украинци и не желаят повече да споделят нещастията, сполетяващи страната едно след друго през последните десетилетия.
От друга страна, въпреки че в Крим над 70% от населението са руснаци, там живеят представители на най-различни народности, като напоследък рязко се увеличава процентът на кримските татари, завръщащи се от Средна Азия (предците им са интернирани там от Сталин по време на Втората световна война). Те също вероятно ще поискат автономия, или отделяне.
А рускоезичното население на Крим, съставено почти изключително от семейства на потомствени военни моряци и специалисти в сферата на туризма, реално погледнато, няма нищо общо с миньорите от Донбасс (които възприема като плебеи) и в бъдеще едва ли ще оказва нужното уважение към родения там Янукович (на всичкото отгоре и с криминално минало), което се полага на един държавен глава.
Най вероятно кримската рускоезична общност ще се опита да се постави в пряка зависимост от Москва, без посредничеството на клана от Донецк, който поема лостовете на управлението в Киев.
В Южна Украйна живеят и немалко етнически арменци, гърци и българи, които след като се отърват от натиска на оранжевите, също могат да поставят въпроса поне за културна автономия.
Както се вижда на картата, между двете противостоящи територии и общности е налице една средна полоса, заселена от рускоезични украинци. Техният майчин език е руски, обаче националното им самосъзнание е украинско и не изпитват особени симпатии към руската държава (въпреки, че по съветско време не се отличаваха по нищо от руснаците).
Засега е трудно да се прогнозира съдбата им при бъдещия разпад на Украина. Те всъщност са и най-пострадалите от разпада на СССР и неуспелите икономически реформи.
Там безработицата е най-голяма и младите хора правят всичко възможно да се измъкнат в Русия или на Запад. Естествено, раждаемостта е изключително ниска, а смъртността - много висока.
Като прибавим и бързо нарастващия брой на серопозитивните, става ясно че перспективите пред този регион са доста мрачни. При една бъдеща подялба на страната, част от него вероятно ще премине на Изток, а другата част - на Запад. Възможно е и обезлюдяване.
Всичко това предстои да се случи в следващите години. Сега обаче е интересно каква вътрешна и външна политика ще води Виктор Янукович и неговата Партия на регионите.
Предполага се, че поне в оставащите месеци до парламентарните избори той ще бъде много внимателен и ще се старае да осигури още една победа за своята партия. С помощта на олигарха Ринат Ахметов (който спонсорира всичките му кампании) и на някои негови руски колеги, ще направи усилия да стабилизира икономиката поне в източната част на страната, пострадала най-много от световната икономическа криза.
Така ще оправдае очакванията на своите традиционни избиратели. Най-вероятно ще се опита да преодолее съпротивата на администрацията в западните региони (макар че това едва ли ще му се отдаде) срещу опитите за централизация и оптимизация на функционирането на държавните структури и социалните служби.
Може би ще успее да установи негласно сътрудничество с третия в класирането на първия тур Сергей Тигипко, което ще се изрази във възраждане на добивната и най-вече на оръжейната промишленост и стабилизация на националната валута - гривна.
Възраждането на оръжейната промишленост ще стои в основата и на външнополитическата му доктрина. Естествено, че на първо място ще станем свидетели на рязко подобряване на отношенията с двете славянски съседки Русия и Беларус.
Между Москва и Киев ще се възобнови негласното партньорство на оръжейните пазари и ще отпадне нелоялната конкуренция. Ще станем свидетели на такова разпределение на клиентите, както в края на миналото и началото на новото хилядолетие, когато Русия въоръжаваше Индия, а Украйна - Пакистан в разгара на политическото противопоставяне между Делхи и Исламабад, едва не довело до война между двата азиатски гиганта.
През неговия мандат няма да бъдем повече свидетели на нефтени и газови кризи, отравящи новогодишните празници на източноевропейците през последните години. Всъщност границата между двете страни ще избледнее.
Същото най-вероятно ще се случи и с границата между Украйна и Беларус. Очаква се между Киев и Минск да функционира стратегическо партньорство.
Янукович и Лукашенко ще обединят усилията си в противопоставянето на полските опити за изграждане на „санитарен кордон" около Руската федерация, който да обхваща региона между Черно и Балтийско море.
Имайки предвид, че в момента в Беларус се извършват репресии срещу полското малцинство, нищо чудно това да се случи и в Украйна, с цел най-вече да бъде подразнена Варшава.
Така от Партията на регионите ще си отмъстят на поляците, които традиционно подкрепят „оранжевите" украински политици.
Имайки предвид, че по време на „оранжевата" революция в Киев и другите големи градове в страната имаше много словашки наблюдатели на изборите, не може да се очаква подобрение на отношенията със Словакия, а по-скоро тяхното влошаване.
В интервю за вестник „Зора" от есента на 2005г. моята приятелка и колежка доцент, д-р Беата Блехова разкри механизма на словашкото вмешателство във вътрешните работи на Украйна и хвърли вината изцяло върху Братислава (както и върху фондацията на Джордж Сорос) за обременяването на украинско-словашките отношения. Оказва се, че поради традиционните симпатии между украинци и словаци, словашките наблюдатели без много шум са допринесли много за успеха на „оранжевата революция".
Няма изгледи за подобряване на отношенията и с Унгария, поради нарастващото напрежение сред унгарското малцинство в Западна Украйна, което все по-открито изразява претенциите си за ревизия на границите и демонстративно издига исторически паметници на великите унгарски владетели от миналото.
С Румъния напрежението също ще продължи да нараства, тъй като след румънския успех в спора за Змийския остров в делтата на Дунав (присъден на Румъния от международния съд), апетитът на Букурещ не е задоволен и сега се отправят претенции за Северна Буковина, предадена заедно с Молдова на СССР след Втората световна война.
В случая активна позиция заемат и политическите ръководители на румънското малцинство там. Опитите за исторически реванш стават все по-неприкрити.
С две думи, Янукович е изправен пред предизвикателството да не разваля повече отношенията със западните съседи на страната - членки на ЕС, след като не може да ги подобри.
В другите европейски столици, както и във Вашингтон, също не са особено благосклонни към него.
Така не му оставят голям избор, освен да се хвърли в обятията на „руската мечка"!
Дори и да не го иска!
P.S:Авторът изразява специална благодарност на Тамара Владимировна Кондратенко - Спасова (родена в Днепропетровск и живееща в Панагюрище и София) за изработената карта на бъдещото разделение на Украйна!
QWERTY
на 15.02.2010 в 00:45:01 #31Ех, червените професори пак надигат глава с готовност да разделят държави и чертаят нови граници... Др. Коларов, толкова ли сте убеден във вашето желание за мразделяне на Украйна, че чак сте сложили и карта на, цитирам, "бъдещото разделение на Украйна"...
Много и се иска на Москва да раздели Украйна - една държава с 50 милионно население, която може да играе значителна роля в Европа... Да ама не е ясно дали това ще се случи!
Разделяне на Украйна би започнало много нови процеси на промяна на границите в Източна Европа, което би донесло нестабилност и икономическа спад в региоона, от което би пострадала България. На това едва ли им пука на русофилистиците - те тогава спокойно могат да хвърлят вината на капитализма, Костов, чифутите, хамериканците и кой ли още не...
Само дето руските шамани не са взели в уравнението си Украинския народ и демократичните държави, които едва ли току така биха допуснали разпада на една голяма Европейска страна.
rusnache
на 14.02.2010 в 00:47:38 #30Обективен, Шведския Карл, Балтийците, Поляците, Наполеон, Хитлер и САЩ не успяха. Историята говори в полза на Русия, не на тея дето са фанали война срещу нея. Флагелум, да се обзаложиме ли? Моля те намерими фирма чужда превозвач, да ми превози танк-контейнери с пропан-бутан ( 60-40 смес ) от ФОБ Одесса до Любляна, ама не украинска. Танк контейнерите са 54 кубикови. Превоза само по ЖП. От 2 седмици търсят 10 човека транспортна фирма която да се навие, за момента няма.
Shemet
на 13.02.2010 в 20:46:03 #29На последните избори от неделя станахме свидетели на поредното потвърждение на факта, че украинската държава всъщност е разделена на две - на рускоезични православни и украиноезични гръко-католици. ____________________________ Ако ще делят Украйна на православни и греко-католици те тия са една тайфа в Ивано Франковск и нищо повече. Мацките им без значение дали са женени или не са като разгонени кучки.

Антон
на 13.02.2010 в 13:47:58 #28Посредствен анализ.
Само Левски
на 12.02.2010 в 23:09:31 #27ТОВА ЧЕНГЕ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ДОКОГА ЩЕ СЕ ПОДВИЗАВА В ТОЗИ САЙТ.
idiabg
на 12.02.2010 в 20:01:39 #26Обективен ти е само ника...
750-800 хил. СССР, 730-780 хил. Полша...
И така са ги били, че се стигнало до Варшавската битка...
Вярно е, че СССР губят 1.5 пъти повече хора, поради слабата подготовка и по-лошо снаряжение от полската армия... Да не забравяме, че страната е слаба и след 1917 и още има проблеми с разни царски отряди... И въпреки всичко стига до Варшава, където губи, заради глупоста на един генерал...
Трезвият глас
на 12.02.2010 в 20:01:06 #25su-obektiven, къде прочети тези глупости?! Поляците, подпомогнати от Антантата се опитали да се възползват от Гражданската война в Русия. Първоначално са имали незначителни успехи, докато Красная армия ги набрала та чак до Варшава!!! ...„ и на тихом океане свой закончили поход“... това да си го чувал някога? Ей, неграмотен свят се е навъдил!
Screw
на 12.02.2010 в 12:40:53 #24Много хубав анализ. Авторът му е пълен малоумник.
ascent
на 12.02.2010 в 07:54:04 #23Янукович да благодари на Ющенко, който му даде рамо срещу Юлето, като подписа няколко идиотски указа точно преди изборите. Например, обяви Степан Бандера за герой на Украина. Това скандализира еврейското и полското малцинства, а проруското мобилизира да гласува срещу Юлето. Съвсем приятелски жест към друг *оранжев* кандидат.
chav
на 12.02.2010 в 07:32:54 #22защо спец по латиносите коментира Велика Украйна или и тоя като РЖ си мисли, че е това е в ЮА
nissan
на 11.02.2010 в 22:39:34 #21АЗ НЕ СЪМ ТОЛКОВА СПЕЦИАЛИСТ ПО УКРАИНСКИТЕ ВЪПРОСИ САМО НЕ МИ Е ЯСНО КОЙ БАРКА ДАЛИ КОЛАРОВ ИЛИ ТЕЗИ КОИТО СА ВПИСАЛИ СТАТИЯТА НО ТОВА МАЛКО ПАРЧЕ ЗЕМЯ В ЗАКАРПАТИЕТО (НЕ Е ПО-ГОЛЯМО ОТ НАША ОБЛАСТ)НЕ СА КАЗВА "РУССИНИ " ТО СЕ НАРИЧА РУТЕНИЯ- ИМАМ ПРИЯТЕЛ РУТЕН КОИТО Е С ПЪЛНО НАЦИОНАЛНО САМОЧУСТВИЕ НА РУТЕН. ПРИЦЕНЯВАМ ,ЧЕ ТОВА Е ЕДНО ...ДА ГО НАРЕКА ПЛЕМЕ С ОТЕНЪЦИ НА ПОЛСКАТА ,УНГАРСКАТА И УКРАИНСКАТА КУЛТУРИ.
bravolog
на 11.02.2010 в 20:18:33 #20каНак, ти какво очакваш от Булавата

каНак
на 11.02.2010 в 18:20:48 #19Коларов, отде тез мераци да цепиш държави бе, не се спря ей....

rusnache
на 11.02.2010 в 18:11:26 #18Flagelum, не само аз човек, всеки който е работил с украинци изпитва същите чувства към тях. На 100 ако се намери един коректен пак си биеш гъза в тавана. Ти разбираш ли, че няма европейска фирма и не само европейска която да иска да направи транспорт през тяхна територия, освен ФОБ не се навиват на нищо друго. Много зле са. А руските украинци са още по-зле - руски размах на украинско мошенничество. Ни беларуси, ни молдовци, ни поляци, ни унгарци, ни словенци, ни чехи, никой не иска да работи с тях. Повечето им сериозни фирми са регистрирани извън Украина, не малко дори са регистрирани в България, чуят ли Украина бягат като попарени хората. А и знаеш ли какво ми направи впечатление на 7-ми и 8-ми бях в Киев и Одесса, в Киев на ЖП гарата и казвам на касиерката на чист руски, че искам билет до Москва ( полети нямаше заради времето ) и тя ми вика " Не понимаю по руски", тогава мило и любезно се обърнах към нея на английски, отговора и беше " Аааа не, по-добре на руски " и през цялото време ми говореше на перфектен руски. Идиотизъм преследвама повечето народ там.
Sioux
на 11.02.2010 в 18:08:40 #17Коларов, откъде-накъде пък го залепи българското малцинство към руското? Колко ти платиха от руското посолство за тая поръчкова статия?
odin
на 11.02.2010 в 17:34:22 #16Наистина ми липсваха хумористичните словублудства на тоя малоумник
За тези, които наистина искат да прочетат анализ по темата:
http://www.ft.com/cms/s/0/1015c1f0-14dd-11df-8f1d-00144feab49a,dwp_uuid=65e71a26-fa1f-11de-beed-00144feab49a.html?nclick_check=1
rusnache
на 11.02.2010 в 15:34:33 #15Ванбастен, има да чакаш да се появят американски бази в Украина, а и да се появят след 5 дена ще изчезнат и някои държави ще се сдобият с американско оръжие. Толкова крадливо племе като украинците редко се намира, а могат да продадът всичко, хич не ги интересува на кой е и какви ще са последиците. Не забравяй, че целия флот на Украина отиде в ръцете на едри фирми от средна азия за няма и година, говоря за товарни кораби, военни, пътнически. Всичко се изпари, малко украинци успяха да докачат да си купят кораб на цена по-ниска от колкото на скрап.
XXX
на 11.02.2010 в 14:33:50 #14"отправят претенции за Северна Буковина, предадена заедно с Молдова на СССР след Втората световна война." Айде бе? Чак след Втората световна война? И кой е добрият човек, който ги е "предал" на СССР? Чичко Сталин гушна Северна Буковина и Молдова през 1940 година, след като съсредоточи около 100 дивизии на границата и заплаши Румъния с война, така поне твърдят историците...... Излагате се г-н Коларов, пропагандата трябва да бъде подправяна с малко истина, иначе не хваща.....
Avenger_
на 11.02.2010 в 13:47:02 #13Руслан 21
на 11.02.2010 в 13:17:33 #12...............Украйна - а сега накъде?................... На майната си, където беше и България 8 години.