България не е Америка по много параграфи. Един от тях е това, че (все още) не се съдим за щяло и нещяло.

Сигурно ви е правило впечатление - в американските филми, с каквото и оплакване да отидеш в местната болница, пак ще те качат на количка. Реалността на много места е подобна и причината е, че предприемчиви хора се пребивали нарочно на мокрия под и после осъждали лечебното заведение за едни доста кръгли суми.

У нас не е точно така, размотаването по съдилища все още не е придобило статута на национален спорт. Въпреки това обаче се случва да ни потрябва адвокат. Очакваме от тези хора да демонстрират „честност, лично достойнство и почтеност", докато се борят за дялове от апартаменти, попечителство или интересите на фирмата ни.

Обаче има проблем. Несъвършеното законодателство на България позволява на доста широк кръг от лица да упражнява адвокатската професия. Всъщност, в съда могат да ни защитават както хора, които имат право да го правят, така и такива, които нямат.

Заглавието на текста вероятно към момента ви се струва излишно „жълто" и скандално, особено щом в Закона за адвокатурата (и по-специално чл.5 и чл.22) изрично пише, че човек с влязла в сила присъда не може нито да стане адвокат, нито пък може да продължи да върши тази работа след произнасянето на съда на последна инстанция.

За съжаление, читател на news.bg ни даде един типичен пример за това колко възможно е правата ни да защитава лице, осъдено за престъпление.

През 1999г. софийски следовател бил заловен с дребен подкуп, поискан, за да прекрати дело. При разследването били използвани и специални разузнавателни средства. Следователят напуснал държавната работа и в средата на следващата година започнал да практикува като адвокат в столицата.

Междувременно делото за подкуп влязло в Софийски градски съд, който през 2007г. постановил условна присъда (една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок). Последвали обжалвания пред апелативния съд и пред Върховен касационен съд, който в крайна сметка потвърдил решението на СГС през 2009г.

Както вече споменахме, Законът за адвокатурата предвижда в този момент историята да свърши, подобно на битието на екс-следователя като адвокат. Това обаче не се случило преди две години, а е възможно и никога да не се случи. Подкупният следовател продължава да работи като адвокат, кантората му е на една от централните софийски улици, а освен това представлява други лица пред същите съдилища, които вече са го осъдили.

Информирахме секретаря на Софийската адвокатска колегия адв. Тодор Филипов за случая. Той призна, че има проблем със законодателството по отношение на отстраняването на адвокатите с присъди. По думите му в закона няма принудителен текст, който да изисква от съдилищата да информират съответните адвокатски колегии за това, че техен член е бил осъден. Понякога съдът все пак прави това, но единствено по собствена инициатива, стана ясно от думите на секретаря на Софийската адвокатска колегия.

По отношение на конкретния случай, Филипов заяви, че ако на колегията бъде подаден сигнал и информацията се потвърди, адвокатът незабавно ще бъде отстранен.

Юристи изразиха негодуванието си от думите на Филипов, като посочиха, че делото срещу следователя на първа инстанция е преминало при засилен медиен интерес и е трябвало още тогава дисциплинарните органи да се самосезират и да следят хода му. Според тях липсата на инициативност от страна както на съда, така и на адвокатската колегия значително намалява възможностите им за борба с адвокатите с присъди.

Конкретният случай вероятно ще бъде разрешен, но не можем да знаем колко още осъждани за различни престъпления лица защитават правата ни заради проблемите в комуникацията между съдии и адвокати. Остава ни да чакаме бъдещи промени в закона, които да задължат Темида да съобщава за осъдени адвокати.

Междувременно можем само да се надяваме, че в съда ни защитават хора, които имат по-малък стаж на подсъдимата скамейка от доверениците си.