Прегледът на качеството на активите (AQR), който извърши надзора на Европейската централна банка в България вече е история. Резултатите от него - както обобщени, така и индивидуализирани за всяка една от шестте банки, чиито активи бяха проверявани - са факт. Сега е време за изводите.

Ако се вгледаме в детайлите на показателите на всяка една от проверяваните банки, безспорно можем да извадим и акцентираме върху информация, на базата на която да достигнем до доста мрачни констатации и да развием апокалиптични сценарии за бъдещето. Подобен подход обаче няма да бъде безпристрастен. Причината е в параметрите на извършвания преглед.

Това, което направи надзорът на ЕЦБ спрямо финансовите показатели на шестте български банки, може да се сравни с трус с магнитуд между 6 и 7 по скалата на Рихтер. При такъв трус щетите са в диапазона от големи до разрушителни. А от данните в доклада на ЕЦБ излиза, че българските банки като цяло са устояли на този трус без поражения, а само в структурата на две от тях са установени пукнатини, които могат да бъдат циментирани в напълно обозрими срокове.

Защо е сравнението на прегледа на активите с трус с толкова висок магнитуд?

Причината е в изключително суровите критерии, по които са проверявани активите на българските банки и по-точно техните кредитни портфейли. Тези сурови критерии до голяма степен са следствие от прилагането на Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9), който радикално променя начина на оценка на риска, свързан с кредитополучателя и на провизиите, които банките заделят по предоставените заеми. При проверките на почти всички банки, участвали в този AQR, за корпоративни заеми, по които не е имало каквото и да е просрочие, се е присъждала обезценка заради установени колебания във финансовото състояние на длъжника или заради пропуски в комплектоването на кредитните досиета - например липса на един или два шестмесечни доклада за финансовото състояние на длъжника. Всяка една обезценка води автоматично до нуждата от заделяне на по-големи провизии, което на свой ред намалява размера на капитала на банката и на производния от него коефициент капиталова адекватност.

Неслучайно във всички официални съобщения на институциите, имащи отношение към сегашния AQR, и на първо място в това на ЕЦБ, изрично се подчертава ролята на МСФО 9. Освен това AQR с такива критерии се провежда за пръв път в Европейския съюз. В тoва отношение България е опитния полигон на надзора на ЕЦБ.

Другите важни и до голяма степен независещи от банките фактори за налагането на значителни обезценки са липсата на независими и достатъчно представителни индекси за цените на индустриалните имоти, ползвани като обезпечения по кредитите, и продължителния срок за осребряване на тези имоти в процедура по принудително изпълнение. Анализатори смятат, че комплексът от тези фактори при AQR с прилагането на МСФО9 може да доведе до обезценка от 20-30% при напълно редовно обслужван заем и по-голяма, ако по него има предоговаряне повече от един път в рамките на една година. Казано по-друг начин, ако по един корпоративен кредит стойността на обезпечението е под 120% от размера на задължението, е почти сигурно, че при този AQR въпросното задължение е натоварило допълнително капитала на банката.

Какви изводи могат да се направят след този AQR?

При сегашните регулаторни правила и в условията на Валутен борд, за да покриват всички изисквания за капиталова адекватност, банките трябва да поддържат рискови активи, които да не надхвърлят 75% от общия размер на балансовото им число. Най-сигурно е съотношението рискови към безрискови активи да е 70 към 30, но при сегашната конюнктура на слаба и дори отрицателна доходност на безрисковите активи и тенденциите за запазването й, поддържането на подобни съотношения е изключително сложна задача.

На второ място, при предоставянето на заеми за фирмите е добре да се изисква ликвидно обезпечение, което според поне две независими оценки да е над 120% от размера на предоставяния кредит. Доброто финансово състояние, липсата на просрочени или преструктурирани задължения на кредитополучателя, както и други показатели от подобно естество би трябвало да се утвърдят като обичайна практика за банките. Всички тези изисквания обаче значително ще ограничат възможностите на кредитните институции за поемане на риск и за по-бърз ръст в кредитирането. Потенциалът за облекчаване на условията по предоставянето на корпоративни заеми също ще бъде много ограничен. За проектно финансиране през банково кредитиране трудно ще може и дума да става.

При така очертаващата се картина бъдещият устойчив и увеличаващ стабилността на банката бизнес ще е свързан с разширяването на дела на финансирането за граждани и за малки и средни предприятия - става дума за потребителски и жилищни кредити и заеми за малък и среден бизнес. Добре е банките да се стремят към съотношение от минимум 30% на такива заеми към общия размер на кредитния си портфейл. Това ще им позволи да увеличат доходността си, без това да увеличи риска от допълнителни разходи за провизии.

Прегледът на активите извади наяве крещяща нужда от важни промени в средата, в която работят банките.

На първо място е крайно време банките да обединят сили и да поставят основите за изграждане на независим и представителен индекс на индустриалните имоти, както и на индекси за другите видове обезпечения, които те приемат по предоставяните заеми.

На второ място, но от много по голямо значение е изграждането на дългосрочна политика за създаване и налагане на съдебни практики, водещи до безпрекословна защита на правата на всички видове кредитори и до рязко съкращаване на сроковете, в които всяко едно лице може да си събере вземанията по съдебен ред. Това е важно за стабилността на банковата и на финансовата система, за сигурността на парите на вложителите и за рязкото повишаване на привлекателността на България като инвестиционна дестинация. Ако тази задача бъде успешно изпълнена, всички останали икономически предизвикателства ще бъдат до голяма степен решени или рисковете, свързани с тях, ще бъдат чувствително намалени. И това е задача изцяло от компетенцията на политиците.

Ще ни поканят ли да се присъединим към Банковия съюз на ЕС?

Това вероятно ще е все по-често задаван въпрос след приключването на сегашния AQR. Ясно е, че ако установеният от прегледа недостиг в капиталите на две банки бъде попълнен бързо (в рамките на 9 месеца) няма основание да не получим тази покана. Тук техническият въпрос е кой и по каква методика ще удостоверява, че нужният капитал е надлежно осигурен.

Стратегическият въпрос обаче е дали трябва да приемем такава покана, ако тя не е съпроводена с покана за влизане в ERM II. Това е въпрос, който отново зависи от зрелостта и компетентността на политиците ни - две качества, за които напоследък се наблюдава остър дефицит.