На експерта Бисер Петков му се падна едно от най-нежеланите министерства - социалното. Казват, че то и министерството на здравеопазването са за "политически самоубийци", тъй като и двете изискват спешни непопулярни мерки, което, разбира се, ще се отрази на рейтинга на съответния министър. И двете системи са с увеличаващ се бюджет от година на година и с непрекъснато растящи разходи. Дали Бисер Петков ще успее да спре изтичането на публичен ресурс, предстои да видим.

Управителят на НОИ от години работи успешно на хлъзгавия терен на осигуряването. Той беше човекът, който обясни, защо увеличение на минималната пенсия до 300 лева би "деформирало" сериозно осигурителната система. С това пресече заигравките на патриотите и БСП по една от най-благодарните популистки теми. По време на разгорещените дебати в Народното събрание Бисер Петков напомни, че при увеличаването на пенсиите трябва да се запази принципът на справедливост, за да бъдат мотивирани хората да се осигуряват. Заяви, че пенсионната система не е система на социално подпомагане и драстичното увеличаване на размера на минималната пенсия не е най-добрият подход. Още повече, че бюджетът на ДОО не може да осигури допълнителен приход от вноски и ако трябва да се случи увеличаването, ще е нужен по-голям трансфер от държавния бюджет към НОИ, вероятно за сметка на съкращаването на други разходи.

Сега д-р Петков ще трябва да реализира обещанията на новата коалиция за минимална пенсия за осигурителен стаж от 200 лева и то още тази година. Повишаването ще става на два етапа - от 1 юли се вдига на 180 лв., а от 1 октомври - с още 20 лева. За да бъде възможно това, ще трябва да се актуализира бюджетът за 2017, което ще излезе солено на хазната. Осигурителната система ще бъде поставена в зависимост от бюджета, за което Бисер Петков и екипът му в НОИ предупредиха преди време. Прогнозата му бе, че това ще доведе до ощетяване на тавана на пенсиите, тъй като за част от пенсионерите увеличението ще се окаже по-малко, заради това ограничение.

Увеличението на минималната пенсия на 200 лв. означава ръст от 21 % (спрямо минималната пенсия за осигурителен стаж в момента), прогнозираха експертите. Само това увеличение ще струва 23 милиона и половина месечно. За 2018 г. екипът на Петков бе изчислил, че ще са нужни още 1.768 млрд. лв. За 2019 г. допълнителният разход скача на над 1.829 млрд. лв., а за 2020 г. вече ще е 1.892 млрд. лв. За сравнение тази година за пенсии ще отидат близо 9 млрд. лв. От тях от осигуровки са около 5.6 млрд. лв., а останалото идва от хазната.

Но битката няма да е само с пенсиите. Новите социални помощи за семействата на деца с увреждания орязаха парите за едни, а други останаха без лични асистенти. За най-тежките случаи с ТЕЛК над 90% помощта се увеличи средно с около 550 лева. Но заради по-голямата сума, децата остават без лични асистенти, назначени по европейски програми. В същото време тези, които са с ТЕЛК 50-70% са с намалена помощ средно с около 20 лева. Тази група обхваща близо 12 хиляди деца с увреждания. Макар социалното министерство да определи намалението на парите като "минимално" и предшественикът на Петков Гълъб Донев да твърди, че акцентът на промените е насочен към по-тежките случаи, родителите на деца с увреждания готвят поредния протест - на 17 май.

Междувременно нараства и напрежението сред хората с увреждания, навършили 18. Те от години са принудени да оцеляват с нищожно ниска социална пенсия, варираща между 130-200 лева. Хората с увреждания отдавна са формулирали какво трябва да се случи, за да имат нормално съществуване - спешно изготвяне на електронен регистър на децата/лицата с увреждания по заболявания; хората с увреждания и родителите на деца с увреждания да получават финансиране за лична помощ от бюджета, в размер не по-малък от две минимални работни заплати; достъпът до лична помощ да се осъществява според индивидуалните потребности на детето/лицето с увреждане; средствата да се отпускат след установяване на нуждата от придружител; лицата и родителите на деца с увреждания сами да управляват средствата по личната помощ.

Другите искания са свързани с въвеждането на електронна здравна карта; преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза за работоспособността. Хората, които ще излязат на Пети национален протест заявяват, че е недопустимо всяка година да молят за правото си на живот, защото разчитат единствено на програми и проекти, писани от чиновници, които изобщо не са запознати с потребностите им. А липсата на регистър на децата/лицата с увреждания прави безполезни всички действащи политики. Протестиращите настояват и да бъдат "изведени" от Агенцията за социално подпомагане, защото не са социално слаби, а хора със специфични потребности, които имат право на достойно съществуване.

Тези си искания те ще представят и на новия министър, който встъпва в длъжност в едни твърде напрегнати "социални" времена. Дали ще се справи? Досега е успявал. Макар, че политиката е провалила не един експерт.