Представители на българската хранително-вкусова индустрия изразиха остра позиция срещу проектобюджета на държавата за 2026 година. Според тях заложеното увеличаване на осигурителната тежест и предвиденото въвеждане на задължителен софтуер за контрол на отчетността ще натоварят бизнеса и ще доведат до ново поскъпване на храните.
В ефира на bTV председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов и фермерът Мариан Римпев предупредиха, че секторът е "притиснат до стената" след години на кризи - пандемията от COVID-19, войната в Украйна, високите цени на суровините и продължаващото напрежение около отношенията с големите търговски вериги.
"Няма нито един земеделец или преработвател, който да каже, че този бюджет е направен разумно. Повишаването на осигуровките и въвеждането на задължителен софтуер ни удрят директно. За една фирма системата ще струва около 18 000 лева, а освен това ще трябва да се наеме и допълнителен служител, който да следи за грешки. При технически проблеми следват санкции", коментира Михайлов.
По думите му тези допълнителни разходи неминуемо ще се отразят върху крайните цени на храните. Представителите на бранша изчисляват, че цените може да се повишат с между 5 и 7 процента, ако мерките бъдат приети в този им вид.
"Нека някой обясни как това ще помогне срещу сивия сектор. В млекопроизводството и без това има сив бизнес - тези мерки само ще го увеличат", заяви фермерът Мариан Римпев.
Представителите на индустрията отправиха и сериозна критика към начина, по който е подготвен проектобюджетът, обвинявайки управляващите в липса на диалог с бизнеса.
"Никой не ни чу. Бюджетът беше изготвен без да се потърси мнението на бранша. Така не се прави политика. Истинската тежест отново ще падне върху светлия бизнес, докато сивият сектор остава почти непокътнат", коментираха те.
Браншовите организации предупредиха, че ако не бъде потърсен диалог и не се преразгледат спорните текстове, ще излязат на протест. "Ще има гражданско неподчинение, ако властта продължи да пренебрегва аргументите ни", заявиха категорично представители на сектора.
По данни на бранша в животновъдството и земеделието у нас са заети около 70 000 души, а преработвателните предприятия са между 3 и 4 хиляди, с над 200 000 работници. Общият сектор "Храни и земеделие" осигурява заетост на повече от 300 000 българи.
Бизнесът настоява държавата да преразгледа мерките и вместо повишаване на тежестите да предложи стимули за производителите и реална подкрепа за родното производство.
USD
CHF
EUR
GBP
