Не ми трябва Доган, а електоратът му, провикна се сутринта на 15.11.2010 г. по една от националните телевизии премиерът Борисов и така успешно накара водещите набързо да сменят темата. А тя бе политическите взаимоотношения на ГЕРБ с ДПС.

За глътналите и без това граматиката си от страх журналисти това беше достатъчно, но за наблюдаващите отблизо отношенията между двете партии това си е само добре изпълнен финт за отърваване от неудобни въпроси от страна на Бойко Борисов.

Още повече, че твърдението на премиера, че не се интересува от Ахмед Доган и че не са се чували с него от 3-4-5 години, откакто е бил главен секретар, само допълнително засилват подозренията. Чак такава стена на мълчанието ли ги дели? Едва ли!

Бойко Борисов и Ахмед Доган играят в един отбор най-малкото от навечерието на последните парламентарни избори, ако не и от по-рано. Знак за това даде лично Доган, който с изказването си в Кочан, че той, и само той разпределя финансовите порции в държавата взриви обществото и помогна на ГЕРБ да спечели вота.

Потвърждението, че Борисов и Доган са станали близки съратници в българската политика дойде много бързо. В развихрилата се медийна кампания срещу управлението на тройната коалиция, Сокола и министрите му в кабинета на Сергей Станишев останаха някак си на заден план. А дори, когато попадаха в светлините на прожекторите или в прокурорските папки, това беше най-вече заради поддържане на общественото опиянение.

Вярно е, че на вълците бяха „хвърлени" двама бивши земеделски министри от движението - Нихат Кабил и Валери Цветанов, но това беше за кратко и по договорка между премиера и Доган. Днес едва ли има някой в България, освен наблюдаващите прокурори, разбира се, който да знае докъде е стигнало разследването на „престъпленията" им.

В същото време вече година и половина в сянка остават основни фигури от бившето правителство, срещу които като хора на ДПС бе насочен „унищожителният" огън на ГЕРБ по време на предизборната надпревара в началото на миналото лято.

Министрите Джевдет Чакъров и Емел Етем, зам.-министър Дилян Пеевски и ред други отдавна отпаднаха от политическото говорене на сегашните управляващи, а обвиненията за „злоупотребите" им със стотици милиони бяха напълно забравени.

Но за да не остане и грам съмнение, че Борисов и Доган си подават топката на къс пас още преди лидерът на ГЕРБ да седне в премиерското кресло, станахме свидетели и на един зле режисиран фарс.

На философа от Дръндар беше отправено „съсипващото" обвинение за неправомерно получаване на близо 2 млн. лв. като хонорар за „консултантски услуги" за строителството на хидроенергийни съоръжения в Родопа планина.

Обвинението на Доган в конфликт на интереси, както се и очакваше, се провали с гръм и трясък на първа инстнация, а по всяка вероятност ще отпадне и на следващата инстанция от съдебното производство. Всенародното очакване за „справедливо възмездие" рухна, защото Темида отказа да стовари меча си върху консултантската глава.

Така главната цел на авторите на постановката беше постигната - недосегаемостта на Ахмед Доган беше бетонирана и с това му бе върната услугата от Кочан, а Бойко Борисов замаза за известно време очите на „матряла", че изпълнява предизборното си обещание да смаже ДПС и да я държи максимално далеч от властта в държавата.

Нищо, че лидерът на СДС Мартин Димитров се умори да повтаря като в просъница, че ГЕРБ връщал старите кадри на ДПС в управлението. Нека си говори, кой му пречи? И най-важното, кой ли го слуша? С Волен на каишка на Борисов му е все тая!

Сега най-важното е премиерът да издържи начело на властта до президентските и местните избори след година. А дотогава отговаряйки на поредния въпрос: „Има ли договорка между ГЕРБ и ДПС?" може спокойно да повтаря, че Първанов, Доган, БСП са едно и също нещо, те са част от статуквото. Няма кой да го опровергае!

Нали, както сам призна в същото интервю, се радва на медиен комфорт. Нищо, че му го осигуряват „бивши служители на държавна сигурност". Те, по думите му, са „много опитни хора, манипулацията им е в кръвта. Разбират я тази игра. Преди изборите едни вестници какво пишеха за нас и как сега, като са близки до ДПС, как пишат...", подсказа премиерът на ТВ водещите в каква посока трябва да мислят.
И да не би случайно да се объркат им бодна още един въпрос: „Защо не приемете, че това също е част от играта на Ахмед Доган? Да създаде това усещане в хората..."

Е, тук вече на Бойко, който междувпрочем с всеки изминал ден става все по-добър, трябва да му се свали шапка - отигра положението като класически манипулатор! На трика му обаче могат да се хванат само политически наивници или неосведомени.

Защото редица вестници, които премиерът срамежливо пропусна да назове, няма да ги има и ден без финасиране от банка, чиито 90 процента от капиталите, с които работи са собственост на държавата.

Или, ако трябва да перифразираме един от любимите изрази на г-н премиера, без парите, които той лично дава на хората на Сокола, за да издават вестниците си...

Някой все още да се съмнява, че Борисов и Доган са сиамски близнаци?!