Един призрак броди из българското обществено-политическо пространство - призракът на американските санкции заради неотстъпчивостта на София да пусне Скопие на преговори за членство в ЕС.

Призракът се появи под формата на интервю на американски конгресмен за северномакедонска медия, публикувано на 14 януари тази година. В интервюто се споменава за санкции като възможен вариант, "особено ако България продължава да блокира" процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани. Български медии "откриват" това изказване на 16 януари. На 18 януари Държавният департамент на САЩ обявява, че не се обмислят санкции спрямо България.

Санкциите на Шрьодингер. Ще ги бъде ли, или не? И има ли реална заплаха към България?

Да започнем със самото интервю. По-голямата част от автентичните думи на Клаудия Тени са трудно разбираеми, защото са "заглушени" от преводния дублаж. В официалния сайт на дамата не присъства публикация по темата. Не откриваме никъде и реакция, че твърденията ѝ са преиначени/манипулирани. Тоест, приемаме, че медията (която е всъщност северномакедонското издание на, забележете, "Гласът на Америка") е отразила коректно изказването на Тени.

Безспорно е, че тя, заедно с още 12 други членове на американския Конгрес, през ноември миналата година изпрати писмо до българския посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев с искане страната ни да премахне пречките пред европейското членство на Северна Македония и Албания. Липсата на отговор се използва като повод за настоящото интервю.

Освен намек за възможни санкции (конгресменът започва с убеждението, че по принцип не смята тази мярка за подходяща), в интервюто има и друго проблематично внушение - че България блокира не само РСМ, а и Албания за преговорния процес. В действителност, КСНС препотвърди "зелената светлина", която София дава на Тирана, но настояването на Брюксел двете държави да бъдат "в пакет", проблематизира и казуса с Албания.

Подобни изказвания би трябвало да предизвикат официалната реакция на българското МВнР, но такава нямаше. (Възможно е да е имало неофициална, но няма как да знаем това.)

С или без българско "побутване", Държавният департамент на САЩ отрече обмислянето на санкции спрямо България. Посочва се "силна подкрепа" за приемането на Албания и Северна Македония в ЕС, без да се споменава конкретен повод за изявлението.

И така, какво ни се случи през последните дни?

Един възможен отговор е, че става дума за индивидуална акция на обикновен лобизъм. Клаудия Тени е съпредседател на групата за приятелство със Северна Македония към Конгреса, а също и на Македоно-американското общество. Любопитно е, че още през 80-те години на миналия век (т.е. по време на Студената война), тя е била служител на Генералното консулство на Югославия в САЩ. Тази версия е удобна за проамериканските кръгове у нас, но не е единствената възможна.

Теоретично, името на България може да се е оказало замесено в американски вътрешнополитически спор (г-жа Тени е от опозиционната Републиканска партия и е възможно да търси политически дивиденти).

Никак не е изключено обаче тя да се явява глашатай на онова, което официален Вашингтон (все още) не иска да каже гласно. Засега заобиколно, но по-нататък, ако продължим да упорстваме, може да се наложи и да ни бъде казано директно...

При всички положения, подобни провокации са вредни. И за разширяването на ЕС, и за имиджа на САЩ. Излиза, че Европейският съюз е толкова жалък и нелеп, че Съединените щати трябва да го държат за ръчичка, докато се изпишка (пардон, разшири в посока Западните Балкани). Ако някой си мисли, че така помага на ЕС, нека да обърне внимание какво каза германския министър за Европа - а именно, че проблемите трябва да се решат двустранно, т.е. между България и Северна Македония.

Тезата за геополитическия сблъсък между САЩ и Русия в региона пък е доста несъстоятелна, поради една много проста причина. Присъствието в единия или другия лагер зависи от НАТО, а не от ЕС. А в случая, и Албания, и Северна Македония са членове на Алианса.

Случаи като този подхранват антиамериканските настроения у нас. Което само по себе си не би било проблем, ако те преливат в българоцентрични. Лошото е, че по стар навик може да се засилят проруските настроения. От трън, та на глог - Русия на няколко пъти вече направи исторически "реверанси" към Скопие по повод кирилицата...

Имаше обаче и реакции относно "дългата ръка на Кремъл" - как нищо кой знае какво не се е случило, и американците отново са прави.

В България има хора, чиято русофобия е по-силна от всичко друго. В името на това, те са готови да подкрепят САЩ във всяка ситуация. Нещо повече, те не вярват, че е възможно българските и американските интереси да се разминават, камо ли да се противопоставят.

Нямам какво да кажа нито на едните, нито на другите. По образование съм социолог, не психоаналитик.

Следващите редове са към нормалните българи, които вярват, че не бива да се кланяме на никой "голям брат" (макар често да са скептични относно възможностите на текущия ни политически елит да води истински независима, "българоцентрична" политика).

Американският натиск към България не започна с интервюто на Клаудия Тени, нито ще завърши с него. Но всеки път, когато някой се зъби на страната ни, в отговор трябва да получи един в зъбите (не буквално, разбира се). Независимо дали е отделен политик или цяла държава.

Когато американците се забъркат с Балканите, обикновено излиза, че не знаят на кой свят са - помните ли подкрепата им за косовските наркотрафиканти? САЩ, впрочем, искаха да приемем 50 хиляди косовари на наша територия, но един български премиер, наречен Иван Костов, им отказа. Последното е напомняне към сегашните управляващи...

Що се отнася до Русия, интересно защо тя не иска Северна Македония да влезе в ЕС (или поне така твърдят нашите русофоби). Сегашният политически елит в Скопие (и управляващи, и опозиция) е толкова здраво просмукан от удбащина* и югославизъм, че би бил перфектният "троянски кон" на Белград и Москва в ЕС. Докато българското вето е грижа за европейския интерес. Нещо, което обаче в Брюксел (и Вашингтон) нито разбират, нито изглежда, че им дреме...

*удбащина - идва от УДБА, тайните служби на Титова Югославия