Липса на грижа и насилие най-често пращат деца в приемни семейства

Почти всяко трето дете, настанено в приемно семейство, преди това е било жертва или свидетел на насилие под различна форма. Това сочат данните от непредставително анонимно анкетно проучване, проведено в периода май-юни 2025 г. чрез директно интервю по телефона с 83 приемни родители.

Изследването е проведено от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) в рамките на инициативата "Щит на детството", която се изпълнявана с подкрепата на Фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ) и Европейския съюз. Целта на проучването е да се установят причините за попадането на децата в приемни семейства и предизвикателствата при грижата за тях.

31% от анкетираните приемни родители посочват, че децата, за които се грижат, са били настанени в приемна грижа поради емоционално и физическо неглижиране от страна на рождените им родители. Често това е съчетано с липса на родителски умения и на подкрепяща мрежа около родното семейство на децата.

27% твърдят, че причината е физическо и психическо насилие в родното семейство. Най-висок е делът на случаите с физическо насилие - 17%, следван от емоционално или психологическо насилие - 8%). По рядко се отбелязва като фактор сексуално насилие, основно под формата на блудствени действия - в 2% от случаите.

Според 21% от обхванатите в проучването причината е в психични проблеми на рождените родители, които са диагностицирани или предполагаеми и пречат на адекватната грижа за детето. 16% посочват проблем с алкохолна зависимост на родителите, която много от случаите е съчетана и с епизоди на домашно насилие и пренебрегване на основните потребности на децата. 5% отбелязват други проблеми, включително лишаване от свобода, смърт на родителите, миграция в чужбина, или отказ от родителски права.

Бедността, се отчита като съпътстващ, но не и ключов фактор. Най-сериозният и системен проблем според приемните родители е липсата на разбиране и подкрепа от образователната система, особено при деца с трудно или предизвикателно поведение. Те смятат, че училищата и детските градини не отчитат в достатъчна степен травматичният опит на децата, а вместо това ги третират като "редови" ученици, без нужда от специално внимание или подход. Така отговорността се прехвърля изцяло на приемните семейства, които трябва само да се справят с трудното поведение.

"Тренд": 42% от българите са съгласни на приемни родители за децата си при нужда

Според 85% от хората у нас приемната грижа е важна за обществото

Приемните родители от своя страна отчита повтарящи се модели на травматично поведение, които децата проявяват още с настаняването си при тях - агресивно поведение, нощно напикаване, трудности в изразяването на емоции, трудности при установяване на социални контакти, импулсивност и изблици на гняв. Често деца, преживели насилие в ранното си детство, възпроизвеждат тази агресия в различни социални ситуации. Същевременно поведение не се тълкува правилно от педагозите и така се стига до допълнителна стигматизация или наказания, вместо подкрепа.

Приемните родители споделят, че чувстват самота, изтощение и липса на подкрепа. 58% от тях се чувстват недооценени, свръхнатоварени и често обвинявани, когато децата проявяват проблемно поведение.

От Националната асоциация за приемна грижа посочват, че реакцията към трудното поведение на деца в риск не може да бъде само индивидуална или институционална, а изисква активна и обществена ангажираност. От организацията допълват, че обществото има ключова роля за разпознаването и съобщаването на случаи на насилие, както и за създаването нетърпимост към насилието от и над деца.

От НАПГ отбелязват, че са необходими механизми, които насърчават своевременното подаване на сигнали за насилие или пренебрегване на нуждите на децата, включително чрез достъпни и защитени канали за докладване. От асоциацията заявяват, че в случаите, в които деца са жертви на насилие или самите те проявяват насилствено поведение, правосъдната система трябва да реагира бързо, ефективно, но и щадящо спрямо детето.

От организацията изтъкват, че трябва да има специализирана структура - например система от съдилища, която да разглежда само дела, свързани с деца и семейства, а в нея да участват съдии и специалисти, обучени в области като детско развитие, травматично преживяване, психично здраве и динамика на семейните отношения. "Без такава системна чувствителност и подготовка, съществува риск децата да бъдат повторно виктимизирани, този път от механизмите, призвани да ги защитя" подчертават от НАПГ.