Според документи, представени от радио "Свободна Европа", апартаментът на Цветан Цветанов би трябвало да струва 831 600 евро (или 1 626 468 лева). Оказа се, че бившият вътрешен министър е заплатил за ВИП жилището + асансьор, с обща площ 315 кв.м. скромните 400 000 лв.

Да сметнем приблизително колко време трябва да работи един учител например, за да си позволи апартамента на Цветанов, та дори и той да струва 400 000 лв. От 2019 г. основната минимална заплата на един учител е 920 лв. месечно, което нето означава 700 лв. При брутен доход 920 лв. ипотечен кредит може да отпусне всяка банка, но не по - голям от 80 - 90 хиляди лв. При положение обаче, че кандидатстващият няма други кредити. 700 лв. чист доход прави годишно 8400 лв. Да сметнем 400 000 лв. делено на 8400 лв. Получава се 48. Съответно, един учител трябва да работи 48 години, без да харчи средства за абсолютно нищо друго, за да си позволи покупка като на втория човек в ГЕРБ. Тези сметки са при преференциалната цена от 400 000 лв., срещу която Цветанов е получил апартамента от фирма "Артекс".

Седмици вече държавата е разтърсена от сделките за милиони, частните асансьори, "случайното" съседство на ключови фигури от властта. Ситуацията вече взе главите на един министър (Цецка Цачева на правосъдието) и двама заместник - министри (Ваня Колева на младежта и спорта и Красимир Първанов на енергетиката). Цветан Цветанов с неговия ВИП асансьор също подаде оставка като народен представител след едночасова реч пред журналисти, на която обаче не отговори как апартаментът е купен на цена далеч под пазарната.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - една структура, създадена с гръмки обещания как ще бори корупцията и ще "бие" по олигархията - е точно органът, който трябва да се заеме с "Апартамент гейт". Но, изненада - нейният ръководител Пламен Георгиев също се оказва с луксозен имот, като той вместо на частен асансьор е заложил на сауна на покрива, който пък е устроен като тераса. Проблемът не е, че Пламен Георгиев има луксозен имот. Генералният проблем е, че той отрича собствеността върху 187 кв. м. покрив - тераса, неописан и в сделката за ипотечния му кредит към Първа инвестиционна банка; в нотариалния акт платената цена за имота е 150 хил. евро, а от същия документ се вижда, че данъчната оценка е с над 50% по - висока. Декларацията за апартамента на три нива шефът на Антикорупционната комисия е подал пред Сметната палата и пред структурата, която ръководи. В декларацията пише, че апартаментът е с обща 156 кв.м., тераса 48 кв.м. И отново нотариалният акт говори друго: някъде в имотната декларация са се "изгубили" две спални и тераса от 187 кв.м. с барбекю и сауна за 6 - ма души.

И както Цветанов невинно обясни, че всичко в сделката му е законно, така Пламен Георгиев заяви, че на атаки на олигарси нямало да отговаря. За тези изявления на Цветанов и Георгиев е подходящо да цитираме изследване на Transparency International Bulgaria за "Обществените нагласи относно противодействието на корупцията през 2018 г.":

"Изразните форми на корупция, които представляват най-съществен проблем за българските граждани са: политическата корупция, злоупотребата с обществени средства и корупцията в съдебната система."

В контекста на проблема за политическата корупция като най - съществени са посочени именно търговия с влияние и конфликт на интереси в министерства и агенции и отказ от ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта. Според същото изследване, 71% от респондентите заявяват, че приоритетна област на работа на антикорупционната комисия следва да бъде корупцията на високо политическо ниво.

Тези нагласи на българите не са случайни. Българинът може да е беден, но не е глупав.

В най - бедната държава в Европейския съюз (ЕП), в която над половината заети в края на месеца изкарват чисто под минималната работна заплата (МРЗ) за страната, политическият елит си купува жилища с частен асансьор. Дори и цената на подобен имот да беше все пак 627 евро на квадратен метър, а не над 2600 евро, както сочи елементарна справка чрез сайта Imot.bg, това е повече от подигравка, това е гавра с българските граждани. Впрочем, 80% от всички работещи в страната стигат до заплата 500 евро чисто на месец. Как и от къде тогава политик с ориентировъчна заплата от 5 хил. лв. си купува апартамент за 627 евро на кв. м.? Как хората с чист месечен доход от 350 - 400 лв. да повярват, да мислят, да преглътнат, че те едвам си купуват хляб и мляко, че са потънали в бързи кредити, а управляващите си взимат луксозен имот, без това да предизвика проблем за семейния бюджет?

Обществото ще се радва политиците задълбочено да обърнат внимание на няколко неща, написани по - долу.

Огромното неравенство в доходите, по което България е първенец в Европейския съюз, а в същото време е на дъното по мерки за справяне с проблема, генерира трайно и непреодолимо неравенство във възможностите. Това неравенство се проявява в достъпа до образование например, в достъпа до здравеопазване също. Бедността се превръща в наследствена, а оттам и обусловеността на развитието на хората, защото когато един талант няма възможността да се развие, той стои на едно място и по този начин няма своята добавена стойност за себе си, за обществото и за държавата. Логически, от тук следва, че социалният асансьор в един момент ще пропадне, на настоящия етап е само амортизиран. Заплахата от социални бунтове не е комунистически блян, както биха си помислили някои. Това е напълно реална възможност с оглед съпоставката между 1% суперелит и 99% хора в нужда. Притежателят на луксозен апартамент на последния етаж в още по - луксозна сграда Цветан Цветанов неуморно обяснява в телевизионни студия, че страната се развива добре. Е, през ВИП асансьора резултатите изглеждат наистина видими.

Дали Цветанов и подчиненият му в партийно отношение финансов министър, също участник в интересна имотна игра, знаят, че 30% от българите или 2.1 млн. души живеят в тежки материални лишения, всеки четвърти живее под официалната линия на бедност, 2.7 млн. души официално попадат в графата "в риск от бедност и социално изключване", всеки трети не може да си плати месечните сметки навреме, 76% заявяват, че образованието става все по - недостъпно, а здравни грижи си позволяват все по - рядко. Тази картина никак не е европейска. Ние не просто се отдалечаваме от средноевропейските показатели, ние пропадаме все по - надолу.

Не друг, а въздесищят за нашата политическа класа Брюксел всяка година в доклад за страната ни препотвърждава, че ситуацията с неравенството в додходите между бедни и богати в България е "критична".

"България все още е на първо място по най - голям брой на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, както и по високите равнища на неравенство по отношение на додходите. Социалните трансфери имат слабо въздействие върху намаляването на бедността. Системата на образованието и обучението продължава да е изправена пред големи предизвикателства, в това число осигуряването на качествено приобщаващо образование и справяне с преждевременното напускане на училище", пишат от Европейската комисия.

Докладът засяга още важни въпроси като здравеопазване, данъчна система, социална политика. Темата за пазара на труда в България е зададена обаче по критерии и оценки на работодателите. Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова, която последователно защитава тезата, че ниските възнаграждения в България са една от основните причини за демографската катастрофа, наследствената бедност, липсата на достъп до здравеопазване и образование, коментира така констатацията в доклада за "недостиг на кадри":

"Няма как да се опитаме да привличаме и задържаме хора с най - ниските заплати в ЕС и да твърдим, че по - сериозно увеличение на заплатите би намалило конкурентоспособността. Ако залагаме само на евтин полуробски труд, няма как да очакваме държавата ни да се доближава до средноевропейските стандарти", казва тя по време на форум за представяне на доклада на Комисията".

Права е Ваня Григорова. Само чрез повишаване на доходите България би могла да "дръпне от дъното". Липса на кадри - да, със сигурност го има и този проблем, но главният е друг - масовата заплата в нашата страна не стига за покриване на основни битови нужди.

На фона на всичко това, бившият вече председател на парламентарната група на управляващите (почти 10 години, с кратко прекъсване), вторият човек след Борисов, си купува луксозен имот с асансьор за 627 евро на кв.м. Дори и това да беше реалната цена на многостайния апартамент, покупката е шамар в лицето на българина. Той брои стотинките за хляб и мляко утре в магазина. Той е ипотекирал скромната си недовършена къща или апартамент от 65 кв.м., за да изучи детето си. Той, скромният българин, дори не може да си представи какво е това сауна на покрива, или частен асансьор (в неговия блок общият често не работи).

ВИП асансьорът сигурно скоро няма да се амортизира, но социалният асансьор отива към счупване.

Колкото и да са скъпи сградата, апартамента и ВИП съоръжението, което води от гаража директно в жилището, всъщност цената може и да се окаже много, много по - солена. Тя може да бъде политическа цена за партията, чийто заместник - председател е Цветан Цветанов. Според национално представително проучване на "Алфа Рисърч", ако евроизборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 33.9%, а за БСП 33.4%. Разликата е в рамките на статистическата грешка, а проучвенето е проведено в разгара на скандала "Апартаментгейт". Може да се окаже, че ще има "дежа вю" с президентските избори 2016 г.

Цветан Цветанов се качи на частния асансьор и като че ли качи и партията си със себе си. А асансьорите се движат и надолу.