Визитата на президента Георги Първанов в Баку беше организирана както в отговор на посещението на колегата му Илхам Алиев в София, така и с цел да укрепи енергийната сигурност на Бьлгария и съседните страни - членки на ЕС.

„Набуко", свързващ Азербайджан с Европа, е призван да намали зависимостта на последната от руските енергоносители и така да даде възможност на Брюксел да предявява по-сериозни изисквания кьм Москва в сферата на демокрацията, свободата на словото и зачитанията на човешките права.

За това с неблагодарната мисия беше натоварен нашият президент. Логично е за „момче за мръсни поръчки" да бъде избран държавният глава на една от най-малките и със сигурност най-бедната страна в ЕС.

Защото мисията наистина е неблагодарна! Налага се да припомним кой беше последният колега на Георги Пьрванов, посетил Баку - Александьр Лукашенко, заклеймяван вече и от Москва, и от Брюксел, и от Вашингтон като диктатор и подтисник на опозицията и свободното слово.

Подобен е и международният имидж на Илхам Алиев. Според доклада за 2009г. на международната правозащитна организация „Freedom House" зa Азербайджан, там "процесьт на ограничаване на свободите" продължава. Отмяната на ограничението за два президентски мандата отваря пътя за доживотното президентство на Илхам Алиев. В Азербайджан продьлжават арестите на журналисти, натискът над правозащитните организации и младежките активисти. Продължава да бъде под арест блогърът Айнула Фатулаев.

Азербайджанските власти задълбочиха авторитарния контрол над страната и управляват в атмосфера на безнаказаност. От 1995г. досега нито едни избори в Азербайджан не са били свободни и справедливи. Нарушенията включват злоупотреба с административните ресурси, заплахи и преследвания срещу опозицията, фалшификации в изборния ден.

Министерството на правосъдието, прокуратурата, съдебната система са дълбоко неефективни и лошо окомплектовани. Корупцията не позволява обезпечаване на ефективния механизьм на обжалване на човешките, гражданските и имуществените права и води кьм увеличаване на безнаказаността.

През 2010г. се очаква задълбочаване на авторитаризма в Азербайджан. В сравнение с изминалите години, по всички показатели се наблюдава влошаване. 

Това е реалността в страната, където Георги Пьрванов беше наистина топло приет и успя да подпише някои наистина значими двустранни и международни споразумения. Въпросьт е какви са гаранциите, че те ще бъдат реализирани? Защото, обстановката в Азербайджан и изобщо в региона не дава никакви гаранции за сигурност.

На 29 юни, в навечерието на посещението на нашия президент, в едно неназовано до момента военно поделение на азербайджанската армия се случи изключително тежък инцидент с човешки жертви - войникът Джафар Мамердзаев разстреля колегите си Илкин Гахраманов и Елвин Алиев и рани тежко Расим Мусаев. Причините се коренят в неуставните взаимоотношения между военнослужещите, основани на етнически и религиозни различия.

Такива инциденти там не са рядкост: при предишния в поделението в Дашкесан загинаха и няколко азербайджански офицери, отново разстреляни от новобранец, произхождащ от малцинствена група.

Напрежението в отношенията между азербайджанското тюркоезично шиитско мнозинство и кавказо- и ираноезичните малцинства (първото е сунитско) е достигнало до краен предел и всеки момент заплашва да премине в открита, „гореща" гражданска война, по подобие на тази в Киргизстан.

От друга страна, на всички граници на страната в момента сьществува сериозно военно противопоставяне. Иран от край време струпва войски и бойна техника срещу Азербайджан, тей като се предполага, че оттам може да нахлуят американски и израелски части. Засега няма доказателства, че са разположени на азербайджанска територия, но се предполага това да се случи в близко бьдеще.

Руската федерация също заплашва с контрамерки, ако властите в Баку по най-бързия начин не прекратят преминаването на терористи-ислямисти и емисари на „Ал Кайда" от азербайджанска на руска територия.

Поделенията на руските гранични и вътрешни войски, разположени в Дагестан, във всеки един момент могат да осъществят превантивни акции на азербайджанска територия, по подобие на рейда, започнал от Южна Осетия и завьршил в родния град на Сталин Гори през август 2008г.
Дори е вероятно това да се случи до края на лятото!

На азербайджанско-грузинската граница положението също никак не е розово. Бързо нарастващото азербайджанско малцинство създава все повече проблеми на грузинските власти. Те неимоверно ще се увеличат, ако Михаил Саакашвили реализира старите планове за изселване на арменското население от областта Джавахк (Джавахетия) и заселване на тяхно място на месхетински турци (изселени оттам по заповед на Сталин по време на ІІ световна война).

Повече от ясно е, че нито местните арменци, нито тези от съседната Република Армения, ще наблюдават безучастно подобен процес.

И макар че той вече е обоснован и оправдан от грузинска страна с необходимостта от обезпечаване на безопасността на „Баку-Джейхан" и „Набуко", тя едва ли ще нарастне по този начин. Защото тази територия ще остане изключително уязвима за атаки от руска и арменска страна. Икономическата и геополитическа целесъобразност е лесно да бъдат оправдани с актове на отмъщение: за арменците по повод на изселването, а за руснаците - на изгонването от военната база в Ахалкалаки (столицата на Джавахк). 

На самата азербайджанско-арменска граница е много меко казано да се говори за напрежение. Посленият опит за разведряване на обстановката беше на 18 юни тази година по време на тристранната среща в Санкт Петербург между Дмитрий Медведев, Илхам Алиев и Серж Саркисян. Тя явно е подхранила надеждите в Република Армения за мирно разрешаване на конфликта и е приспала бдителността на арменските бойци и командири. И азербайджанците не пропуснаха да се възползват от това. Същата нощ специална част на азербайджанската армия осъществи внезапна атака и навлезе дълбоко в арменския тил.

Директорьт на Института „Кавказ" в Ереван Александьр Искандарян твьрди по този повод, че двете сьбития - тристранната президентска среща и нощната атака - са свързани и „издават нервността на азербайджанската страна. Това не може да е организирано без знанието на висшето азербайджанско рьководство. Заповедта е дадена след президентската среща. Нейното послание е насочено не към Армения, а към света, към международната общност".

Някой каза ли го това на президента Георги Първанов преди пьтуването му за Баку? Едва ли, след като той уволни своя най-кадърен и компетентен секретар по въпросите на националната сигурност Николай Слатински и остави около себе си хора сьс скромни и ограничени възможности, макар и с генералски и адмиралски пагони.

Арменският генерал-майор Аркадий Тер-Татевосян - ветеран от войната в Нагорни Карабах, вече призовава за акция за отмъщение и определя, че в случай на пълномащабна война „нашата задача е да извадим от строя всички техни газопроводи и нефтопроводи - нещо, което ще навреди не само на Баку, но и на други страни, имайки предвид, че само 15% от добивания нефт в страната принадлежи на Азербайджан".

Според най-известния еревански геополитик Игор Мурадян причина за нервността на Баку е рязкото спадане на ролята му в процесите в региона и на тежестта в международната общност на Азьрбайджан и Турция.

А бакинският му колега Расим Мусабеков вижда проблемите в липсата на напредък в преговорите за урегулиране на конфликта в Нагорни Карабах и на постоянното повторение на едни и същи тези и предложения от страна на съпредседателите на Минската група - Руската федерация, САЩ и Франция.

Естествено, турският председател на ПАСЕ Мевлют Чавушоглу прехвърля цялата вина върху арменската страна и припомня за 10-те цивилни жертви, дадени в центъра на Ереван по време на сблъсъците между полицията и опозицията в началото на март 2008г.,без изобщо да споменава за отговорността за жертвите и от двете страни по време на гореописаните сьбития.

Естествено, в този дух бяха и обясненията, дадени на Георги  Пьрванов в Баку от страна на външния министьр Елмар Мамедяров и на завеждащия на отдела по външнополитически въпроси в президентския кабинет Али Гасанов. Да се надяваме, че нашият президент не е толкова наивен, за да им вярва 100% и да смята, че енергийните коридори са в пълна безопасност и ЕС може да разчита на тяхното безпроблемно функциониране.

Ако беше така, в следващите дни и седмици нямаше да се очаква истинска дипломатическа инвазия в Баку и Ереван. Там скоро ще пристигнат Дмитрий Медведев, Хилъри Клинтьн, Радослав Сикорски и други.

Дано съветниците и секретарите на българския президент добросъвестно да му докладват за следващите срещи и разговори на високо равнище в региона и да си прави правилни изводи.