Една ценна единица в пазарно ориентираното общество харчи не по-малко, а по-ефективно, с ясното съзнание, че има голяма разлика между инвестиция и разход. Основно правило е -  купувай това, което наистина желаеш, когато можеш и дори и да нямаш финансовите средства, намери начин да ги подсигуриш. На бизнес език това означава, че концепцията, идеята за генериране на пари трябва да е водеща, а разходите трябва да я следват.

Например, ако имате уникална бизнес идея да откриете най-добрия суши ресторант в града, първо трябва да намерите най-подходящото място, което напълно да отговаря на идеята ви. Погрешният начин да го направите е като смятате, че физическият актив, където се намира ресторанта, е получен чрез инвестиция, а не чрез разход (в случая наем). По този начин движещата сила е не в гениалната ви идея да отворите ресторант, което е в унисон с възможностите ви, а инвестиция в недвижим имот.

В повечето случаи тази постъпка се определя като купуване на „каквото можеш" на добра цена, което е почти невъзможно да покрие критериите за най-добър ресторант в града. Това е погрешен начин за правене на бизнес, тъй като изглежда, че вие купувате нещо, просто защото изглежда добра инвестиция и после се опитвате да му намерите приложение като нагаждате бизнес идеята си. Искате да притежавате ресторантски бизнес или сте инвеститор в недвижим имот? Опитвайки се да сте и двете едновременно, това не винаги сработва и се проваляте и на двете поприща.

На нивото на едно домакинство, може да наблюдаваме едно много често срещано погрешно схващане. Защо плащаме повече, когато отидем в голям хранителен супермаркет за седмичен пазар, в сравнение с висококласните малки магазинчета? Задоволяваме ли повече нужди, когато купуваме повече продукти? Не! Просто си харчите парите, времето и усилията.

Представете си, че седмичният ви разход за храна в един изискан, висококласен малък магазин е 150$. Изведнъж решавате да намалите разходите и отивате в голяма верига, така че да се възползвате от атрактивните предложения и да спестите пари. Прибирате се вкъщи обаче с два пъти повече храна и сметка от 250$. Защо? Какво се случи? Идеята не беше ли да спестите? Просто сте купили неща, от които наистина не се нуждаете, само защото изглеждат по-евтини. В повечето от тези случаи, хората изхвърлят почти 30% от храната или просто ядат повече от нормалното. Да, имате повече млека в хладилника, защото сте купили две и сте спечелили третото. По същата причина сигурно имате и цял кашон с шампоани. Какво означава всичко това? Може би сте получили известно удовлетворение, че сте направили изгодни покупки, но сте консумирали повече нискокачествени продукти, от които въобще не сте се нуждаели предната седмица.

Ако обаче видите хубав часовник, който струва 5 000$ и у вас се породи желание да го притежавате, то тогава трябва да си го купите. Дори и да имате само 3 000$, то останалите 2 000$ можете да вземете например от кредитната си карта и ето, желанието е задоволено. Затова ако трябва да извлечем мъдрост от всички упоменати примери и да дадем прагматичен съвет, то той би бил следният: минимализирайте разходите за неща, които не желаете и не ви трябват и използвайте спестените пари за неща, които истински желаете. Това е перфектната размяна и по-важното е, че не разрушавате пазарно ориентираното общество като харчите по-малко.

Накрая, управлението на разходите е еднакво важно както генерирането на приходи. Нуждата от подобни умения рязко нарасна във времена на финансови и икономически кризи.

Добрата новина е, че основното правило за управление на разходите е просто и гласи: „купувай това, което истински желаеш и от което се нуждаеш ". В противен случай, каква е ползата да полагаме усилия в печеленето на пари като не знаем какво да правим с тях?