Посред лято американският посланик Джеймс Уорлик взе, че пак се метна на димящата амбразура, от която отново се посипа „приятелски огън" срещу неговия верен приятел и пръв български министър Бойко Борисов.

Въпреки горещините, той бе принуден да стори това героично деяние, за да опази премиера от огъня на екс-колегата си Джеймс Пардю - бивш посланик на САЩ у нас.

В интервю пред столичен вестник Пардю заяви, че и до момента нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Той обяви още, че от 2002-а в България няма никаква промяна на ситуацията, особено в областта на борбата с организираната престъпност.

Както и да го погледнеш, казаното от Джеймс Пардю си е направо опит за покушение срещу Бойко  Борисов, който от 2001 до 2005 г. бе главен секретар на МВР, а вече две години, от 2009 г. е министър-председател. Сиреч, по силата на притежаваните от него правомощия - и преди, и сега - трябва да е променил и ситуацията в страната, и да е преборил организираната престъпност.

Ето защо посланик Уорлик се видя принуден да заяви пред Дарик радио, че мнението на съименника му е в качеството му на частен гражданин. Тоест, не трябва много-много да се взема впредвид от отговорните фактори!

Само че това „уточнение" увисна във въздуха. Защото всеки интересуващ се от политика у нас знае, че 67-годишният Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г., а и самият той уточнява, че е „частен гражданин".

Иначе Джеймс Пардю има 29 години служба във военното разузнаване на САЩ. През 1995 г. бе в екипа на Ричард Холбрук, договорил мира в Босна, а след това - специален съветник на президента Бил Клинтън за Балканите. Той бе първият американски посланик, който предупреди в секретни грами до Държавния департамент за неефективната борба с бандитизма и за голямата корупция у нас.

В интервюто си шест години, след като напусна поста в София, той отказва да коментира публикувания от Уикилийкс и британския вестник "Гардиън" негов доклад за България от юли 2005 г., тъй като правителството на САЩ все още води тази информация за класифицирана. Но определи сегашната ситуация в България като „голям политически театър".

„Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо - в един момент се обявяват за победители и минават на друга тема", заяви бившият US амбасадор.

За голямо наше съжаление, казаното от Пардю е много точно. И е плод на доста реални наблюдения от един що-годе безпристрастен наблюдател. А и май всички точно така виждаме ситуацията в България.

Дори бих казал, че определението „театър" е смекчено. Разбирам, че Джеймс Пардю все пак е дипломат, макар и бивш, но ние тук не се нуждаем от смекчения, защото от тях сме все още на това ориенталско ниво.

Така че, ако бе казал направо, че България прилича на едно пошло политическо риалити шоу, че прилича на Биг Брадър, дори щеше да е още по-точен!

Изобщо, наблюдавайки отстрани, човек ще каже, че управляващите у нас са завършили актьорско майсторство в Америка.

И, колкото и да не ми допада разни посланници да ни размахват пръст, ако обикновеният българин се събуди най-накрая и стане та си измие очите, ще види, че екс-пратеникът на Вашингтон е, уви, абсолютно прав!

"Много шум и много пушилка, но в края на краищата нищо не се случва. Комбинацията от неуспехите в битката с организираната престъпност и корупцията и налагането на този стил на политическо поведение - някои хора само се преструват, че правят нещо - вредят много на страната ви", ясен е Пардю.

Интересно е, че той не е така краен в оценката си за съдебната система у нас, която Джеймс Уорлик неведнъж подложи на убийствена критика. Много скромно и с половин уста Джеймс Пардю загатва за българския съд, благодарение на който този трагикомичен политически спектакъл е възможен.

И тук Уорлик изпуска златен шанс да стовари гнева си върху волнодумния си колега. Още повече, че самият Пардю заяви на 10 декември 2004 г., че: „Прокуратурата действа като в тъмните времена; тя притеснява медиите и изобличителите на корупцията." Изглежда Уорлик е решил да замижи с едното око.

Но по всичко личи, че сегашният американски посланик у нас явно е приел като „казус бели" друго едно изказване на Джеймс Пардю пред „Труд", визиращо кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България.

„Не участвам по никакъв начин в кампанията й, но си мисля, че би била отличен президент. Зависи кого ще номинира ГЕРБ и как ще протече кампанията. Независимата кандидатура на Кунева е хем предимство, хем недостатък", казва бившият американски посланик в страната ни.

Не участва по никакъв начин ли? Та той сам признава в интервюто си, че я е подтикнал да се кандидатира (?!). Всъщност, цялата изява на Пардю трябваше да докаже, че българското общество отчаяно търси лидери, които да вземат реални мерки върховенството на закона да властва в държавата.

И че този лидер е Меглена Кунева. Като новият фаворит на републиканците, които отсега се стягат триумфално да се завърнат в Белия дом след две години. В което, междувпрочем, много малко се съмняват.

Именно това разбра и Уорлик, който за миг видя как дългосрочните му планове за добив на шистов газ у нас отиват на кино, след падането на довереника му от премиерския стол. Затова и писъкът му бе толкова силен.

Той обаче бе подавен от разсекретената тези дни грама с дата 15 септември 2005 г. на друг американски посланик в София - Джон Байърли. В нея той нарича настоящия премиер Бойко Борисов „бабаит, облечен в „Армани". Борисов според Байърли оглавявал непрекъснато рейтинговите класации, благодарение на имиджа си на облечен в модната марка бабаит и близките си връзки с медиите.

В грамата си Байърли добавя, че това се случвало въпреки неефективността на борбата с организираната престъпност. Още една кратка, ясна и дипломатично дадена перфектна оценка на политиката ни и политиците на прехода.

Изводът, който се налага е, че явно американците са отсвирили Бойко Борисов. Иначе нямаше да текат по Уикилийкс почти всеки месец грами на бивши техни посланици в София, които да доказват колко е некадърен.

А, че Уикилийкс е активно мероприятие на Държавния департамент на САЩ, с което той провежда дипломацията си с други средства, едва ли вече и по света, и у нас, някой изобщо се съмнява.

Уорлик заложи на бита карта!