"Целта на тази програма е в подкрепа на цялостната демографска политика на министерството" - с тези думи заместник-социалният министър Зорница Русинова представи програмата "Родители в заетост", която цели подпомагане на родители, чиито деца не са били приети в ясла или детска градина. Мярката, придобила по-голяма популярност като проекта за "безплатни бавачки" или "професия баба", се финансира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и ще продължи 18 месеца.

За държавна подкрепа чрез подсигуряване на бавачки, които да помогнат в отглеждането на деца, останали извън класирането за ясли и детски градини, се заговори още през времето на мандата на Ивайло Калфин, начело на Министерство на труда и социалната политика. Тогава обаче тя остана разписана само на хартия, въпреки големия интерес към подобна мярка, особено в София, където проблемът с недостатъчното места в забавачките е вече хроничен.

Големият въпрос обаче е дали програмата представлява действително съществена стъпка в подобряването на социалната сфера у нас и реална "подкрепа на цялостната демографска политика" или е поредната "кръпка", която ще продължи от "ден до пладне" и ще подпомогне шепа хора?

Сметките

Според разчетите по програмата, която е на обща стойност 20 милиона лева, с нея би следвало да се помогне на 1500 родители от цялата страна в отглеждане на децата им. В същото време последните данни на Столична община сочат, че неприетите само в софийските ясли деца са 4200. Отделно, близо 300 чакат за прием в детска градина.

Отделно са и неприетите деца в яслите и градините на останалите големи градове в страната.

При тази ситуация, на фона на непосилните за средностатистическия българин такси в частните заведения, всеки един проект и програма в насока помощ за некласираните деца са добре дошли, а тезата "по-добре да се помогне на малко, отколко на никой" - съвсем на място. Големият проблем обаче се поражда от факта, че усилията за подобряване на "цялостната демографска политика" у нас започват и завършат именно с временни проекти и мерки, а цялостна стратегия, каквато е нужна, когато говорим за политика, липсва. При ситуация на тотален демографски срив, в какъвто се намира България, е излишно и да си задаваме въпроса дали такава е нужна.

Условията

Въпреки позитивния дух, демонстриран от социалното министерство при представянето на програмата за "безплатните бавачки", някои подробности около нея, на които почти никой не обърна внимание, със сигурност ще помрачат доброто настроение на родителите кандидати за проекта. Както винаги се случва, те са скрити в "дребния шрифт", описващ условията по проекта.

Сред тях например е фактът, че помощта "приоритетно ще бъде предоставяна на самотни родители, многодетни семейства, членове на семейства на социално подпомагане и други уязвими групи". В което само по себе си няма нищо лошо, ако крещящото неглижиране на "неуязвимите" групи у нас по отношение на почти всякакво социално подпомагане в последните години не придоби цинични размери.

Според друго условие, всички кандидати за детегледачи трябва да са вписани в агенцията по заетостта, което автоматично изключва в помощта да се включат роднини, които работят. Опцията някоя жена пред пенсия да напусне работа, за да се включи в отглеждането на внучето временно, пред перспективата след това да не може да намери заетост, за да навакса "дупката" в стажа до пенсиониране, надали ще бъде избрана от мнозина.

Съвсем не е за подценяване и фактът, че селекцията на кандидатите за детегледачи на професионално ниво липсва. Според условията в програмата освен да са вписани на борсата, те не трябва да имат "влязла в сила присъда за престъпления от общ характер", "да нямат наложени забрани за изпълнение на професия и/или заемане на длъжност "детегледач" и да са в добро здраве. Крайната преценка ще е на родителите.
Отворен остава въпросът дали човек, нямащ никакъв опит в грижите за деца, би могъл да се справи с тази отговорна задача, дори и да се стори съвсем подходящ на таткото или майката. Един злополучен пример от преди няколко години, при който невръстно дете бе поверено в ръцете на две уж проверени момчета чрез уж приятел и това за малко не отне живота му заради зверски побой, показа, че подборът при подобни ангажименти е повече от наложителен.

Всички тези условности, пред иначе необходимата помощ, каквото проектът "Родители в заетост" предлага, повдигат лавината от въпроси, свързани със социалната политика у нас, която устойчиво се прилага на "парче" и на фона на демографския срив в България. А градивни и работещи решения в тази насока безспорно има - например подсигуряване на повече места в яслените групи по подобие на разширяването на обхвата на детските градини, което е факт; реална възможност за почасово работене на родителите на малки деца и следене за спазване на законодателството в тази насока; подпомагане и на семействата, които не попадат в графата "уязвими" групи, но чиито осигурителен принос на практика е най-съществен; увеличаване на еднократната помощ при раждане и други конкретни, но и дълготрайни стъпки.

В противен случай ще продължаваме да "кърпим" положението с мерки, чиито хоризонт не трае повече от година-две, залъгвайки се, че предприемаме "цялостна демографска политика"...