В края на отминаващата година могат да бъдат отбелязани няколко тенденции, които се очертават като определящи хода на политическия живот у нас в обозримо бъдеще.

Първата безспорно е появата и утвърждаването на новата политическа сила ГЕРБ. Очевидно, по маниера на своя лидер Бойко Борисов, който през последните пет години неизменно е сред най-авторитетните фигури в страната, ГЕРБ също ще играе водеща роля в политическия живот у нас.

На местните избори ГЕРБ опроверга теориите, че е партия „еднодневка" и успя да се утвърди като значим политически фактор.
Ако днес имаше парламентарни избори, партията на Бойко Борисов би могла да разчита на повече от 30% от гласовете на пълнолетните граждани на страната.

Съдейки по данните от представителното за страната проучване, проведено в началото на декември от екипа на СОВА ХАРИС, ГЕРБ печели доверие основно сред служителите в частния сектор, сред 37% от висшистите в страната, сред младите и сред хората на средна възраст, както и сред над 33% от хората, които имат оптимистични очаквания за личното си материално благосъстояние през идната 2008 година.

Друга основна тенденция е спадът на доверието в БСП сред собствения й електорат.
Очевидно е, че социалната политика, която води БСП като участник в Тройната управляваща коалиция, не покрива представите на своите избиратели за „ляво" управление.
Така се обяснява отливът на симпатизантите от редиците на БСП и увеличаването на гласовете в подкрепа на малките социалдемократически партии, заемащи място в лявото политическо пространство.
На този етап социалистическата партия разчита на около 19% от хората, като преобладаващата част от симпатизантите й са хората над 60 годишна възраст.

Като трайно утвърждаваща се тенденция, макар и само по време на предизборни кампании, може да бъде посочено и явлението „купуване на гласове".
То е неизменна част от изборите, провели се в страната през изминалите 18 години, но през тази година прие впечатляващи размери.

Мотивите за това явление са много и не бива да бъдат търсени само в отъняващия от инфлацията джоб на българина.
Навлизането на едрия бизнес в политиката, както и предстоящата приватизация на апетитни общински имоти и фирми, са сред основните причини купуването на гласове да бъде определящ фактор в изборния ден, а електоралният вот на гласоподавателя да вдигне цената си.

Не на последно място може да бъде посочена и тенденцията, която ще бъде тема за водещи новини в медийното пространство и през следващата година - стачките.

Цялата 2007 година премина под знака на протести, стачна готовност и ефективни стачки на различни професионални и социални съсловия.
Очевидно е, че след коледните и новогодишни празници се очаква нов скок на цените, в действие ще се включи и плоският данък. Хората с неохота ще констатират, че инфлацията и покачващите се цени „изяждат" както увеличението на заплатите, така и спестяванията им.

По този начин е твърде вероятно през 2008 година да има нова вълна от стачки с искания за увеличение на заплатите. Това мнение се споделя сред близо 70% от населението на България.

Разбира се, негативите ще отнесат управляващите, а по този начин ГЕРБ ще увеличи още повече електоралното си доверие в страната, спечелвайки допълнителен процент „протестен" вот срещу статуквото на сегашната политическа система.

Това обаче не би могло да доведе нито до парламентарна криза, нито до предсрочни избори, към каквито се стреми лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

През настоящия си мандат Тройната коалиция успя да удържи три последователни вота на недоверие и - въпреки пропукването в НДСВ - видимо не се очертават изгледи мнозинството да изпусне властта. Почти невъзможно е ГЕРБ да получи подкрепа за предсрочен вот вътре в самия парламент.

Партията на Бойко Борисов би могла да разчита единствено на недоволството на улицата и на стачкуващите, но на този етап демонстрира увереност и стабилна политическа позиция и не „възсяда" прибързано с политически лозунги стачните действия на протестиращите.

По този начин разумно избягва конфронтации и - спазвайки хладнокръвен политически тон - е далеч по-трудно уязвима от опонентите си.

Въпреки това ГЕРБ все още не е узряла политически, за да вземе властта в свои ръце. Прави впечатление, че икономическата програма на партията търпи множество критики сред водещи финансови експерти.

Все пак 28% от хората споделят възгледа, че предсрочни парламентарни избори догодина са възможни. Прави впечатление, че така смятат около 43% от симпатизантите съответно на ГЕРБ и на „Атака", както и 29% от привържениците на СДС. Болшинството от гласоподавателите на БСП, както и около една трета от поддръжниците на ГЕРБ обаче споделят противоположното мнение.

В тези рамки обществените нагласи формират ниска оценка на досегашното управление на Тройната коалиция. Едва 6.5% от хората категорично заявяват, че имат доверие в правителството.
Почти 17% от хората считат, че успехите на управляващата коалиция са повече, отколкото неуспехите.
36% обаче смятат, че социалната политика на Тройната коалиция е по-скоро неуспешна, независимо, че има и някои успешни постижения.
Още 33% заявяват, че управлението на БСП, НДСВ и ДПС е провал.

Очевидно Тройната коалиция търпи множество критики. Те се дължат на недоволството на населението, породено в новите условия на адаптация към членството ни в ЕС, въпреки че управляващите видимо се справят добре с държавните проблеми, икономиката на страната е в подем, а брутния вътрешен продукт расте.

Освен правителството, с обезпокоително ниска степен на доверие сред българското население се ползват и институциите на Съда и Народното събрание.
Очевидно е, че това е слабото място в политиката на настоящето правителство - безсилието да извърши необходимите реформи и невъзможността да подобри обществената представа за Съда като правораздавателна институция и за Народното събрание като законодателен орган, действащ в полза на народа.

С най-лош авторитет според общественото мнени, са синдикалните организации. Те не само че в хода на стачните действия се провалиха по време на преговорите с правителството, но в крайна сметка дори бяха заплашени със съд в Страсбург заради неумели преговори и дебати.
Синдикалните лидери причиниха повече проблеми, отколкото ползи на стачкуващите учители, а най-потърпевши в крайна сметка останаха учениците.

На този фон контрастира авторитетът на президентската институция като фактор на политическа стабилност.

Георги Първанов е с най-висока степен на обществено доверие, спечелена благодарение на значимия принос и решителността, с която доведе до успешен завършек драматичната сага с осъдените на смърт български медицински сестри в Либия.

Очевидно Георги Първанов продължава да печели симпатиите на хората, което ще му предопредели значима роля във властта в следващите няколко години, в търсене на политически дебати и изграждане на стратегически проекти за развитието на страната.