Заглавието е може би "най-безобидният" коментар от изпълзялото социално възмущение след новината, че петчленен състав на Върховния административен съд е потвърдил предишно решение, че жените, навършили 43 години, имат право на безплатни инвитро опити.

"Таман навреме", "за кога", "Това е като пенсията на 75, няма смисъл", "Идиоти, на 44, ако роди, на 60 ще изпраща абитуриент", "Предлагам да е на 60, по-близо до пенсия", "Да бяха изчакали до менопауза. Срам!", Бебетата ги правят и абортират до 43, а после хукват за безплатно оплождане!"

Откъде толкова злоба у този доказано "малък, но много прост народ"? Впечатлява, че повечето злобни коментари са от жени, което прави отзвука още по-срамен и жесток.

Какъв е конкретният казус, който предизвика положителното решение на съда? Лекарка, която се опитва години наред да забременее, навършва пределната според наредба на здравното министерство възраст 43 г. към датата на подаване на документите във фонд "Асистирана репродукция" и получава отказ.

Фондът "Асистирана репродукция" е създаден, за да финансира до три опита ин витро при двойки със стерилитет. Максималната сума, която се отпуска е 5 000 лв. на процедура.

От тези процедури се възползват двойки, в които има мъжки или женски стерилитет. Незнайно защо, в нашите Балкански ширини все още не е станало общоизвестно, че проблемите със зачеването са 50/50 колкото при жените, толкова и при мъжете.

Вероятно на по-голямата част от възмутените от решението на ВАС не е известно, че за да се възползва от тези 5000 лв. (които понякога не достигат и се налага доплащане) критериите са много и често са свързани с увреждания, причинени от дълголекувано заболяване: възможно е маточните тръби на жената да са отстранени, напълно непроходими, да става дума за тежка ендометриоза, и ред други усложнения, които правят зачеването по естествен път невъзможно.

Причина може да е и мъжкият стерилитет - различни аномалии на спермата, които правят невъзможно или безсмислено оплождането на яйцеклетката. И ред други изисквания, формулирани изброени в наредба на здравното министерство.

Преди да кандидатстват за финансиране от фонда, двойките обикновено подготвят дебела папка с документи. Дебела, защото са трупали епикризи и резултати от всякакви изследвания години наред, а не защото са се сетили две седмици, преди жената да навърши 43 г.

Не става за седмици. Отнема години. Повече от тях са съпътствани от отчаяние, болезнени интервенции, загуба на всякаква надежда за поколение.

Представете си двойка, която решава да има дете - жената е на 28-29 години да речем. Започват да правят опити, според медицинския стандарт, основание за тревога има, ако след година опитите са неуспешни. Решават да потърсят причината за това. Търсят специалист, понякога сменят няколко, докато попаднат на човека, който може да им бъде полезен. Това не става за ден-два, в някои случаи може да отнеме година и повече.

В случай че при първоначалния преглед видима причина не се установява, въпросният специалист назначава изследвания и за жената, и за мъжа. Минава още време, но според изследванията всичко би трябвало да е наред. После решават да проверят проходимостта на маточните тръби, за да установят могат ли изобщо сперматозоидите да стигнат до яйцеклетката. Възможен и друг вариант сперматозоидите да са толкова "мързеливи" или неподвижни, че изобщо да не се движат в желаната посока и да се налага лечение при мъжа. Но и това не изчерпва "богатството" от репродуктивни проблеми, с които се сблъскват днешните двойки. Ако някои от споменатите увреждания са налице, следва лечение. И то може да отнеме година и повече. Дотук те все още не са стигнали до финансирането от фонда и плащат от джоба си.

След още някоя и друга година на двойката ѝ предлагат възможно най-безобидната процедура - инсеминация.

При нея спермата се промива, концентрира и прехвърля директно в маточната кухина на жената с помощта на тънък катетър. Ако спермата е на мъжа, първото прехвърляне ще струва около 500 лв, на другия ден процедурата се повтаря за още 150-200 лв. Ако спермата е от донор, цените рязко скачат към 1600 лв за една инсеминация и още 1000 за повтаряне.

Инсеминацията обаче не е решение, макар това да е отнело на двойката месеци в лечение, наблюдение, изследвания подготовка за процедурата.

Предлага се инвитро - и тук има подготовка, жената преминава през хормонална стимулация, за да се образуват заветните фоликули, които съдържат яйцеклетките. Преди да започне процедурата двойката минава през нов кръг от прегледи и изследвания. Стимулацията не е за ден-два, но когато най-сетне лекарите са доволни от резултата идва времето на инвитрото.

Между 20 и 30% се движи успеваемостта на метода в последните години, това е не само местна, а и световна тенденция. Ясно ви е какви са шансовете да се случи от първия път. Затова държавата финансира три опита. Но и те не се правят един след друг. Жената трябва да изчака месеци след неуспешно инвитро, преди да се подложи на следваща стимулация (освен ако не бъдат замразени ембриони). Вероятно вече става ясно, през какво преминават тези двойки.

Ако инвитрото е неуспешно, могат да се потърсят други причини, преди следващ опит - и това често отнема месеци.

Ако някой си въобразява, че двойките с репродуктивни проблеми просто стоят и чакат да вземат парите от фонда и да хукнат към инвитро клиниките, много се е объркал. Пътят до тези процедури е дълъг, болезнен и често обезкуражаващ. И когато си го извървял някой да ти каже, че понеже междувременно си навършил 43 г. броени дни преди да си подадеш документите, нямаш това право, лесно можеш да вземеш решение да стигнеш до съд.

Жената, която е спечелила делото, се е борила за всички, които са преживели гореописаното. Няма нищо по-мъчително от това да загубиш младостта си, докато обикаляш болниците с надеждата за дете. Но ако имаш енергията на тази жена, нейната интелигентност и борбеност, заслужаващ повече от всеки друг правото на безплатно инвитро. Защото, ако дай Боже, родиш дете, ще го отгледаш и възпиташ така, че да знае какво е съпричастност, обикновена човешка солидарност и да не пише неграмотни глупости във Фейсбук.