Всичко за фронта, всичко за победата

Въоръжена армия ще брани границите ни в случай на кризисна ситуация. Това решение в стил „след дъжд – качулка” взеха управляващите. До момента бежанската вълна през южната бразда като че ли не ги впечатляваше. Защо не се стреснаха от гибелта на граничен полицай при пътен инцидент, от убития от полицейски куршум афганистанец? И двете събития едва ли биха се случили в нормална – щатна, както казват военните - ситуация. Защо сега?

Дали решението за мобилизация на армията за гранична охрана не идва като отглас на намеренията на НАТО за засилване на присъствието си на източния фланг на пакта като се започне от Прибалтийските републики и се завърши с базата Инджерлик и акваторията на Черно и Средиземно море.

Преди срещата на министрите от алианса се разбра, че на ротационен принцип в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и България може да бъдат разполагани до хиляда американски, германски и британски военнослужещи – спецчасти, въоръжени с ракети „земя-въздух”, щурмови хеликоптери и самолети, разузнавателни АУАКС.

Кой е наивникът, който ще повярва, че брюкселският генералитет се е загрижил за бежанската вълна? Или че приоритет за вашингтонските кукловоди и европейските им сателити е борбата с ислямския тероризъм?

Че Ислямска държава не разполага с авиация, срещу която да са насочени ракети „земя-въздух”. И най-съвременните щурмови хеликоптери едва ли ще спрат бежанците. А спецчастите са обучени да убиват противника, а не да участват в хуманитарни мисии. Целта на занятието очевидно е друга.

НАТО – изпълнявайки волята на САЩ – се опитва да демонстрира военна мощ пред Русия. Въпреки че след инцидента със сваления от турската авиация руски самолет нито една страна от пакта не подкрепи гласно Турция, всички действия говорят за мълчаливо одобрение. От края на миналата година ВВС на южната ни съседка са подкрепени от натовски ЗРС MIM-104 Patriot, които очевидно не са предназначени за противодействие на наземните сили на терористичната организация. Европейският съюз все повече е склонен да отстъпва пред претенциите на Анкара, Ердоган все повече осъзнава, че докато държи бежанската и антитерористичната карта в ръкава може да диктува условията. А имперските му амбиции вече не са тайна за никого.

Пък и Америка гледа на Турция като основната военна сила в региона – злото куче, което пази демократичния двор.

И САЩ, и НАТО, а и ЕС – чиято роля все повече се превръща във второстепенна – говорят за диалог с Москва. Но определено във Вашингтон смятат, че разговорите трябва да се водят от позицията на тоягата, а не на моркова. Без да си дават сметка, че връщането на терминологията от епохата на „студената война” е глупаво.

Годината е 2016, а не 1946. Барак Обама не е сър Уинстън Чърчил, стилистиката от Фултън е ретроградна и контрапродуктивна. Срещу себе си САЩ и сателитите им имат не разорена от войната Русия, а могъща сила, която не е склонна да позволи на някой да ù диктува условия.

Къде сме ние? Както винаги - верни и предани. След като само преди седмица народното представителство хариза охраната на небето ни на чужди самолети, сега е на път да постави войската в услуга на нечии чужди интереси. Защото едва ли тази армия има необходимата подготовка, материално обезпечаване, човешки ресурс да охранява граница. Или трябва да аплодираме управляващата коалиция, че великодушно разреши на въоръжените сили на Република България да бъдат… въоръжени! „Ще носят оръжие при много строги правила за употреба” (Р. Бъчварова).

Досега държавата ни се въздържаше от изпращането на войска на юг, опасявайки се от реакцията на Турция. Сега глобалните интереси на САЩ, които отново напълно съвпадат с щенията на Анкара, диктуват друго решение. И българският войник – в исторически план „измокрен, гладен, уморен” – отново е малко винтче в общата милитаристична машина.

От подобен ход България може единствено да загуби. От антируските еквилибристики през годините страната ни се лиши от огромен дружелюбно настроен към български стоки пазар, от санкциите търпим икономически щети, простихме се с миража „Южен поток”. След инцидента със сваления Су 24 нашите управляващи изпаднаха в телешки възторг, че потоци руски туристи ще се втурнат през глава, вместо към Анталия и Кушадасъ - към Слънчев бряг и Поморие.

А дали това ще се случи, след като туристическата дестинация България се превърне в очите на Москва в потенциален плацдарм за агресивни към нея въоръжени формирования и бойна техника?

Открито русофобската политика на върховния главнокомандващ Плевнелиев, на военния министър Ненчев, на дипломат №1 Митов отдавна не учудва никого. Родоотстъпническата позиция на голяма част от парламентаристите – също. Но когато от реторика се премине към дрънкане на оръжие, играта може да загрубее.

Депутатите отказаха да се вслушат в гласа на левицата – аналогичен този път (да не повярваш) с гласа на разума – и да не допуснат охраната на въздушното ни пространство да се осъществява съвместно с бойна авиация на съседни държави. Забравяйки, че в следосвобожденската си история България е била жертва на агресия именно от съседките си – днес съюзници в НАТО.

Сега под предлог справяне с бежанския поток – който на всичкото отгоре съвсем не е в своя пик – управляващите изкарват войската от казармите. Разбира се, оптимистите ще възразят, че докато не е гръмнала първата пушка, войната не е започнала. Но тя вече се води. И в Украйна, и в Близкия изток. И от няколко години България е фронтова държава. В подобна ситуация и в положението на зависимости, в което страната ни се намира, неучастието е невъзможно. Но и присъствието на международната сцена може да бъде с достойнство, разум, с оглед националния интерес, със запазване на националния суверенитет.

Защото исторически досега всяко присъединяване към какъвто и да е било военен пакт е водило единствено до национални катастрофи.