Не искаме сделката за Брекзит, предложена от Тереза Мей.
Не искаме Брекзит без сделка.
Не искаме да напуснем ЕС на 28 март.
Не знаем какво искаме, но знаем как да го постигнем.

Три дни парламентарна драма в Камарата на общините. Бламиране (второ от началото на годината) на плана "Чекърс" за излизане от ЕС със споразумение. Бламиране на усилията на хардлайнерите за Брекзит без сделка. И най-накрая, на третия ден, положителен вот - отлагане на Брекзит до 30 юни с цел да се спечели време за одобряване на споразумението или, евентуално, за изготвяне на ново ("по-твърд Брекзит"). Плюс допълнителни гласувания на отделни поправки, от които става ясно, че втори референдум едва ли ще има (а предсрочните парламентарни избори също са малко вероятни).

След всичко това, на страничния наблюдател някак отвътре му идва да запее онзи рефрен от прочутата песен на пънкарите от Sex Pistols, който в превод гласи: "аз съм антихрист, аз съм анархист, не знам какво искам, но знам как да го постигна; искам да руша..."

Получи се така, че британският парламент се оказа фрагментиран на много части, всяка от които воюва срещу останалите едва ли не на принципа "всеки срещу всеки". Класическото разделение "за и против Брекзит" премина в раздробяване по нюанси. И тъй като никоя фракция няма мнозинство, трябваше да се премине през този маратон от гласувания. Който даже не е приключил - следващото действие се очаква идната седмица, когато Тереза Мей може отново да внесе плана "Чекърс".

И така, кой за какво се бори в Камарата на общините?

Парламентарната група на консерваторите наброява 314 депутати, от които 142 гравитират около премиера Мей. Преди референдума те бяха поддръжници на оставането в ЕС, а сега се опитват да прокарат излизане със споразумение.

"Вътрешната опозиция" е групирана около Джейкъб Рийс-Мог и Борис Джонсън. Включва както поддръжници на "по-твърда" сделка, така и желаещи no deal. Има също консерватори, които са за втори референдум, както и такива, желаещи нови избори. Поради разнобоя в исканията си и те не успяха да се наложат при гласуванията.

Демокартичната юнионистка партия на Северна Ирландия, коалиционен партньор в правителството, включва както поддръжници, така и противници на Брекзит. Обединява ги желанието да не допуснат Северна Ирландия да бъде третирана отделно от Великобритания, какъвто и да е изходът от кризата.

Лейбъристите по принцип са за Брекзит (макар че немалка част от тях до референдума бяха за оставане в ЕС), но групата им също е разделена. Под натиска на резцепленията част от тях играят за втори референдум, а други - за оставане в митническия съюз с ЕС.

Шотландците са особено чувствителни по темата и усилено разиграват картата с отцепването от Великобритания. В Камарата на общините обаче техните представители гласуват по парламентарни групи (и фракции).

Извън британския парламент, и други фактори оказват влияние върху картината. Държавната администрация отдавна играе задкулисно за no deal Brexit, заради бизнес регулациите (които в Обединеното кралство принципно са по-хлабави, отколкото на европейско ниво). Не е ясно и какво ще стане с Белфасткото споразумение (Good Friday Agreement), което регламентира бъдещето на Северна Ирландия и по-специално дали Ирландската републиканска армия няма да се активизира отново.

Всичко това постави Мей в много деликатна ситуация. За разлика от сър Уинстън Чърчил, който е канализирал националната енергия в посока спечелване на войната. И за разлика от лейди Маргарет Тачър, която трябваше да се изправи срещу разнородни проблеми (включително нерешителност в собствената й партия). Но нито на Чърчил, нито на Тачър се е налагало да лавират между толкова разнопосочни интереси. Тереза Мей се опита да оправи кашата, която други забъркаха. Очевидно не се справя, а и кредитът й на доверие се изчерпва, но все пак заслужава поздравления за усилията си.

Европейският съюз изрази готовност за отлагане на Брекзит до 30 юни при наличие на ясен план - прието споразумение, втори референдум или нови избори. Тук проблемът е, че това би означавало участие на Великобритания в изборите за Европейски парламент между 23 и 26 май. Първо, след като над половината британски гласоподаватели са избрали излизане от ЕС, е много интересно как те ще бъдат мотивирани да гласуват. И второ, новоизбраните британски евродепутати ще трябва да участват във формирането на комисиите, след което да напуснат Европарламента.

От друга страна обаче, вариантът с отказ от Брекзит (т.е. оставане на Великобритания в ЕС) би означавал грубо погазване на волята на британския гласоподавател, изявена на референдума от 23 юни 2016г.

Към момента бъдещите сценарии изглеждат както следва:

Приемане на плана на Тереза Мей следващата седмица. Това би дало възможност за елегантно и достойно излизане. Малко вероятно е да се случи, предвид на факта, че досега на два пъти този план беше отхвърлян от парламента и не се виждат изгледи позициите да са се променили.

Отхвърляне на плана "Мей". Трето бламиране прави оставката й крайно наложителна, след което нейният наследник ще трябва да се нагърби с изготвянето на ново споразумение, което да бъде прието до 30 юни. Шансовете за успех на това ново споразумение обаче са твърде неясни.

Излизане без сделка. Предвид гласуването от сряда, това няма как да стане в рамките на определения в четвъртък срок. Хардлайнерите ще трябва да поискат по-дълга отсрочка (до 21 месеца), за да договорят no deal, което пък най-вероятно минава през нови избори.

Каквото и да се случи обаче, България трябва да се подготви за нова фаза в отношенията си с Великобритания - правно, икономически и политически, тъй като след като отмине бурята, страната ни ще се озове на края на опашката. Колкото и да се повтарят заклинанията, че ЕС ще се договаря с Обединеното кралство като единен субект, интересите на отделните държави-членки често са разнородни. Затова България не трябва да очаква сляпо, че Еврокомисията винаги ще защити нейните интереси, а да потърси конкурентни предимства, на които да залага в бъдещите си отношения с Лондон. Да се надяваме, че следващият ни посланик Марин Райков ще успее да намери верния тон.

Удължаването на срока до 30 юни дава глътка въздух на Великобритания, но ситуацията продължава да е драматична. Хаосът в най-старата действаща демокрация е пълен и, парадоксално, той е породен именно от желанието да се спазват демократичните процедури. Дали пък не е време за връщане на абсолютната монархия? Кралицата да "удари по масата" и да вземе решение (каквото Бог й подскаже) в името на националния интерес. Защото това в момента е точно анархия. Анархия в Обединеното кралство. Страната, дала на света плеяда от титани на философската мисъл - от Уилям Окам, през Томас Хобс, Джон Лок и Едмънд Бърк, та до Джони Ротън и Сид Вишъс (последните двама са музиканти от групата Sex Pistols, чийто рефрен бе цитиран в началото)...

*Заглавието е препратка към едноименната песен на Sex Pistols

Авторът благодари на д-р Милена Бордън, журналист и писател, член на британската Консервативна партия, за помощта при изготвянето на този материал