„Ами ако Путин е прав?" Така Паскал Лоро озаглавява свой материал във френския „Le Nouvel Economiste", в който лансира версията за възможната правота на руския президент по отношение на конфликта в Сирия, цитиран в руското интернет издание „Военное обозрение".

Журналистът в никакъв случай не може да бъде упрекнат в симпатии към Башар Асад. Също както и мнозинството западни хора той смята сирийския държавен глава за безспорен виновник за трагедията в страната. Но французинът очевидно не е съгласен с еднообразното отразяване на конфликта, което преминава под патентования от Хилари Клинтън девиз „Асад трябва да си отиде" и откровено задава въпроса: Ами какво ще се случи, ако наистина свалят Асад? Може би, гадае Лоро, неслучайно в Москва смятат, че падането на Башар от власт ще превърне Сирия в една огромна ислямска антизападна територия.

Журналистът смята, че руснаците добре познават мюсюлманския свят и чудесно го разбират. Нещо повече, нито една от революциите от „арабската пролет" не е донесла досега демокрация на своите страни. В Тунис, Либия и Египет управляват ислямски режими, които се опитват да задушат всяка проява на зараждаща се свобода. Лоро назовава и потенциалните жертви на арабската „демокрация": етническите и религиозните малцинства и жените първи ще плащат цената на въвеждането на ислямските закони и репресивния морален ред.

Той допълва, че основен дестабилизиращ фактор, както смята и Кремъл, са Катар и Саудитска Арабия. И двете страни не може да бъдат причислени към образците за демократично управление. Именно от тях идва финансирането за салафитски, уахабитски и терористични движения. А задачата на подобни групировки е именно подкопаване влиянието на западните ценности и формиране на широк ислямски пояс. И това не е политическата позиция на Русия, а разсъжденията на самия Лоро.

Анализирайки политическия пъзел, който се реди в Москва, журналистът прави извода, че руската позиция няма нищо общо с принципното инатене или рефлексите от Студената война, за които говорят напоследък френски политически лидери. „Позицията на Кремъл е премислена и рационална. А може би Путин е прав?", риторично пита авторът.

За това, че подобни мнения битуват във Франция, говори и фактът, че тезата на Лоро се подкрепя и от Ален Шуе - специалист по Сирия с почти четирийсет и пет годишен опит, бивш високопоставен служител на френското разузнаване. В своята статия (в съавторство с Жорж Малбрюно) „Западът е наивен или просто малко знае за Сирия?" той се противопоставя на демагогията в реториката на западноевропейските политици, в това число на гръмките декларации на президента Оланд.

Без пряко да споменава за правотата на Москва, Шуе прокарва мисълта, че позицията на Запада по сирийския конфликт може най-малкото да бъде характеризирана като „наивна", в някои случаи като „истерична" и дори без да се пресилват нещата - като шизофренична. Експертът не вижда „арабска пролет" - той пише за „ислямска зима". Според него става дума просто за власт на религиозни фундаменталисти, „обиграни лицемери", добрали се до правителствени постове и президентски кресла.

Но как се получи така, пита Шуе, че Европа подкрепи движения, които действат не само срещу интересите на своите народи, но и срещу нейните собствени интереси?

Ален Шуе смята, че истинските намерения и цели на Сирия са били демонстрирани от Сирийския национален съвет с „пребоядисването" на държавния флаг на страната. Червеният цвят на сирийското знаме символизирал социалистическия устрем на режима. Но веднага след създаването си Съветът заменя червената ивица със зелена - цвета на ислямизма. Истината може да се разбере, казва специалистът, и по това, че по време на опозиционните митинги неистовите викове „Аллах акбар!" се чуват доста по-често от демократичните лозунги.

Западът, начело с Франция, смята бившият разузнавач, не е предложил на уязвимите сирийски малцинства нищо, освен „безпрекословно осъждане и често пъти истерична анатема, осигурявайки навсякъде (с политически, а понякога и с военни средства) идването на власт на ислямистите, господството на теократичните държави, които подкрепят политическия салафизъм".

Къде е логиката и здравият разум? Авторът пише за „неразбираемата шизофрения на нашите (френските) политици и средства за масова информация" и говори, че „масовите инвестиции на Катар и Саудитска Арабия в нашата икономика" служат за подем на варварщината, която - каквото и да си мислят европейците - може да им навреди.

Съвсем наскоро французите разбраха на страната на чие справедливо дело се бият в Сирия доблестните френскоговорящи мъже. Поредният проумял истината се оказа д-р Жак Береш - един от основателите на организацията „Лекари без граница". Неотдавна той се прибра в родината си от Алепо, където лекувал ранени въстаници.

Медикът не пожела да мълчи и разказа пред журналисти, че голяма част от т.нар. бунтовници, воюващи в Сирия, са радикални ислямисти от други държави. Тяхната цел съвсем не е отвоюване на демокрацията в страната, а създаване на шериатска държава. Сред пациентите на хирурга имало и французи. Много от тези фанатично настроени „бунтовници" наричали свой кумир Мохамед Мера - френският терорист от алжирски произход, извършил масовите убийства в Тулуза и Монтобан през март 2012.

Колумнистът Филип Жиралди - „Veterans News Now", откровено говори за мястото на Москва при решаването на сирийския въпрос: „Русия може да предложи на Запада много. Има добри връзки с традиционни приятели в Близкия изток, Азия и Африка, с правителства на много страни, а и досега в тези региони се разглежда като антиколониална държава. Това означава, че има всички ресурси да бъде посредник в кризисни ситуации със страни като Сирия и Иран, които повече нямат доверие на Вашингтон или европейците".

Настроенията във френската преса по повод възможното руско вето върху западните сценарии за решаване на сирийския проблем показват, че някои журналисти и анализатори вече започват да се освобождават от обичайните клишета и схеми по темата. В цитираните тук текстове няма и думичка за демократични въстаници, за конституционни свободи, за накърнени права на сирийските граждани и за агресивни амбиции на Кремъл за противостоене на миролюбивия запад. Налага се изводът, че европейската преса - или поне най-разумната й част - започва да проглежда по сирийския въпрос.