Преди 147 години, на 16 април 1879 г., в старопрестолния град Велико Търново е приет един от най-демократичните Основни закони на своето време - Търновската конституция. Документ, който поставя основите на модерната българска държавност и очертава облика на новосъздаденото Княжество България.
Конституцията е изработена от Учредителното събрание, свикано в изпълнение на решенията на Берлинския конгрес, който възстановява българската държавност след почти петвековно османско владичество. Сред водещите фигури в дебатите се открояват личности като Петко Каравелов и Драган Цанков, които защитават либералния характер на бъдещия основен закон.
Една от най-демократичните конституции в Европа
Търновската конституция въвежда принципите на разделение на властите, народен суверенитет и гарантира широк кръг граждански права и свободи. Тя установява конституционна монархия, в която държавният глава - князът, управлява в рамките на закона и с участието на Народно събрание.
Депутати могат да бъдат всички лица от Княжеството (Царството), които се ползват с граждански и политически права, грамотни са и имат навършени 25 години. Народните представител представляват в парламента не само своите избраници, но и целия народ. Предоставя им се пълната свобода да гласуват предлаганите закони и нормативни актове на парламента според собственото си убеждение и съвест.
Особено впечатляващи за времето си са разпоредбите за свобода на словото, печата и събранията. В епоха, в която много европейски държави все още ограничават подобни права, България прави заявка а модерност и демократичност.
Никой не може да държи сметка на депутатите за застъпените позиции в парламента. За извършени от тях провинения и престъпления, които се санкционерат от криминалните закони, могат да бъдат съдени само по решение на Народното събрание. При доказана виновност депутатите не могат да бъдат затваряни пет дни до откриването на Народното събрание и през цялото време, докато траят заседанията му.
Търновската конституция защитава неприкосновеността на личността и собствеността и създава юридически предпоставки за ускорено капиталистическо развитие. Забранява се разделянето на съсловия, както и непредвидените в закона наказания, конфискуването на имоти, робството. Постановява се началното образование да бъде задължително и безплатно, осигурява се пълна свобода на печата и словото, като единствено богослужебните книги подлежат на одобрение от Светия синод. Дава се свобода на сдруженията в случай, че не са насочени срещу интересите на държавата.
Търновската конституция има и свои недостатъци. Тя дава широки правомощия на княза, които са предпоставка за злоупотреба с властта и лишава от избирателни права жените, които са значителна част от населението на Княжеството. Народното събрание се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години.
Първият български княз, Александър I Батенберг, полага клетва именно върху този основен закон. Въпреки това, още в първите години след приемането ѝ се проявява напрежение между либералния дух на конституцията и стремежа към по-силна изпълнителна власт. Това води до временното ѝ суспендиране през 1881 г., известно като режима на пълномощията.
Политически сблъсъци и устойчивост
Конституционно установеният ред в Кнюжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна). През следващите десетилетия Търновската конституция се превръща в арена на политически конфликти, но и в гарант за институционална стабилност. Тя оцелява през управлението на Стефан Стамболов, през обявяването на независимостта през 1908 г., както и в периода на Фердинанд I.
През 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция - при така наречения безпартиен режим на Кимон Георгиев.
Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е сторено. На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България. През този период Търновската конституция е заменена от т.нар. Димитровска конституция, бележеща началото на нов политически режим.
Отзвукът днес - близо 150 години по-късно
147 години по-късно Търновската конституция остава не просто исторически документ, а ориентир за ценностите, върху които е изградена българската държавност. Нейният дух продължава да живее в действащата Конституция на Република България, която също залага принципите на демокрацията, правовата държава и разделението на властите. Доколко обаче разделението на властите и духът на Основния закон остават основен преамбюл за сегашните народни представители - въпросът остава спорен.
На този фон обаче все по-често се поставя въпросът доколко тези принципи се спазват на практика. Общественото недоверие към Народното събрание на България остава трайно високо - по последни данни около 9%, а обвиненията в политически сделки, мафиотизирана държава, корупция, заобикаляне на закона и институционална нестабилност не са рядкост, а дори напротив - често погазване и грубо неспазване на основните принципи на Конституцията.
Така, близо 150 години след създаването на Търновската конституция, България продължава да се сблъсква с предизвикателството не просто да има демократични правила, а да ги прилага последователно. Историята показва, че силата на един Основен закон не се измерва само в юмруците и обидите, които видяхме през живота на 51-ото Народно събрание, а в спазване на основните принципи, залегнали в Конституцията.
Както се казва - надеждата умира последна и ако не ние, то нашите деца, да бъдат свидетели на спазване Конститута на Република България в името на народа, а не срещу него.
USD
CHF
GBP
