След като германските избори приключиха, Германия и Франция ще поставят началото на голямата инициатива да се спаси европейският проект, коментира „Гардиън".

Стогодишнината от 1914 г. ще контрастира със слабото и объркано лидерство, с което Европа се сблъска през Първата световна война. Преди изборите през май следващата година в Европейския парламент, решителните действия на френско-германската двойка и вдъхновяващото красноречие ще отблъснат вниманието от антиевропейските партии, които набират скорост в много европейски страни.

Но това ще се случи само във вашите мечти г-н и г-жа проевропейци. Реално няма да има ново германско правителство до Коледа. Германските преговори за коалиция се очакват следващата седмица, а европейските въпроси са в позиция на изчакване на подгрупата на работната група по финанси. Тази подгрупа се нарича "банков регламент, Европа, Евро".

За трите участващи страни - Християндемократическият съюз на Ангела Меркел, баварският Християнсоциален съюз и опозиционната Социалдемократическа партия са важни вътрешните въпроси на Германия. Въвеждането на минимална работна заплата, енергийната политика, двойното гражданство, планираната магистрална такса имат по голямо значение за бъдещето на континента.

Политици в Германия знаят, че това, което наистина има значение, е спечелването на вотове на гласоподавателите в бъдещи избори. Германците, унесени в коледното пазаруване, не усещат затягането на примката на кризата с еврото. Младежката безработица е около 8% в Германия, в сравнение с 56% в Испания. Трудно е да се предаде колко далечна и колко не спешна е кризата на Европа за един германец. За разлика от него, колегата му в Мадрид излиза от подземния паркинг, за да види как улиците са затрупани с боклук.

След формирането на германското правителство, европейската политика ще бъде продукт на компромиси между три държавни учреждения - доминиращото Федерално канцлерство, Министерството на финансите и Министерството на външните работи, което от своя страна ще е разделено политически между християнската и социалдемократическата партия.

Водещата сила на Европа ще трябва да направи допълнителни компромиси с Франция, която има различни мнения относно няколко ключови въпроси. Франция също има слаб президент - Франсоа Оланд, който не успява да реформира собствената си страна, камо ли да помогнете на някой друг.

Застаряването на все по-неравната немско-френска двойка, която през януари ще отбележи по-скоро песимистична златна годишнина от сватбата, ще трябва да се вземе предвид загрижеността на важни партньори като Полша, както и предложения, идващи от европейските институции.

Ще бъде ли възможно този дисфункционален оркестър да излезе с призив, който да прогони скептиците на всички страни и да мобилизира европейците да гласуват за Европа?

Отчасти като резултат, това ще бъде най-интересната европейска предизборна кампания от преките избори за Европейски парламент през 1979 г.

В Европа има голям брой протести от национални партии. "Популисти" е термин за всички тях, но не се отчита тяхното многообразие. Партията за независимост на Великобритания (UK Independence party) и германската анти-евро партия (Allianz für Deutschland) е съвсем погрешно да бъдат поставени под един знаменател с неофашистката Златна зора (Golden Dawn) в Гърция, Йобик (Jobbik) в Унгария или Националния фронт (Front National) във Франция.

Това е още по-вярно за каталунските националисти, да не говорим за Бепе Грило от движението Пет звезди (Five Star) в Италия - който не може да бъде по-далеч от крайната десница.

По-близо до ксенофобската политика на френския Националния фронт - но с множество национални и поднационални варианти - са обединения като Влаамс Беланг в Белгия и Финландската партия (доскоро Истинските финландци), датската народна партия и така наречените свободни партии в Австрия и Холандия.

Двама от най-сръчните лидери, Марин Льо Пен на френската партия Национален фронт и Велдерс от холандската Партия на свободата, започват да се опитват да ги обединят. След ухажването през пролетта, по време на обяд в ресторант в Булонския лес в Париж, тази странна двойка миналата седмица извърши политическия еквивалент на сватбен танц в Хага.

"Днес е началото на освобождението от европейския елит, от чудовището в Брюксел", заяви Вилдерс. "Патриотичните партии", добави Льо Пен, искат "да се даде свобода на нашия народ".

Във Виена в петък други четирима - австрийската Партия на свободата, демократите в Швеция, Северната лига от Италия и Влаамс Беланг - се присъединиха предпазливо към валса на Льо Пен.

Тези партии ще се справят добре на европейските избори. Малко е вероятно сегашното ръководство в Берлин, Париж или Брюксел, да обърне изборите в каскада. Зад тези партии според проучванията от 10% до 25% е по-високо народното недоволство от безработицата, аскетизмът и бюрокрацията в Брюксел.

Повечето от тези партии са националисти, те могат да имат затруднения за постигане на съгласие отвъд споделяния неприязън към ЕС. Ако те са силно представени в Европейския парламент, ще е наложително социалистите, консерваторите и либералите незабавно да се сближат. Както е нужна "голяма коалиция" в Берлин, такава е нужна и в Брюксел.

Проблемът с големи коалиции е, че в общия поток центристките партии са обременени с отговорността на правителствата си, а областта на опозицията остава широко отворена за протестиращите партии.

От друга страна, с успех може най-сетне да се мобилизира по-младото поколение от европейци, за да защити постиженията и постигнатото до този момент, което то приемат за даденост.

1914 г. няма да се повтори, но стотина години по-късно Европа отново преживява интересни времена.