130 години от обявяването на Руско-турската война, влязла в нашата история като Освободителна, е най- значимата годишнина за България през 2007 г.

Безсмислено е да се коментира значението и резултатите на тази последна от поредицата войни между Османската империя и Русия, поне за нас.

В знак на признателност към освободителя българинът е създал много паметници на материалната и нематериалната култура. Без опит за оценка на създаденото, храм-паметникът „Александър Невски" е едно от най-величествените и впечатляващи творения, въплътили благодарността на един народ.

Патриаршеският катедрален храм в столицата е връх на монументалното църковно строителство в България след Освобождението (на целия Балкански полуостров може да му съперничи само „Свети Сава Сръбски" в Белград). Издигнат е в памет на руския народ и Царят Освободител- Александър II, чийто патрон е светецът Александър Невски.

На 30 август 1924 г. с голяма церемония е осветен най-големият храм в България. Още тогава „Александър Невски" е обявен за паметник на културата.

Инициативата за построяването му е подета близо половин век по рано от Петко Каравелов. През 1878 г. Учредителното събрание във Велико Търново взема решение за издигането на катедралната църква.

Първият български монарх след Освобождението- княз Александър Батенберг се обръща с възвание към българите и величествената църква е издигната с даренията на целия народ.

Проектирането на храма е възложено на руския архитект Александър Померанцов, който се придържа към неовизантийския стил, характерен за средата на 19 век в Русия. През 1882 г. при изключителна тържественост е положен основният камък, но реално строежът започва през 1904 г. и продължава осем години. Църквата обаче остава заключена повече от десетилетие.

През 1912 г. България се готви за Балканската война. Следва злополучната Междусъюзническа, разтърсила страната ни с първата национална катастрофа. В опит за реванш се включваме в Първата световна война, донесла ни втора национална катастрофа.

За кратко- от 1916 г. до 1920 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий", тъй като България и Русия са противници във войната. След края й цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис.

Александър Стамболийски, който реално взема властта в ръцете си, се посвещава на извеждането на България от международна изолация. Годините са бурни и изпълнени с драматични за страната ни събития.

И макар през 1924 г. да е минала само година след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание, и двете събития написани с много кръв в историята ни, е взето решение освещаването да не се отлага повече.

Бурните времена и политическата несигурност не са пренебрегнати за церемонията. Царският престол в „Александър Невски" остава празен. След като правителството на Александър Цанков получава информация, че комунистите подготвят атентат, е взето решение цар Борис III да отсъства, но министрите и дипломатите да вземат участие в празничното освещаване.

Военният и вътрешният министър остават на постовете си готови за действие. Въпреки тревогите най-големият православен храм в България събира хиляди богомолци, които поне за момент забравят за проблемите на своето време и прекланят глава пред миналото, с надеждата, че бъдещето пази нещо по- добро за България.

Оттогава до днес златните куполи на храма светят над София. Величественият централен купол е висок 46 метра и около него със златни букви е изписана молитвата „Отче наш".

В църквата има три олтарни абсиди. Централната образува полукръг и е посветена на Александър Невски, южната - на Цар Борис I Покръстител, а северната - на Светите братя Кирил и Методий.

Камбанарията достига 53 метра и 12 камбани огласят всеки ден центъра на София. Всички те, с общо тегло над 22 тона, са излети от олово, сребро и мед в Москва. Най-голямата камбана тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг.

След издигането на храма десетки изтъкнати руски и български архитекти, художници и каменоделци се заемат с интериора. Над 400 образа са изографисани в просторния храм.

Иконостасите, архиерейският и царският трон, амвонът и цялата настилка по пода са изработени от бразилски оникс и разноцветен италиански мрамор, с алабастър са украсени прозорците.

Мозайките са доставени от Венеция, металната пластика на вратите и осветителните тела са изработени в Мюнхен, мраморната пластика в Берлин, а дървените врати във Виена. Полилеите, кандилата и свещници са позлатени. Най-големият полилей, светещ с 136 електрически свещи, тежи 2 тона.

Преди повече от 80 години храмът може би е бил еднакво впечатляваш както отвън, така и вътре. Днес обаче скъпите материали, използвани за интериора не могат да притъпят тягостното чувство, което предизвикват рушащите се стенописи.

Особено силно е разочарованието, когато впечатлени от величествената постройка, прекрачим прага и застанем пред ронещата си и нашарена от влагата живопис.

Катедралният храм на православният български народ- външно величие и вътрешна разруха... Един спомен за времето, когато свободата е била повече от дума, надеждата в по- доброто бъдеще детски ентусиазъм, а християнството- образът на съхранилият се българин.

Някога.

Историята на християнската вяра по нашите земи е положена в храма, редом до благодарността и вярата в бъдещето. В цялото подземие на катедралата се намира Криптата, където е експонирана най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта у нас.

Уникалните паметници на българската материална и духовна култура са подредени до основния камък на храма.

Около 300 експоната (икони, стенописни фрагменти и щампи, цели иконостаси), обхващащи цялата история на християнска България от IX век до края на XIX век, могат да бъдат разгледани всеки ден без понеделник от 10.00 до 18.00 часа.

Криптата, която е филиал на Националната художествена галерия, представя най- богатата по брой, хронология и типология сбирка на християнското изкуство на целия Балкански полуостров. Освен пазител на духовните и творчески постижения на българския народ през вековете, Криптата е и важен научен център.

Повече от 80 години храм - паметникът „Александър Невски" пази възторга от свободата, признателността към освободителя и вярата. Вярата в Бог, в България и в силата на националните стремежи, въпреки превратностите на времето...