Преди три месеца САЩ, Великобритания и Франция бяха на път да стартират още една атака срещу арабска и мюсюлманска страна и този път това беше разтърсената от война Сирия. Един неочакван и безпрецедентен глас от британските депутати спря ескалирането на войната. Това вцепени съпротивата в Конгреса на САЩ.

Докато Обама се бореше да спечели подкрепа, Русия се възползва от шанса да натисне ООН за контролирано унищожаване на химическите оръжия на Сирия. Постигнатото споразумение доведе до отпадане и на заплахата за нападение. След няколко месеца Иран, която е най-близкият съюзник на Сирия, подписа споразумение с големите сили да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчение на санкциите. Сега сирийските мирни преговори са отново на дневен ред.

Опитът на Запада през август да се изправи срещу иранско-сирийската ос на съпротива се преобърна с главата надолу. Русия беше подкрепена без проблем. Най-близките съюзници на САЩ в Близкия изток, Израел и Саудитска Арабия, определиха решението като предателство и настояваха техните поддръжници да саботират сделката в Конгреса.

В действителност двете споразумения просто отразяват признаване на реалността след 12 години на неуспешни войни и на намеса на територията на Близкия изток. В случая на Сирия, въпреки скритата намеса от западните държави и страни от Персийския залив, режимът на Асад набира скорост, докато бунтовниците попадат в плен на свързаните с „Ал Кайда" джихадисти.

Когато става въпрос за Иран, шиитската Ислямска република укрепи своите сили заради водената от Запада война срещу терора и американо-британската инвазия в Ирак в частност. Разбира се, Иран беше ударен от наложените санкции и от кампанията от убийства и саботажи, извършвани от САЩ и Израел.

Ограниченията на програмата за обогатяване на уран, договорени в Женева в неделя, са значително по-малко обременяващи от тези, които Иран предложи през 2005 г., когато нейното предложение за горна граница на центрофугите до 5000 беше отхвърлено от САЩ. Днес тя разполага с над 16 000.

Какво се е променило, че разходите за конфронтация с Иран доведоха до ескалация на конфликта за САЩ? Доверието за всеобща атака срещу Техеран в момента е малко. Арабските съюзници на Запада са смутени или потопени в една спечелена регионално религиозна война и Иран притежава ключът към конфликтите, които САЩ искат да обезвредят или уредят от Палестина до Афганистан.

Женева е мярка за реализъм в региона, който се е обърнал с главата надолу с все по-странни съюзи между страните в него. Като Израел, която е светска еврейска държава и Саудитска Арабия, която е пример за сунитско сектантско самодържавие. Те не само работят съвместно срещу Иран, но и категорично подкрепиха план за атака срещу Сирия и подкрепиха военния преврат срещу избрания президент ислямист в Египет.

Подкрепяната от САЩ теократична саудитска диктатурата, заедно с ОАЕ, Йордания и Израел, сега са в тесен съюз със светския военен режим в Кайро, който е зает със закупуване на оръжия от Русия. От друга страна Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив са основните поддръжници на ислямските и джихадистки бунтовнически сили в Сирия.

В действителност, саудитските власти предлагат да освободят своите собствени джихадистки затворници, ако те се съгласят да отидат и да се бият в Сирия и Ливан с групи, свързани с „Ал Кайда" - като „Ислямска държава в Ирак и Сирия".

Междувременно ислямистка Турция, която също подкрепя сирийските бунтовници, се опитва да се движи по-близо до Иран.

Хаосът и теченията са продукт на войната срещу терора и арабските надигания, които започнаха преди близо три години. Кампанията, която започна в Афганистан и премина през унищожаването на Ирак и атаките на безпилотните самолети срещу терористичните групи, достигнаха до своя последен етап в лицето на опитите за все по-популярните бунтовете в целия арабски свят.

Войната не е заявената цел на борбата с тероризма и оставя следа от разрушение, смърт и сектантски конфликти след себе си от Пакистан до Либия. Тя също така разкри границите, а не степента, до която САЩ и западните сили искат да наложат волята си с военна сила.

Стратегическото поражение и надхитряне са заплатени с много голяма човешка цена и това е отразено в сделките, които бяха направени с Иран и Сирия през тази есен.Администрацията на САЩ вече сигнализира, че иска по-скромен ангажимент в Близкия изток, фокусиран върху Иран, Сирия и конфликта между Израел и Палестина.

САЩ са обърнати и към Азия и нарастващата мощ на Китай. „Имаме интереси и възможности в целия свят", заяви съветникът на Обама по националната сигурност Сюзан Райс. Това се тълкува от някои като прелюдия към оттегляне на САЩ от най-пряко доминирания от Запада регион в света, окуражени от спада на зависимостта на САЩ от нефта на Близкия изток.

Укрепването на военното си присъствие и базите в Персийския залив и Близкия изток ще продължи да бъде от решаващо значение за глобалния енергиен пазар.
Борбата ще продължи в арабския и мюсюлманския свят под формата на безпилотни атаки и операции на специалните сили, но основният проблем е, че апетитът за пълномащабни въздушни и сухопътни кампании изглежда се изчерпва.