През изминалата седмица здравното министерство най-сетне „сложи картите на масата” и дългоочакваният проект на здравна карта вече е представен и предложен за обществено обсъждане. Идеалната й цел е всеки пациент да получи здравната помощ, от която се нуждае, независимо от местоживеенето си. Картата бе презентирана като документ, изграден върху европейските критерии за осигуреност, съобразен с реалното потребление, при който здравната помощ се планира според търсенето.

Иначе казано, тя показва къде здравните заведения са в повече и излишъкът не следва да бъде финансиран от държавата и къде има недостиг. Картата има задължителен характер и влиза в сила от първи април. Тогава ще започне сключването на договори на Касата със здравните заведения.

Да започнем с добрите новини, за да не ни обвинят в предубеденост.

Намерението излишъкът да остане встрани от държавно финансиране е добра. Положителна стъпка е увеличаването на парите за изследвания и направления за специалист в доболничната помощ с близо 10 %. Има облекчения при специализациите на лекарите. Министърът настоява болниците да получават едно и също финансиране от НЗОК за пациент, за да не се злоупотребява с предлаганото лечение.

Нелоша идея е и излишните легла от активното лечение да се преобразуват в такива за продължително лечение. Стимул в тази посока е откриването на три клинични пътеки за продължително лечение, долекуване и рехабилитация. Ако определените суми са атрактивни, вероятно болниците ще направят необходимите промени, за да си осигурят достъп до пътеките. Нуждата от подобни грижи е огромна - дефицитът от легла за продължителни грижи, хосписи, рехабилитация е 3500.

Къде обаче министърът не може да пребори статуквото?

Според картата, у нас има 38 334 легла за активно лечение, а нужните са 35 316. Самият Москов обяви, че методиката за определяне нуждите от лечение е направена от здравното министерство със сериозен компромис, тъй като реално в България има необходимост от 25 000 легла за активно лечение. 

Независимо от предложената здравна карта една тенденция остава непроменена. Болниците и леглата за активно лечение растат. Инвестициите се съсредоточават там, където има най-сериозно финансиране от НЗОК – онкология, инвазивна кардиология, хирургия, ортопедия, урология, акушерство и гинекология, гастроентерология.

Един поглед към прерязаните лентички от здравния министър и премиера, естествено, може да подскаже, кои дейности са били най-щедро финансирани от НЗОК в последно време – най-пресните ни впечатления са от онкологията. От страна, в която нямаше нито един „кибернож”  (линеен ускорител за радиохирургия) се превърнахме едва ли не в държава с най-много киберножове на глава от населението. В това няма лошо, предвид сериозния процент онкологични заболявания, но вероятно би било добре средства да се насочват не само за лечение, а и за профилактика на подобен вид заболявания. Само че доболничната помощ има дефицити, които и новата здравна карта няма да покрие.

Иначе движението в посока откриване на клиники по химиотерапия е обяснимо – бюджетът за химиотерапия е 210 милиона лева.

За инвазивна кардиология касата плаща 142 милиона лева и това оправдава наличието на 71 инвазивни кардиологии в страната, от които според здравната карта трябва да останат 23. Вече се появиха първите реакции на недоволство, с които министър Москов трудно ще се пребори.

По-тревожно е обаче, че министерството няма ясна визия за това как ще бъде решен въпросът с дефицитите на лечебни заведения в бедните общини и отдалечени райони. Как ще бъде компенсирана липсата на специалисти и лични лекари в доболничната помощ? С 437 по-малко са общопрактикуващите лекари, не достигат 405 педиатри, 400 кардиолози, 173 еднокринолози, 57 гастроентеролози в този сектор. В малките общини е констатиран недостиг на легла. Да не говорим, че в специализираното педиатрично лечение – неврология, кардиология и ендокринология дори в национален мащаб няма осигурен достъп.

Как ще се мотивират специалистите, за да се преодолее дефицитът в така наречените неатрактивни райони и населени места също не е много ясно. Здравното министерство щяло да разчита на съдействие от кметовете и местните власти в малките населени места за привличане на медицински персонал. Конкретните мерки за преодоляване на проблема обаче били въпрос на по-активна държавна политика, която ще е сред следващите приоритети на здравното министерство. Тепърва щяло да се работи върху промени в методиката за финансиране на лекарския труд, изграждането на здравна инфраструктура там, където това е необходимо, както и обезпечаването ѝ със съответните кадри.

Министърът амбициозно обеща, че картата няма да дели болниците на частни, общински или държавни, а на такива които покриват критериите в здравната карта, но на всички е ясно, че подобно твърдение е твърде оптимистично. Общинските болници определено са неглижирани, тъй като правилата за финансиране са разписани така, че за да отговарят на критериите за сключване на договор с Касата трябва да имат определен брой специалисти и апаратура, които те не могат да подсигурят, а това неизменно ще доведе до фалитите им. Можем ли да пренебрегнем факта, че тези здравни заведения в някои случаи са единствената надежда за живеещите в отдалечени и бедни райони пациенти? В новите критерии за избор на болниците надделяват големите болници, със спешен прием и поемане на тежки случаи, което изтиква малките лечебни заведения на опашката.

Иначе казано и в тази здравна карта принципът е „от главата за краката” – вместо да се подсигури качествено доболнично лечение и възможност за профилактика и адекватно педиатрично наблюдение и лечение се насочват сериозни финансови потоци към лечение на заболявания, резултат от липсата на вече споменатите грижи. В този смисъл здравната карта може и да осигури някоя и друга „ръка”, но едва ли ще е „коз” за здравното министерство.