Детските градини бяха посочени като един от приоритетите за новото управление на страната. От коментарите и заявките по темата на властта до момента обаче проличава по-скоро популистки подход, който по никакъв начин не решава същностните проблеми на тази грижа за децата.

В частта "Труд и социална политика" на Споразумението за съвместно управление, подписано от коалиционните партньори, фигурираше обещание за безплатни държавни и общински детски ясли и детски градини с бюджет 2022 и ваучерна схема за неприетите деца, които отговарят на условията за прием. Впоследствие стана ясно, че, ако изобщо подобна мярка бъде реализирана, то тя ще влезе в сила не от календарната година, а от учебната. "Детските ясли и детски градини ще станат безплатни от септември, 2022 г., а не от 1 януари. Решението за по-късно въвеждане на мярката е продиктувано както от цикъла на учебната година, така и от нуждата да се изчистят въпроси като компенсациите на родителите, чиито деца не са приети заради липса на мяста", обясни пред Нова Телевизия социалният министър Георги Гьоков.

Недостатъчното места в общинските ясли и детските градини у нас, най-вече в София, както и спорното качество на предлаганите в повечето от тях грижи, е въпрос и проблем който години наред местната власт не успява да разреши. Усилията на колегите им от по-високото ниво на управление не демонистрират заявка за по-различен подход и по-скоро копират тази управленска немощ.

На този фон предложението за отпадане на таксите в градините е мярка, която не се радва на особено радушен отзвук сред родителите, а причините за това са няколко.

Така например размерът на месечната такса за детска градина в София е едва 60 лева. Извън нея е сумата, която държавата отделя за отглеждането на едно дете и която, разбира се, е далеч по-голяма и е различна спрямо неговата възраст. Срещу 60 лева или под три лева на ден, които родителите заплащат, се осигурява целодневно гледане, хранене и грижи. Двата финансови потока, свързани с отглеждането на децата, обаче очевидно и към днешна дата са крайно недостатъчни за осигуряване на оптимални условия в яслите и градините. Доказателството е продължаващата практика нерядко на родителите да се предоставят огромни списъци с консумативи, които те да осигурят за своя сметка. Често списъците преливат и в необходимостта от осигуряване на далеч по-сериозни вещи и обзавеждане за градината, както и с ангажиране им в ремонтни дейности. Последните обикновено не роптаят срещу подобни нередности, самоуспокоявайки се, че детето им изобщо е прието в държавно заведение. И има защо - простата сметка показва, че при липса на този късмет, сумата от 60 лв. месечно набъбва десетократно и отгоре, ако детето трябва да посещава частна детска градина.

Заявката за отпадането на таксата за градините няма да реши и друг, далеч по-важен проблем в детските заведения у нас, за който години наред управниците не предприеха абсолютно нищо, а именно - кадровият. Масово персоналът, ангажиран с грижите за децата в ясли и градини, е в предпенсионна и дори следпенсионна възраст. Въпреки безспорния си опит, подобни кадри често нямат нужната енергия и търпение, за да отговорят на поведението на невръстни деца. Нерядко персоналът в градините е съставен основно от медицински сестри, които десетилетия наред са работили в тежки болнични отделения и натрупаната умора сред тях е фактор, който проличава с особена сила в общуването с малки деца. Млади кадри почти липсват, а дори и да ги има, тези от тях, които са там, провокирани от желание да работят с деца и да се развиват в тази насока с нужните компетенции, са малцина. Липсват и всякакви обучения за работа с деца, които да отговорят на съвременните изисквания в тази насока. Резултатът често е напрежение между родители и персонал, взаимно дебнене и отново "успокоението", че дори детето ти да е "изяло" някой шамар в градината, поне е прието в нея.

Пряко свързан с кадровия проблем е и този, касаещ броя на децата в групите. Въпреки дългогодишните становища на неправителствения сектор и редица родители, че той трябва да бъде намален или да се увеличи персоналът, ангажиран с грижите за децата, решение по този въпрос липсва. Така, в най-засегната от липсата на места в детските градини София, е честа картина жена, нерядко на над 60-годишна възраст да се грижи сама за близо 30 деца часове наред. Въпросът какво ще е качеството на тази грижа, дори да предположим, че въпросната дама е със свръхумения и свръхсили, оставяме отворен. За съжаление този проблем обаче често води и до лавина други - децата в яслените и първите градински групи в София често не се извеждат дори и при хубаво време навън, не се обръща внимание на индивидуалните им проблеми или заложби и т.н. и т.н.

Отпадането на таксата за градините няма да реши и най-наболял проблем -липсата на места в градините в столицата и в други от големите градове у нас. Наместо това в редица квартали на София продължава безразборно строителство на жилищни сгради без абсолютно никаква стратегия и план дали районът ще бъде обезпечен с градини. Оправданието по темата на кметството е и най-лесното - липса на достатъчно общински терени. Липсата на детски заведения стана и повод премиерът Кирил Петков да обяви, че ще изиска от кмета Йорданка Фандъкова среща за установяване на причината за неизразходени средства по програмите за изграждане на нови детски градини и ясли в поверения й град. Малко след това столичният градоначалник обяви, че през настоящата година в столицата са построени 11 градини. Очевидно, те са повече от недостатъчни, след като за поредна година над 10 000 деца остават извън столичните детски заведения.

Решение на нито един от тези проблеми обаче не чухме и не прочетохме в програмата на новата власт, касаеща ранното детско образование.

Не видяхме и стратегия, която да превърне детските градини и яслите в място, желано за работа от млади и компетентни кадри. Място, в което родителите да оставят децата си спокойни.

Наместо това, за пореден път, темата на този така важен проблем бе облечена с популизъм. А когато той се отнесе към грижата за децата, е непростимо.