В понеделник вечерта страната ни влезе в в световните новини. Футболният мач между отборите на България и Англия бе прекъснат на два пъти заради расистки прояви на български фенове по трибуните (изпъната дясна ръка и имитиране на маймунски звуци) и бе на косъм да бъде прекратен с всички ужасяващи последствия, вариращи от домакинство без публика до изваждане на националния ни отбор от турнирите на УЕФА.

Последва свирепа медийна истерия на Острова, стартирала с призив в София повече да не се провеждат международни футболни срещи, и кулминирала до наричането на българския национален отбор (респективно, цялата нация) "расисти" (което би следвало да предизвика реакция на Външно министерство). Широкото международно отразяване на скандала пък накара някои "българи" (подчертавам кавичките) за пореден път да оплюят и обругаят страната ни и да си посипят главите с пепел заради изцепките на около 1% от присъстващите на стадиона.

Казусът има няколко аспекта, които ще бъдат разгледани един по един.

Расизмът по стадионите

Футболът, подобно на други отборни спортове, съдържа в себе си елемент на психологическа война. Желанието на зрителите за победа над съперника води до търсене на начини не само да се вдъхне кураж на играчите от своя отбор, но и да се уязви, разколебае и в крайна сметка отслаби противниковия. За тази цел феновете по цял свят използват богат арсенал от различни прийоми - песни, скандирания, освирквания, музикални инструменти, хореография, пиротехника (отскоро забранена на мачове под егидата на европейската футболна федерация)... Един от тези прийоми са и обидите към противникови играчи, като тези обиди са насочени в търсене на "слабото място" на съперника - било по национален, религиозен, сексуален или някакъв друг признак.

Расовите предразсъдъци съществуват навсякъде по света (къде в по-голяма, къде в по-малка степен) и логично се проявяват и по време на футболни срещи. До неотдавна расизмът във футбола беше нещо нормално - римският поздрав и маймунските звуци, които от понеделник вечерта са световна новина, в началото на 90-те години, когато авторът на тези редове започваше своята "кариера" на футболен запалянко, бяха нещо обичайно и не водеха до сериозни последствия. През последните години обаче ФИФА и УЕФА поставиха като свой приоритет борбата с расизма по стадионите и санкциите вече са много по-сурови. Отделно от това, изглежда, че съвременните футболисти са доста по-обидчиви в сравнение с предшествениците си.

Хроника на един предизвестен скандал

Мачът между българските и английските национали бе предшестван от дирижирана кампания, целяща да докаже, че публиката в София е расистка. Тиражираха се изявления на английски футболисти и на треньора им Гарет Саутгейт, в които се изразяваха опасения, че на стадион "Васил Левски" ще има расистки провокации. В добавка, част от трибуните на стадиона бяха затворени за посетители, именно поради наказание заради расистки прояви на българската публика в предишните мачове срещу Чехия и Косово.

В такава ситуация е тотално безумие да се допуснат подобни прояви - точно на този мач, точно пред очите на английския щаб и английските журналисти, част от които следяха повече ставащото по трибуните, отколкото играта на терена. С изпънатите ръце и маймунските звуци тези няколко десетки родни ултраси, волно или неволно, обслужиха перфектно английския сценарий. (Тук някой сигурно би се запитал каква е логиката да обиждаш чернокожите играчи на противника, когато и в твоя отбор има тъмнокожи, но във фенството логика няма. Има много, ама много емоция. А понякога и други реалности, извън видимите.)

Гостите веднага използваха предоставения им шанс и на два пъти поискаха от съдията да прекъсне мача (вторият път дори топката бе далеч от сектора с расистки настроените фенове). И белята бе сторена.

Защо английската страна търсеше такъв скандал?

Няма как да знам отговора на този въпрос, но определено могат да бъдат посочени възможните мотиви:

  • засилване на антиевропейските настроения непосредствено преди Брекзит;
  • отклоняване на общественото внимание от вътрешни проблеми на английската футболна федерация, включително свързани с подобни расистки скандали;
  • излъскване на имиджа на англичаните като "толерантна" нация на фона на българските "расисти";
  • дискредитиране на държавата ни като конкурент на Англия за домакинство на голям футболен форум (България, заедно с Румъния, Сърбия и Гърция, подготвя обща кандидатура за домакинство на Европейското първенство през 2028 г. и на Световното първенство през 2030 г.).

И веднага възниква въпросът: защо тази излагация бе допусната? Защо толкова елементарно се поддадохме на английската схема? Защо въпросните фенове не бяха изведени от стадиона още при първите симптоми, че може да се стигне до скандал?

Тук вече се появява и следващата хипотеза:

Провокацията е била преднамерена и поръчана, а не случаен изблик на фенски емоции.

Не се наемам да твърдя дали е така или не, още повече гореспоменатите фенове вече се издирват от МВР и разследването може да установи истината. Но ако наистина е било поръчкова акция с цел да се смени властта в Българския футболен съюз, то това е емблематичен пример за "пирова победа". Да, шефът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка (макар че Изпълкомът не смята да я приема), но това се случи на много, много висока цена. И не, не става дума за евентуалното наказание, което България може да отнесе от ФИФА или УЕФА. Не става дума и за имиджа на страната покрай тази новина. Или както каза Нади Гилова - Това че България се прочува с агресия и расизъм е най-хубавото, което може да ни се случи като превенция срещу варварски кланета с ножове, групови изнасилвания, взривяващи се камиони и т.н. мизерии, които се случват в "толерантните" държави.

Щетите за България са от съвсем друго естество. Първо, антибългарската истерия на Острова няма как да не рефлектира върху 200 хиляди наши сънародници, пребиваващи там. Второ, тази истерия може да бъде последвана от британски бойкот на българските курорти (Великобритания е един от основните ни туристически пазари, като не всички туристи, идващи оттам, са пияни лумпени). И трето, сатанизирането на България в комбинация с Брекзит може да доведе до връщане на визовия режим.

Английско лицемерие и двоен аршин

Англичани да наричат българите "расисти" е толкова неуместно, колкото българи да наричат англичаните "кулинари". По отношение на расизма (далеч не само футболен), островитяните имат много по-дълги и богати традиции от нас (достатъчно е да споменем колониализма и търговията с роби). Самият расизъм като понятие е рожба именно на англосаксонския свят и чак впоследствие се разпространява другаде. А що се отнася конкретно до футбола, то в Англия има регистрирани 24 раситски скандала само за 4 месеца. И по-отношение на проблемите с расизма, англиачните са в челото на европейската класация много, много преди нас.

По-интересното обаче е, че доколкото в България има класически расизъм (а не просто реакция спрямо циганската престъпност или исторически наслагвания спрямо съседни народи), той е привнесен именно от Острова. През Втората световна война германските нацисти не можаха да научат мнозинството българи на антисемитизъм, но преди няколко десетилетия българските футболни агитки започнаха да веят Юниън Джак и Сейнт Джордж флаг (знамената на Великобритания и Англия), именно стремейки се да подражават на английските фенове.

Така че, драги островни джентълмени, ние от вас се учим - и на расизъм, и на футболно хулиганство.

Другото, на което можем да се поучим от англичаните, са шовинизмът и високомерието, с които те се отнасят към всички останали. Но най-вече следва да се научим от тях как да отстояваме интересите си, никога да не падаме по гръб и никога да не се срамуваме пред другите. Както се пее в една популярна британска песен:

Владей, Британия!

Британия владее вълните!

Британците никога, никога няма да бъдат роби!

В случая те си гонят своя интерес, минавайки през нас безцеремонно. Докато нашият интерес е да разобличим несъстоятелността на тяхната пропаганда. Вместо това обаче

някои "българи" за пореден път се самобичуваха, демонстрирайки срам и патетично извинявайки се на англичаните за поведението на 30-ина български фена.

За тези безродници нямаше значение, че преди месец на мача в Лондон българските футболисти бяха наричани "балкански цигани". Нямаше значение, че английски фенове в София превърнаха бул. "Витоша" в кочина, сбиха се по между си, един умря от свръхдоза, други заплашиха, че ще направят погром, ако не бъдат допуснати пияни на стадиона и накрая се изгавриха с българския национален химн. Да, за тези наши "сънародници" всичко това е без значение. За тях има значение единствено да се подмажат на "западняците", защото самите те, бидейки българи, се чувстват хора втора ръка и ако се разграничат от останалат част от нацията, смятат, че това ще ги извиси и ще ги направи почти "западняци".

В действителност, това е демонстрация на тежък провинциализъм и комплексарщина, пред които дори расистките прояви бледнеят.