Затишие пред буря! България преди началото на предизборната кампания!

През последните дни Народното събрание се занимава само с един въпрос - изборните правила, съобразно които ще се проведат предсрочните парламентарни избори с най-вероятна дата 19 април.

Основната тема, свързана с изборните правила, се отнася до максималния брой секции, които могат да бъдат открити в страни, не членуващи в ЕС. Те ще бъдат не повече от 20 извън българските дипломатически представителства и консулски служби.

Въпросът за гласуването в чужбина и друг път е предизвиквал нажежаване на политическите страсти вътре в страната. И специфичният момент тук е, че той винаги бива използван с ирационални цели.

Назад във времето формациите с националистически претенции го използваха за демонстрация, че се противопоставят на влиянието на Турция в българската политика. Според този тип формации нашите изселници гласуват съобразно наставленията, които получават от турското правителство.

Този път дебатите в Народното събрание преминаха дори сравнително възпитано и културно. Преди години имаше далеч по-впечатляващи и запомнящи се случаи. За да се дава вид, че българският парламент се пази от турски влияния, бяха блокирани граници, задържани автобуси, имаше опити да бъдат връщани и т.н. Докато сега всичко преминава в институционална среда, без ексцесии, макар и в условията на високо напрежение.

Дебатът за секциите в чужбина винаги се води основно заради гласуването на българските изселници в Турция. Те обаче най-лесно могат да пристигнат в България и да отидат да гласуват в родните си места. Българите във Великобритания и САЩ обаче нямат тази възможност. За да пристигнат в България, те се нуждаят от много повече време и средства.

Ограничаването на възможностите за гласуване в страните извън ЕС най-малко засяга българите в Турция и много повече сънародниците ни, които живеят в по-отдалечени държави. Ето защо в тази тема винаги има демонстрация и популизъм (повече или по-малко). Създава се впечатление, че целта е една, а де факто тя е съвсем друга.

Фактът обаче, че този път дебатът е изцяло институционален, все пак е някакъв напредък.

Това по същество е дебат за избирателните права на българите, които се намират извън страната и извън ЕС. Не е достатъчно обаче тези права да съществуват само на хартия. Необходимо е да има и създадени условия за тяхното упражняване.

Това беше засегнато по време на дебата, но не беше отчетено при гласуването. 20 секции във Великобритания и САЩ са твърде малко, за да могат българите там, които желаят да упражнят правото си на глас, наистина да го направят.

В Народното събрание се чу и една странна теза, изразена от Драгомир Стойнев (БСП). Трябвало българите зад граница сами да финансират създаването на избирателни секции, защото те не плащали данъци в България и съответно нямало защо нашата държава да им създава условия да гласуват. Това са доста спорни или направо неверни твърдения. Много от сънародниците ни извън ЕС имат собственост в България, така че плащат данъци.

Други пък са източник на свежо финансиране за българската финансова система и пазар, което също е свързано с плащане на определени данъци и такси. Странно е въобще как иначе грамотен политик като Драгомир Стойнев реши да обвързва избирателните права и тяхното упражняване с категории, които са извън тези въпроси и имат съвсем различен характер.

По време на самите избори ограничаването на секциите до 20 в страните извън ЕС със сигурност ще предизвика редица неудобства и много българи, въпреки желанието си, няма да могат да гласуват. Така че макар засега въпросът да остава затворен в институционална рамка, той може да се окаже затишие пред буря.

Част от партиите са недоволни от силно ограничените възможности за упражняване на правото на глас. Това ще бъде изтъквано през предизборната кампания, по време на самите избори, както и след тях.

Като затишие пред буря изглежда и въпросът за назначаването на служебен министър-председател.

Мандат за съпротивата

Румен Радев удари едно рамо на АПС за влизане в следващия парламент

Засега този процес също протича добре на институционално равнище. Участниците в него имат обрано поведение и изразяват готовност да съдействат на президента Илияна Йотова.

Политическите партии, с които тя проведе консултации, заявиха предпочитанията си за избора на служебен премиер. Някои го назоваха директно, други - дискретно. Ясно е обаче, че съвпадение липсва и бурята може да се разрази още след като Йотова обяви името на временния глава на изпълнителната власт.

Тогава едни ще бъдат доволни, а други ще се смятат за ощетени. Дали тези усещания ще се споделят и след изборите, не се знае. В началото на предизборната кампания обаче те ще са нейна основна характеристика.

Илияна Йотова може да опита да създаде баланси. Ако премиерът е по-приемлив за едни, вътрешният министър е по-приемлив за други. От ПП-ДБ вече заявиха, че не само министър-председателят е важен. Те посочиха министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието като фигури с ключово значение в служебното правителство.

Йотова пък каза, че не може да носи отговорността за това управление, защото изборът ѝ за служебен премиер е ограничен от конституционните промени.

Това може да е знак към парламентарните формации да бъдат активни при формирането на служебното управление. И то не само в определянето на неговия председател, а и на ръководителите на всички ведомства в рамките на изпълнителната власт.

Независимо че изборът на временен премиер се свежда само до пет варианта, те все пак предлагат достатъчно разнообразие на президента Йотова. Сред тях има мъже и жени, има юрист, икономист и специалисти в други сфери. Има по един силно приближен до основните политически формации - Димитър Главчев (ГЕРБ) и Андрей Гюров (ПП-ДБ).

Също така има и по-отдалечени от политическите партии варианти. А Мария Филипова, независимо че даде съгласието си на президента, директно е заявявала в свои по-ранни изказвания, че тя от политика не разбира.

На служебното правителство няма да му е лесно. То ще бъде под натиск от всички и за всичко. Отсега е ясно, че към него ще има очаквания, свързани с бюджета за 2026 г. За временен кабинет би било много трудно да изготви бюджет и още по-трудно да го прекара през Народното събрание, защото той не разполага с парламентарно мнозинство.

Изобщо служебният премиер и министрите хем ще са част от бурята, която ще се развихри, хем ще трябва да работят в нейния епицентър. Част от задачите им ще са непосилни, но те ще трябва да се справят с тях.

Предизборната кампания ще бъде разтърсена и от сложните отношения между Радев, Борисов и Пеевски.

Засега и тук нещата изглеждат спокойни, но и това е затишие пред буря. Радев даде едно по-дълго интервю пред БНТ и след това замълча. Това най-вероятно е радиомълчание, любим термин от авиацията на бившия президент. С него той и преди е обяснявал избора си на поведение по един или друг въпрос, в който е участвал или е имал отношение.

Преминаване към реалната политика – Румен Радев ще го прави стъпка по стъпка

Едва излязъл от президентството, Радев избягва да разкрива още картите си

Борисов взе участие в някои интернет и телевизионни формати и също замълча. Пеевски пък почти не се е обаждал. Явно общата преценка засега е, че мълчанието е за предпочитане непосредствено преди началото на кампанията.

В момента актуалните въпроси са изборните правила, определянето на служебния премиер и състава на правителството. Очевидно лидерите не желаят да говорят по това и в този момент предпочитат мълчанието. Радев със сигурност не би казал и една дума за служебния премиер, защото трябва да е убедителен, че още преди напускането на президентската институция е приключил с тези занимания.

Щом същинската предизборна кампания започне, ще има тактическо дебнене между лидерите и техните екипи. Всеки ще преценява кога му е най-изгодно да влезе в сблъсък, по каква тема и с какви послания. Субектите ще имат своите силни и своите трудни моменти по време на кампанията.

В крайна сметка най-много ползи от кампанията ще извлече този, който успее да избегне неудобните за него въпроси.

Това също е предпоставка за напрежение и бури в предизборните отношения. Най-вероятно ще има моменти, в които някои от субектите ще предпочетат скандала и атаките срещу опонентите си, отколкото да отговарят на неудобни за тях въпроси. Предстои ни бурна, вълнуваща и изпълнена с изненади предизборна кампания.

Съветът за мир на Тръмп и мястото на България в него

Защо Европа стои настрана от Съвета за мир на Тръмп... за разлика от България