На 16 февруари се проведе първото заседание на експертната група към МОН, която подготвя проект за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания към обучението по архитектура.

Според участниците в групата целта на промените е да се подобри качеството на архитектурното образование, така че да е адекватно на световните тенденции.

Инициатор на промяната е Камарата на архитектите в България, която през 2021 г. предложи всеки университет да определя собствени изисквания и критерии за прием по специалността "Архитектура". От КАБ предлагат да отпаднат задължителните изпити по математика и рисуване за сметка на други условия, които академичните съвети формулират по собствена преценка.

Крайната цел е да се облекчат условията за кандидатстване по специалността, каквато е практиката в чуждите университети. В тях от кандидат-висшистите се изисква само "творческо портфолио".

За сметка на творческия прием обаче от Камарата предлагат да се повишат изискванията към студентите по време на самото обучение и при завършването, което предполага пренебрегнатата математика да бъде компенсирана в учебните програми.

От съсловната организация твърдят, че целта на промените е в системата да остават само студенти, които показват необходими качества.

Според камарата така университетите ще поддържат високо ниво на обучение и ще създават качествени специалисти.

За сметка на пренебрегнатите "древни дисциплини" учебните програми ще трябва да бъдат разширени и осъвременени. Акцентът съвсем основателно е поставен върху практическото обучение и създаването на навици в "дигиталното строително-информационно моделиране". Това от своя страна предполага учебният процес да бъде модернизиран с включването на специалисти от сектора, с практически опит.

Друго предложение е свързано с участието на професионалните организации в разработването на учебните планове и програми, дори с участие в изпитните комисии - минимум трима външни специалисти, съгласувани със съответната професионална камара.

От КАБ се надяват с тези промени от университетите да излизат конкурентни специалисти, каквито са нужни на пазара, и които ще бъдат способни да проектират по-качествена градска среда.

Предложението на професионалната гилдия ще бъде обсъждано със заинтересованите страни до юни, когато ще бъде внесено за разглеждане в Министерски съвет.

Сами по себе си тези предложения не са новост, те са залегнали и в стратегията за развитие на един от водещите университети в сферата - УАСГ. В този документ реалистично са отчетени недостатъците на сегашния модел на обучение - липса на дългосрочни стратегии; консерватизъм и застой в образователния процес; дефицит на практическа подготовка в условията на пазарна среда; неефективен диалог с външната среда; консерватизъм в научните изследвания.

Очертан е и пътят, по който това трябва да се промени - с развитие на университетски стратегии във всички направления на академичната дейност и във всички функционални звена; иновативно обучение; стимулиране на практическото обучение; по-интензивни взаимоотношения с архитектурно - строителния бизнес; пазарно ориентирана наука, насочена към потребностите на практиката.

Заложени са и дейностите, с които тези стратегически цели трябва да бъдат осъществени. Сред тях четем за усъвършенстване на компютърните умения на студентите; разширяване и осъвременяване на софтуерната подготовка особено с програмите, пряко свързани с професионалното развитие; създаване на университетска компютърна лаборатория, която рязко да оптимизира компютърното образование на студентите в условията на модерни софтуерни програми и гъвкаво използване на университетската и личната компютърна техника.

Отчетена е необходимостта от повишаване на ефективността във връзката на университета с пазара на труда което трябва да стане с разработване на профили за професионална компетентност за всяка специалност. Броят на студентите да бъде оптимизиран според търсенето и предлагането на работна сила.

Друга цел е създаването на условия за ранно привличане на студенти към дейностите на проектантските и строителните фирми чрез стипендии, стажантски програми, учебни практики, специализации и др и организирането на редовни срещи с бизнеса.

Единственият недостатък на иначе добре формулираната стратегия е, че това са намерения "на хартия" и предложенията за промени на професионалната гилдия го доказват.

Въпреки заявките в политиката за развитие на университета, където като стратегическа цел е отбелязано периодичното надграждане на използваните електронни платформи и други образователни технологии, делът на учебните програми с интегрирано електронно обучение е 30%, а на дигитализираното съдържание - 40%.

За адекватно на потребностите на пазара академично образование от съсловните организации настояват отдавна. Те обаче срещат отпора на вузовете, които ще трябва сериозно да обновят учебните си програми, за да отговорят на тези изисквания.

А предложението в обучението да влязат практици едва ли ще се хареса на университетските преподаватели, за които новодошлите са заплаха срещу статуквото. Да не говорим, че "дигитализация" е мръсна дума за по-възрастното поколение академици.

В сега действащият учебен план, специалностите които изискват софтуерни познания и работа с дигитални инструменти са приоритет на магистратурите. Такава е например магистратурата "Софтуерни технологии в строителството", където се споменава строително-информационното моделиране BIM, за което настояват от камарата на архитектите.

Видимо, за да се реализира идеята на професионалната гилдия ще е необходимо много сериозно обновяване на бакалавърските програми.

От друга страна, авторите на предложението разчитат обучението във университета да компенсира пропуските в средното образование. Щом няма пресяване на кандидатите с изпит по математика, тя ще трябва да се "опреснява" в университета.

В търсенето на вариант за осъвременяване на учебния процес, в този проект липсва баланс - способността да създаване на дигитален проект, разбира се, е необходима, но тя също може да бъде симулирана. Практиката с платените дипломни работи го доказва, този пазар отдавна е разработен. За сметка на това във висшето училище ще могат да влязат хора, с посредствени знания по базова дисциплина като математиката. Задава се ново поколение архитекти - приети само с дигитални проекти.